Будителят Илия Енчев - забранен и неудобен на всяка власт
В навечерието на 1 ноември е добре да си спомним за хората, заслужили да бъдат наричани будители. За метода, по който освен са обучавали и възпитавали, само че и са вдъхновявали. Сред тях е и Илия Енчев, за чиито заслуги като драматург в първата половина на предишния век " Марица " към този момент описа. Съвременниците му обаче са възхитени от силата и всеотдайността му като преподавател, както и от изявите му в публичния и културния живот на Пловдив и страната.
Илия Енчев не е пловдивчанин - кореняк, само че е оставил голяма диря под тепетата. Роден е на 16 септември 1890 година в село Горски Долен Тръмбеш, Великотърновско, близо до Горна Оряховица. Макар и от оскъдно семейство, впечатлявал като интелигентно и будно момче. Така се озовал в гимназията в Търново, където по-късно ще се завърне за известно време към този момент като преподавател по нравственос. Когато Енчев е възпитаник,
в България интензивно се популяризират концепциите на огромния съветски публицист Лев Толстой.
Толстоизмът слага нравственото самоусъвършенстване на индивида като смисъл и цел на живота и единствен път към Бога. Писателят почиства от суеверия и мистицизъм религията, търсейки в нея разсъдък и логичност. Учението му изисква отвод от използване на принуждение, безучастие в насилствени институции, неотвръщане на насилието с принуждение. На процедура това се показва в всеобщото отричане от военна работа. На доста места в България се основават комуни, в които се събират почитатели на Толстой. Убеден в концепциите му е и Енчев, който като студент по философия и педагогика в Софийския университет се сближава с известния актьор и стихотворец Йордан Ковачев. Същият е освен уверен толстоист, само че и персонален другар на великия индиец Махатма Ганди.
Хуманността в концепциите на създателя на " Война и мир " подхожда най-вече на Енчев, който продължава с литературните си увлечения и в университета. Търси сюжети и разпростира гения си в писането на драми. Признанието идва доста бързо. През 1914 година драмата му " Тъмни зори ", в която студентът употребява доста моменти от фамилната си история, печели премията на фонда " Иван Вазов " при Софийския университет. Другият награден за същата година е Елин Пелин за цикъл разкази.
Успехът прави провинциалния юноша прочут измежду интелектуалния хайлайф на столицата
Сближава се с известни създатели, като изключително непосредствен е с Александър Балабанов и Михаил Арнаудов. Енчев към този момент работи върху идната си драма " Забравен грях " по сюжет от национална ария, когато България се включва в Първата международна война. Мобилизиран като запасен офицер, увереният толстоист е заставен да прекара в окопите на първа линия идващите 4 години. Съдбата го закриля и остава жив, даже се завръща с медал за смелост. Но касапницата на фронта още повече затвърждава убежденията му. И Енчев ще остане правилен на тях до края на живота си и като възпитател, и като публицист.
След войната Енчев стартира работа като преподавател в Казанлък, Горна Оряховица и Търново (от 1920 до 1926 година). Много значим миг от този интервал е едногодишната специализация в Германия през 1922 година. Амбициозният създател живее в Берлин и Лайпциг, където по това време натрупат познания доста българи. Там Енчев написва третата си драма - " Въртоп ".
Повратен миг в живота на Илия Енчев е 1926 година, когато
той идва в Пловдив като учител в Учителския институт
Скоро това ще се трансформира в обичания му град, в който ще разгъне и креативния си капацитет. Тук той написва останалите си пиеси, които доближават внушителния брой 18, някои от които по този начин и не са издадени.
