За 100-годишния юбилей: Людмил Горанов с много силни думи за Спартак! Не си спартаклия, ако не ги чуеш
В навечерието на 100-годишния празник на ФК Спартак „ Петел ” ви предлага една разтърсващата изповед на Людмил Горанов.
Той е най-успешният треньор в историята на клуба и през 1982/1985 води най-успешното потомство в историята на Спартак.
През този интервал тимът стига край за Купата на България, играе във втория кръг на европейския шампионат за КНК (най-добро клубно постижение) и приключва трети в „ А ” група.
В Европа Спартак среща Манчестър юнайтед и до момента остава единственият наш отбор, играл публични мачове със международния гранд.
Ето какво сподели за своя обичан Спартак Людмил Горанов пред „ Петел ”:
„ През лятото на 1981 година с Иван Вуцов дойдохме за малко в Спартак, само че останахме дълго, а аз вечно останах почитател на Спартак и клубът остана в сърцето ми.
Дълго време хората свързваха Спартак с компликации, само че и с триумфи, само че през последните години се получиха разединения. Аз надълбоко в себе си имах вяра в единството, което е нужно. По мое време нямаше разделяне сред спартаклии. По-късно се вкара една търговия в клуба - да ти заплащат, с цел да падаш. Ние, обаче сме правили всичко допустимо да побеждаваме, никой не ни е плащал да губим, а и това не бих го разрешил и играчите не биха го позволили.
През последните години бе готова разрухха, влезнаха хора в клуба, които вкараха нечистота и нечистотия, резултатите се знаеха преди мачовете. Всичко това отблъсна хората, те се отдръпнаха и мачовете се играеха на празен стадион.
И тогава, обаче за мен Спартак си оставаше работа и страст, и оставаше в сърцето ми. Стоейки настрана години наред отчаян, аз продължих да не искам неприятното на клуба и в никакъв случай не съм бил срещу някой. Сега съм същински почитател на Спартак и се причислявам към тези млади почитатели. Всъщност аз в никакъв случай не съм имал проблеми с почитателите, макар че не съм флиртувал с тях и в никакъв случай не съм бил покрай тях, с цел да диря поддръжката им. Това е по този начин, тъй като те са усещали, че аз обичам Спартак по този начин, както те го обичат. Имали сме несполуки, допускал съм неточности, само че в никакъв случай не съм бил овикван от последователите. Говоря откровено, чист съм и не желая нищо. Така както не желаех да вземам работата на никой, а желаех единствено да давам, когато ме поканиха преди 4 години да спасяваме Спартак.
Да се върна към идването ми в Спартак. Преди това бях четири години асистент на Вуцов в Левски. Спечелихме тилата и купи. Преди да почна при мъжете водех деца и подговителни групи, в тях беше и Томислав Русев. За мен всеки треньор би трябвало да стартира от ниското равнище, с цел да натрупа опит. Сега е пренаситено с треньори у нас, които имат Лиценз Про, най-висшата категория. Но те не знаят какво биха могли да реализират. Не желаят да упражняват деца и юноши, и да натрупат опит. От футболстите, които са съумели като треньори, без да водят подрастващи, има единствено две изключения - Кройф и Бекенбауер. Платини също опита, само че не съумя и стана единствено админ. Защото в никой университет няма предмет „ опит ”. Само работата прави майстора.
Но да продължа със Спартак. През 1981 година Иван Вуцов, с който сякаш дойдохме за малко тук, сътвори организация. Бързо върнахме Спартак в „ А ” група, само че след това Вуцов смени Атанас Пържелов в националния и аз станах старши треньор на Спартак.
Помня първата ни победа в „ Б ” група с 1:0 в Разград, след това в първия кръг в „ А ” група взехме градското дерби на „ Юри Гагарин ” с 2:0 след два гола на Стефан Найденов, господ да го елементарни.
Всяка победа на Спартак за мен е била вълнуваща. Не мога, обаче да не загатна по какъв начин бихме Левски с 1:0 след гол Живко Господинов, господ да го елементарни, в ½-финал за купата в Казанлък. Играхме край с ЦСКА, който изгубихме пред цялостния градски стадион в Пловдив. Коментаторът Николай Галов, господ да го елементарни, споделил в ефира след 70-ата минута, че във Варна могат да загасят тв приемника. Ние до 20-ата минута имахме 2 положения, Найденов уцели и гредата. После ни вкараха два нередовни гола и още два по-късно. Въпреки насладата и гордостта от представянето ни, бях извикан в Юнашкия салон от нашите ръководители. Започнаха да ме подлагат на критика, че сме изгубили и да ме разпъват на кръст. Вижте единствено какви гледни точки са имали. После като ни се падна противник от Турция в първия кръг на европейския шампионат за КНК, ще се избият кой да пътува със самолета. Викат ми, дай да вземем тоя, оня... Да не приказваме с Манчестър юнайтед във втория кръг каква борба беше кой да пътува. Тези хора споделиха, че сме се изложили във финала за купата, желаеха да глобяват. Казах им: както желаете, аз ставам и напущам. В последна сметка не се стигна до санкции.
