В навечерието на 81-та годишнина от разстрела на любимия си

В навечерието на 81-та годишнина от разстрела на обичания си наследник - Никола Вапцаров, Банско се поклони пред паметта му.
Пред паметника на поета бяха положени венци и цветя в символ на незабрава от кмета Иван Кадев, ръководителя на Общинския съвет Георги Икономов, публични институции и политически партии.

Днес се навършват тъкмо 81 години от разстреля на поета. На 23 юли 1942 година състав на Софийския боен съд осъжда на гибел шестима души – за подривна активност, в разгара на Втората международна война. Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал една-единствена книга със стиховете си, „ Моторни песни “ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София. Но преди този момент, когато Вапцаров знае, че му остават още единствено няколко часа живот, написа на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература.

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както споделят, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

толкова.

Какво тук значи някаква си персона?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкова просто и разумно.

Но в бурята ще бъдем отново със тебе,

народе мой, тъй като те обичахме!

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) 1909 година в град Банско, тогава

към момента в Османската империя. Баща му е войводата на Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун приключва американския лицей в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка, напомня в блога си Дани Иванов.

Като младеж той попада под мощното въздействие на руснака доктор Борис Майлер, който живее от 1919 година в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски бежанец, оказал се (според по-късни улики) болшевишки сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). След неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година той бяга назад в Съюз на съветските социалистически републики. Предполага се, че е внедрен да осъществя плана за основаване на ляво крило на Вътрешна македонска революционна организация, тъй наречените Вътрешна македонска революционна организация (обединена). Неговият облик и въздействие върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата религия се акцентира във всички записки на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 година

От друга страна, къщата в Банско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и други От своя страна семейството Вапцарови през 20-те и 30-те години на предишния век има достъп в двореца, непокътнати са групови фотоси на юношата с цар Борис ІІІ. Никола учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име.

Той е на образователна процедура в началото на кораба „ Дръзки “, а през април и май 1932 година с кораба „ Бургас “ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на учебното заведение е създаден в сан – офицерски претендент и получава диплом за машинен механик.

След дипломирането си

Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „ Българска горска промишленост “ АД

в село Кочериново – като огняр и след това монтьор. Избран е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл.

Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда наследник, Йонко, само че скоро детето се разболява и умира. Уволнен е от фабриката през 1936 година след повреда. Премества се в София, където дълго време не съумява да си откри работа, само че Бойка стартира да работи като чиновничка в една банка. В интервала 1936 – 1938 Вапцаров работи за малко като механик във фабриката на братя Бугарчеви, а по-късно като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж.

През септември 1940 Вапцаров напуща екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуща и остава незает.

Вапцаров, който е с леви убеждения при започване на Втората международна война се занимава с просъветска активност.

През ноември 1940 по време на Соболевата акция,

той отпътува за Банско, където става уредник на събирането на подписи в поддръжка на съюзен контракт със Съюз на съветските социалистически републики. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е изработен обиск и поетът е задържан, откакто у него са открити компрометиращи материали.

През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 година Вапцаров е задържан още веднъж и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско ръководство по отношение на формираното там наказателно дело по присъединяване му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда.

При проведения развой по реда на Закона за отбрана на страната

го намират за почтен и той е оневинен.

Междувременно Съюз на съветските социалистически републики е атакуван през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за присъединяване в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влезнал незаконно в страната, отпред на група руски диверсанти през лятото на 1941 година Радойнов става началник на „ минноподривната комисия “ към Централен комитет на БРП(к), чиято задача е да провежда осъществяването на саботажна активност против държавните институции в България и немските войски, ситуирани в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „ минноподривната комисия “.

За активността си безработният Вапцаров получава средства, с които устоя фамилията си, защото подривната организация е финансирана от Съюз на съветските социалистически републики. През март 1942 година след продължителни агентурни дейности са осъществени всеобщи арести на комунистически деятели. По този метод към 60 индивида стават подсъдими по делото, станало известно като развой против Централен комитет на БРП(к).

Повдигнати са им обвинявания по реда на Закон за задълженията и договорите – за съдействие и помагателство на терористична група финансирана от непозната страна във време на война и за образуване на активност целяща насилствена смяна на открития държавен ред в Царство България, както и за подривна активност против съюзническите немски войски. В дома му са открити револвер, шифровани мемоари, пропагандни материали и други уличаващи го в тайна активност доказателства. Вапцаров е подложен в пандиза на тежки физически мъчения и признава за незаконната си активност.

На 6 юли 1942 година стартира процесът.

Протокол навън съвещание на Софийския боен съд от 6 юли 1942 година демонстрира, че пред съда Вапцаров се отхвърля от показанията, които е дал при следствието. На 23 юли той въпреки всичко е наказан на гибел и още същата вечер бива разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за опрощение е показана на Борис III, само че същата е отклонена.

Брат му Борис Вапцаров също е деятел на комунистическото придвижване в България и в процеса против Централен комитет на БРП(к) е свикан за очевидец.

Вапцаров редактира в. „ Литературен критик “ (1941). Публикува във вестниците „ Кормило “ (1936), „ Нова камбана “ (1937), „ Светлоструй “ (1939), „ София “ (1941), сп. „ Занаятчийска сказка “ (1937 – 41) и други През 1937 година печели конкурс на сп. „ Летец “ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „ Романтика “. Приживе Вапцаров издава единствено една стихосбирка – „ Моторни песни “ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това написа пътеписи, разкази, рецензия, творби за деца и една пиеса. Някои от материалите са оповестени в периодическия щемпел, само че най-вече е издаван след гибелта си.

Стихосбирка: „ Моторни песни “

Стихотворения: „ Вяра “, „ Двубой “, „ Пролет “, „ История “, „ Селска хроника “, „ Писмо “, „ Романтика “, „ Кино “, „ Доклад “, „ Ботев “, „ Хроника “, „ Борбата е безмилостно жестока “, „ Прощално “ и други