Славата на Енчев пораства, печели и още награди. " Делба " е отличена през 1930 година от сдружението " Българска драма ", а на идната година просветното министерство отличава " Пролетен лъч ". Публикува доста разкази и публикации в разнообразни периодически издания. Много изявления са отдадени на учението на Лев Толстой. Три от драмите му - „ Делба ", „ Пролетен лъч " и „ Сърце юнашко ", са играни и в Пловдивския спектакъл. В диплянката от сезон 1941-1942 година, когато се играе драмата „ Сърце юнашко ", написа: „ Г-н Илия Енчев е прекалено много известен в нашата драматургическа литература. Много от драмите му са наградени и предложени от висшите български книжовни институти, а също и играни в доста от огромните и добре уредени наши театри ". Директорът на пловдивската натрупа Петър Стойчев също не пести похвалите: " Нашият спектакъл не инцидентно претвори на сцената три от неговите драми, които пожънаха триумф в театъра и бяха гледани с огромно удовлетворение от хиляди пловдивчани. "
В една от постановките на " Делба " играе Никола Вапцаров, който високо е ценял творчеството му.
Публикация в списание " Мисъл " пък разкрива визията на Илия Енчев за ролята на създателя. „ Неговото предопределение е божествено и всяко негово създание би трябвало да възвестява обич и побратимяване сред враждуващите нации.
Чрез изкуството най-добре се служи на човечеството
То е светлият път, по който озлочестеното човечество ще върви към своето бъдеще, към своето благополучие и към своя парадайс. А дарованието е най-могъщото средство, посредством което този, който го има, може да извърши своето висшо предопределение като човек... ".
Успоредно с литературните си занимания, Енчев продължава да се развива и като възпитател. Последователно става шеф на Учителския институт (1931-1933 година) и Девическата гимназия (1937-1943 година). Пише и разгласява педагогичен писания, високо оценени от сътрудниците му.
Енергичният преподавател интензивно се включва в публичния и културния живот на Пловдив, кръстосва и цялата страна. Участва в работата на Дома на изкуствата и печата, изнася голям брой сказки. Може да се каже, че е измежду пионерите на синдикализма у нас, тъй като интензивно работи за одобряването и развиването на Учителския съюз. Успехите му като драматург напълно естествено го довеждат в редовете на Съюза на писателите от провинцията при основаването му през 1934 година и през 1944 година в Съюза на българските писатели.
През цялото време и във всичките си изяви Енчев отстоява толстоистките си убеждения. Те въздействат освен върху творчеството му, само че и на житейските му каузи.
През 1925 година той провежда в Мечкюр (днешния пловдивски квартал " Прослав " ) Вегетарианско кооперативно земеделско стопанство, което оглавява цели 24 години. Председател е и на Българския вегетариански съюз. Многократно е награждаван, в това число с Орден за цивилен заслуги и грамота от цар Борис Трети.
Това напълно не пречи да има неприятности с управляващите
През 1933 година дейната му гражданска позиция, изразена в изявления във вестниците, води до уволнението му като шеф на Учителския институт. Десет години по-късно той самичък подава оставка като шеф на Девическата гимназия в символ на митинг против гоненията, на които са подложени от управляващите негови сътрудници и ученички било поради убежденията, било заради произхода им. Така огромният хуманист пази и с делата си концепциите, на които е служил цялостен живот.
След идването на комунистите на власт през 1944 година в началото Илия Енчев още веднъж интензивно се включва в публичния живот. Публикува спряната от цензурата през 1936 година драма " Апостолът ". Дори приема за известно време поста основен секретар на Министерството на националната култура, пробвайки се да започва просветителна промяна. По-късно става шеф на новосъздаденото държавно издателство, известно време е драматург на пловдивския спектакъл. Продължава да написа и разгласява публикации по разнообразни настоящи въпроси. Много скоро обаче идва огромното отчаяние от новата власт, която постанова брутална тирания по сталински пример.
Като уверен демократ, хуманист и толстоист, Енчев не може да понесе измененията и се отдръпва от дейна активност. Продължава да написа, само че повече не разгласява нищо. Оказва се, че за новия строй концепциите му към този момент са нездравословни. Много от най-близките му другари пък изчезват по затвори и лагери. Дълбоко отчаян, Илия Енчев прекарва последните си години до гибелта на 7 август 1953 година в самотност. Мисията му на създател и будител обаче подрежда името му вечно измежду най-достойните пловдивчани.