В началото на юни 1984 година завършихме трети в „ А ” група. След като направихме 3:3 с Локо в Пловдив, отидохме в София и спахме в „ Плиска ”. На другия ден се съблякохме в една съблекалня на „ Васил Левски ” и тръгнахме по стълбите да ни наградят с бронзовите медали. Ангел Шишков излезе пред нас и сподели: „ Няма да излизате, вие не сте трети, тъй като е подадена контестация и трети приключва Сливен. ”
Беше потрес за нас, Румен Димов го ритна по задника. Пуснаха единствено Краси Зафиров да излезе да си получи купата за най-хубав вратар. После разбрах кой ни е скроил номера, а по-късно - през 2000 година, ни върнаха медалите и ни наградиха на празненство край Варна. Но в оня юнски ден ни лишиха от прекарването. Нашето прекарване си остана в хотел „ Плиска ” и на „ Васил Левски ”, преди да излезем за награждаването и да се наредим до Левски и ЦСКА.
Три пъти съм прибирал Спартак в „ А ” група. Първият с Вуцов, вторият с Галин Илиев, лека му пръст, който си скапе бизнеса поради Спартак. Третият път с Николай Ишков, само че не желая да споделям какво ставаше тогава, разделихме се по негово предпочитание.
За 100-годишния празник на Спартак желая да поздравя всички ръководители и футболисти на клуба, с които съм работил. И да им благодаря за всичко. Огромно отлично и на почитателите! Обединиха се и направиха крачката. Дано продължат по същия метод, тъй като тайната за триумфа не е в бързането, тайната е да не спираш.
Според мен би трябвало да се продължат работата и контактите с премиера. Той да назначи притежател за дълъг интервал от 10 -15 години и тогава да стартира ремонта на стадиона. Не че нямам доверие на тези млади момчета, само че един притежател ще управлява парите, преместването на стадиона към козирката, да се изкопае добър дренаж и така нататък
Ако министър председателят направи още една крачка, Варна в никакъв случай няма да го забравии, защото е възстановил морското дерби и страстта в него, както и един клуб със 100-годишна история. ”
Той е най-успешният треньор в историята на клуба и през 1982/1985 води най-успешното потомство в историята на Спартак.
През този интервал тимът стига край за Купата на България, играе във втория кръг на европейския шампионат за КНК (най-добро клубно постижение) и приключва трети в „ А ” група.
В Европа Спартак среща Манчестър юнайтед и до момента остава единственият наш отбор, играл публични мачове със международния гранд.
Ето какво сподели за своя обичан Спартак Людмил Горанов пред „ Петел ”:
„ През лятото на 1981 година с Иван Вуцов дойдохме за малко в Спартак, само че останахме дълго, а аз вечно останах почитател на Спартак и клубът остана в сърцето ми.
Дълго време хората свързваха Спартак с компликации, само че и с триумфи, само че през последните години се получиха разединения. Аз надълбоко в себе си имах вяра в единството, което е нужно. По мое време нямаше разделяне сред спартаклии. По-късно се вкара една търговия в клуба - да ти заплащат, с цел да падаш. Ние, обаче сме правили всичко допустимо да побеждаваме, никой не ни е плащал да губим, а и това не бих го разрешил и играчите не биха го позволили.
През последните години бе готова разрухха, влезнаха хора в клуба, които вкараха нечистота и нечистотия, резултатите се знаеха преди мачовете. Всичко това отблъсна хората, те се отдръпнаха и мачовете се играеха на празен стадион.
И тогава, обаче за мен Спартак си оставаше работа и страст, и оставаше в сърцето ми. Стоейки настрана години наред отчаян, аз продължих да не искам неприятното на клуба и в никакъв случай не съм бил срещу някой. Сега съм същински почитател на Спартак и се причислявам към тези млади почитатели. Всъщност аз в никакъв случай не съм имал проблеми с почитателите, макар че не съм флиртувал с тях и в никакъв случай не съм бил покрай тях, с цел да диря поддръжката им. Това е по този начин, тъй като те са усещали, че аз обичам Спартак по този начин, както те го обичат. Имали сме несполуки, допускал съм неточности, само че в никакъв случай не съм бил овикван от последователите. Говоря откровено, чист съм и не желая нищо. Така както не желаех да вземам работата на никой, а желаех единствено да давам, когато ме поканиха преди 4 години да спасяваме Спартак.
