В Банско приключи работата си двудневната Международна научна конференция „Свети Паисий Хилендарски – Вселената славянобългарска“
В навечерието на 19 юни – Денят на св. Паисий Хилендарски, в Банско завърши работата си двудневната Международна научна конференция „ Свети Паисий Хилендарски – Вселената славянобългарска “. Учени, духовници, общественици, жители и представители на локалната власт слушаха отчетите и участваха в полемиките.
Конференцията бе отдадена на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, 60 години от канонизирането му от Българската православна черква и 260 години от написването на „ История славянобългарска “, а нейни уредници - Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “, Неврокопската Света митрополия и Община Банско.
Освен като теоретичен конгрес, конференцията бе избрана от зам.-ректора на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ доцент Надя Чернева като духовно събитие. Началото бе обещано с църковно песнопение на артисти от митрополитския хор „ Йеромонах Неофит Рилски по музика на Йоанис Папахронис и с видеоприветствие на деветокласници от СУ “Неофит Рилски “ гр.Банско.
Личността на Светогорския духовник справедливо заема почетно място освен в националната памет, само че се радва на многолетен изчерпателен интерес от научната ни общественост, уточни в приветствието си кметът на община Банско Иван Кадев и изрече убеденост, че отчетите и полемиките ще дадат скъп принос за проучването - просторно и в дълбочина, на живота и делото на великия възрожденец. Кадев сподели, че в града има огромен интерес към изследванията на живота и делото на св. Паисий Хилендарски, защото те са директно или индиректно свързани с предишното на Банско, животът и заниманията на предците и съвременниците му отвън рамките на българските земи.
През тази година означаваме и един акт на Българската православна черква, за който българският народ е благодарен – 60 години от канонизирането на Паисий като светец, уточни Кадев. Той означи, че този акт на църквата слага делото му наедно с това на светците Седмочисленици и е израз на надълбоко закодирано в българите поклонение пред знанието, вярата и истината.
Негово високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим поздрави участниците в конференцията с откъс от „ История славянобългарска “: „ Tвърде доста обикнах българския жанр и родно място и доста труд използвах да групирам от разнообразни книги и истории, до момента в който събрах и сплотих историята на българския жанр в тая книжчица за ваша изгода и хвалба “.
„ Твърде обезпокоително е това, което става в света, а и в нашата страна през днешния ден и ние не може да го отминаваме с равнодушие. Чудно обаче е и утешително това, което виждаме тази година по отношение на честванията на Св. Паисий - какъв брой доста начинания, събития, доста хора и институции подеха със наслада уместно отбелязване на тези годишнини “, сподели още митрополит Серафим, като добави, че като че ли от дълго време сме имали тази нужда.
В приветствен адрес от името на ректора на Пловдивския университет проф. Румен Младенов и академичната общественост бе посочено, че висшето учебно заведение цени напъните на община Банско за запазване на „ вселената Паисий “.
В приветствен адрес от община Пловдив основният специалист по религиозни въпроси, дирекция „ Социална политика “ към община Пловдив доктор Петър Граматиков означи, че с включването на 300 годишнината от рождението на Паисий Хилендарски в листата на бележити годишнини на ЮНЕСКО за интервала 2022-2023 година, международната организация също е дала оценка за значимостта на неговото дело.
В Международната научна конференция „ Свети Паисий Хилендарски: Вселената славянобългарска “ участваха учени от Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “, Българската академия на науките, Софийския университет „ Св. Климент Охридски " и Университета в Солун, Гърция. Тя приключи с кръгла маса на тематика „ Посланията на Паисий Хилендарски: респектиращо завещание, настоящи научни провокации “




