Проф. Ивайло Дичев призова за смяна на националния празник: 3 март е подигравка с идентичността ни
В навечерието на Деня на Освобождението на България от османско робство – професорът по културна антропология Ивайло Дичев се обърна към премиера Кирил Петков и към българските депутати с предложение за промяна на датата на националния празник (3 март).
66-годишният публицист и професор от Софийския университет написа в обява във Фейсбук, че „ изборът на 3-ти март за народен празник е изключителна насмешка с националната ни еднаквост “.
Той счита, че няма страна по света, която да е избрала за подобен собствен знак събитие, в което самата тя не е взела участие. На 3-ти март 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт за преустановяване на Руско-турската война (1877-1878). Двете страни са Руската и Османската империя, а вследствие на предварителното им съглашение стартира процесът по освобождение на България.
„ На нея (датата 3 март) е подписан кротичък контракт сред две империи без присъединяване на българи, с който даже не стартира новата българска страна “, написа Дичев в послание към премиера и депутатите.
„ До 1888 година на този ден се чества възкачването на престола на съветския цар Александър II. През 1990, по предложение на председателя/президент Петър Младенов, 3 март е определен да размени другото " избавление ", което празнувахме до тогава на 09.09.1944 и което беше довело до нашия 45-годишен " стеснен суверенитет ", споделя антропологът.
Освобождението се чества като народен празник на 3 март от 1991 година насам.
Според Ивайло Дичев в този момент е моментът „ да се отърсим от отвратителния си народен комплекс на снишаване и признателност “ и да повярваме в достолепието си. „ Дори не приказвам за абсурда, който ще бъде осъществяването на ритуали дружно с съветската посланичка, която ни назова подлоги “, прибавя той.
Предложението му идва в подтекста на съветската военна инвазия в Украйна, експанзията на Владимир Путин, съветските ракети и бомбардировки по цивилни обекти в прилежащата страна и убийството на стотици цивилни, в това число деца.
Дичев предлага 3 март да остане „ ден на православната взаимност “, само че не и народен празник „ с колониален нюанс “.
Идеите му за нова дата за националния празник, които от години се разискват в публичното пространство, са Денят на Съединението на 6 септември, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност – 24 май, или 16 април. Това е денят, в който през 1879 година е призната Търновската Конституция.
66-годишният публицист и професор от Софийския университет написа в обява във Фейсбук, че „ изборът на 3-ти март за народен празник е изключителна насмешка с националната ни еднаквост “.
Той счита, че няма страна по света, която да е избрала за подобен собствен знак събитие, в което самата тя не е взела участие. На 3-ти март 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт за преустановяване на Руско-турската война (1877-1878). Двете страни са Руската и Османската империя, а вследствие на предварителното им съглашение стартира процесът по освобождение на България.
„ На нея (датата 3 март) е подписан кротичък контракт сред две империи без присъединяване на българи, с който даже не стартира новата българска страна “, написа Дичев в послание към премиера и депутатите.
„ До 1888 година на този ден се чества възкачването на престола на съветския цар Александър II. През 1990, по предложение на председателя/президент Петър Младенов, 3 март е определен да размени другото " избавление ", което празнувахме до тогава на 09.09.1944 и което беше довело до нашия 45-годишен " стеснен суверенитет ", споделя антропологът.
Освобождението се чества като народен празник на 3 март от 1991 година насам.
Според Ивайло Дичев в този момент е моментът „ да се отърсим от отвратителния си народен комплекс на снишаване и признателност “ и да повярваме в достолепието си. „ Дори не приказвам за абсурда, който ще бъде осъществяването на ритуали дружно с съветската посланичка, която ни назова подлоги “, прибавя той.
Предложението му идва в подтекста на съветската военна инвазия в Украйна, експанзията на Владимир Путин, съветските ракети и бомбардировки по цивилни обекти в прилежащата страна и убийството на стотици цивилни, в това число деца.
Дичев предлага 3 март да остане „ ден на православната взаимност “, само че не и народен празник „ с колониален нюанс “.
Идеите му за нова дата за националния празник, които от години се разискват в публичното пространство, са Денят на Съединението на 6 септември, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност – 24 май, или 16 април. Това е денят, в който през 1879 година е призната Търновската Конституция.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