Да се върна към идването ми в Спартак. Преди това бях четири години асистент на Вуцов в Левски. Спечелихме тилата и купи. Преди да почна при мъжете водех деца и подговителни групи, в тях беше и Томислав Русев. За мен всеки треньор би трябвало да стартира от ниското равнище, с цел да натрупа опит. Сега е пренаситено с треньори у нас, които имат Лиценз Про, най-висшата категория. Но те не знаят какво биха могли да реализират. Не желаят да упражняват деца и юноши, и да натрупат опит. От футболстите, които са съумели като треньори, без да водят подрастващи, има единствено две изключения - Кройф и Бекенбауер. Платини също опита, само че не съумя и стана единствено админ. Защото в никой университет няма предмет „ опит ”. Само работата прави майстора.
Но да продължа със Спартак. През 1981 година Иван Вуцов, с който сякаш дойдохме за малко тук, сътвори организация. Бързо върнахме Спартак в „ А ” група, само че след това Вуцов смени Атанас Пържелов в националния и аз станах старши треньор на Спартак.
Помня първата ни победа в „ Б ” група с 1:0 в Разград, след това в първия кръг в „ А ” група взехме градското дерби на „ Юри Гагарин ” с 2:0 след два гола на Стефан Найденов, господ да го елементарни.
Всяка победа на Спартак за мен е била вълнуваща. Не мога, обаче да не загатна по какъв начин бихме Левски с 1:0 след гол Живко Господинов, господ да го елементарни, в ½-финал за купата в Казанлък. Играхме край с ЦСКА, който изгубихме пред цялостния градски стадион в Пловдив. Коментаторът Николай Галов, господ да го елементарни, споделил в ефира след 70-ата минута, че във Варна могат да загасят тв приемника. Ние до 20-ата минута имахме 2 положения, Найденов уцели и гредата. После ни вкараха два нередовни гола и още два по-късно. Въпреки насладата и гордостта от представянето ни, бях извикан в Юнашкия салон от нашите ръководители. Започнаха да ме подлагат на критика, че сме изгубили и да ме разпъват на кръст. Вижте единствено какви гледни точки са имали. После като ни се падна противник от Турция в първия кръг на европейския шампионат за КНК, ще се избият кой да пътува със самолета. Викат ми, дай да вземем тоя, оня... Да не приказваме с Манчестър юнайтед във втория кръг каква борба беше кой да пътува. Тези хора споделиха, че сме се изложили във финала за купата, желаеха да глобяват. Казах им: както желаете, аз ставам и напущам. В последна сметка не се стигна до санкции.
В началото на юни 1984 година завършихме трети в „ А ” група. След като направихме 3:3 с Локо в Пловдив, отидохме в София и спахме в „ Плиска ”. На другия ден се съблякохме в една съблекалня на „ Васил Левски ” и тръгнахме по стълбите да ни наградят с бронзовите медали. Ангел Шишков излезе пред нас и сподели: „ Няма да излизате, вие не сте трети, тъй като е подадена контестация и трети приключва Сливен. ”
Беше потрес за нас, Румен Димов го ритна по задника. Пуснаха единствено Краси Зафиров да излезе да си получи купата за най-хубав вратар. После разбрах кой ни е скроил номера, а по-късно - през 2000 година, ни върнаха медалите и ни наградиха на празненство край Варна. Но в оня юнски ден ни лишиха от прекарването. Нашето прекарване си остана в хотел „ Плиска ” и на „ Васил Левски ”, преди да излезем за награждаването и да се наредим до Левски и ЦСКА.
Три пъти съм прибирал Спартак в „ А ” група. Първият с Вуцов, вторият с Галин Илиев, лека му пръст, който си скапе бизнеса поради Спартак. Третият път с Николай Ишков, само че не желая да споделям какво ставаше тогава, разделихме се по негово предпочитание.
За 100-годишния празник на Спартак желая да поздравя всички ръководители и футболисти на клуба, с които съм работил. И да им благодаря за всичко. Огромно отлично и на почитателите! Обединиха се и направиха крачката. Дано продължат по същия метод, тъй като тайната за триумфа не е в бързането, тайната е да не спираш.
Според мен би трябвало да се продължат работата и контактите с премиера. Той да назначи притежател за дълъг интервал от 10 -15 години и тогава да стартира ремонта на стадиона. Не че нямам доверие на тези млади момчета, само че един притежател ще управлява парите, преместването на стадиона към козирката, да се изкопае добър дренаж и така нататък
Ако министър председателят направи още една крачка, Варна в никакъв случай няма да го забравии, защото е възстановил морското дерби и страстта в него, както и един клуб със 100-годишна история. ”
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