Илия Енчев не е пловдивчанин - кореняк, само че е оставил голяма диря под тепетата. Роден е на 16 септември 1890 година в село Горски Долен Тръмбеш, Великотърновско, близо до Горна Оряховица. Макар и от оскъдно семейство, впечатлявал като интелигентно и будно момче. Така се озовал в гимназията в Търново, където по-късно ще се завърне за известно време към този момент като преподавател по нравственос. Когато Енчев е възпитаник,
в България интензивно се популяризират концепциите на огромния съветски публицист Лев Толстой.
Толстоизмът слага нравственото самоусъвършенстване на индивида като смисъл и цел на живота и единствен път към Бога. Писателят почиства от суеверия и мистицизъм религията, търсейки в нея разсъдък и логичност. Учението му изисква отвод от използване на принуждение, безучастие в насилствени институции, неотвръщане на насилието с принуждение. На процедура това се показва в всеобщото отричане от военна работа. На доста места в България се основават комуни, в които се събират почитатели на Толстой. Убеден в концепциите му е и Енчев, който като студент по философия и педагогика в Софийския университет се сближава с известния актьор и стихотворец Йордан Ковачев. Същият е освен уверен толстоист, само че и персонален другар на великия индиец Махатма Ганди.
Хуманността в концепциите на създателя на " Война и мир " подхожда най-вече на Енчев, който продължава с литературните си увлечения и в университета. Търси сюжети и разпростира гения си в писането на драми. Признанието идва доста бързо. През 1914 година драмата му " Тъмни зори ", в която студентът употребява доста моменти от фамилната си история, печели премията на фонда " Иван Вазов " при Софийския университет. Другият награден за същата година е Елин Пелин за цикъл разкази.
Успехът прави провинциалния юноша прочут измежду интелектуалния хайлайф на столицата
Сближава се с известни създатели, като изключително непосредствен е с Александър Балабанов и Михаил Арнаудов. Енчев към този момент работи върху идната си драма " Забравен грях " по сюжет от национална ария, когато България се включва в Първата международна война. Мобилизиран като запасен офицер, увереният толстоист е заставен да прекара в окопите на първа линия идващите 4 години. Съдбата го закриля и остава жив, даже се завръща с медал за смелост. Но касапницата на фронта още повече затвърждава убежденията му. И Енчев ще остане правилен на тях до края на живота си и като възпитател, и като публицист.
След войната Енчев стартира работа като преподавател в Казанлък, Горна Оряховица и Търново (от 1920 до 1926 година). Много значим миг от този интервал е едногодишната специализация в Германия през 1922 година. Амбициозният създател живее в Берлин и Лайпциг, където по това време натрупат познания доста българи. Там Енчев написва третата си драма - " Въртоп ".
Повратен миг в живота на Илия Енчев е 1926 година, когато
той идва в Пловдив като учител в Учителския институт
Скоро това ще се трансформира в обичания му град, в който ще разгъне и креативния си капацитет. Тук той написва останалите си пиеси, които доближават внушителния брой 18, някои от които по този начин и не са издадени.
Славата на Енчев пораства, печели и още награди. " Делба " е отличена през 1930 година от сдружението " Българска драма ", а на идната година просветното министерство отличава " Пролетен лъч ". Публикува доста разкази и публикации в разнообразни периодически издания. Много изявления са отдадени на учението на Лев Толстой. Три от драмите му - „ Делба ", „ Пролетен лъч " и „ Сърце юнашко ", са играни и в Пловдивския спектакъл. В диплянката от сезон 1941-1942 година, когато се играе драмата „ Сърце юнашко ", написа: „ Г-н Илия Енчев е прекалено много известен в нашата драматургическа литература. Много от драмите му са наградени и предложени от висшите български книжовни институти, а също и играни в доста от огромните и добре уредени наши театри ". Директорът на пловдивската натрупа Петър Стойчев също не пести похвалите: " Нашият спектакъл не инцидентно претвори на сцената три от неговите драми, които пожънаха триумф в театъра и бяха гледани с огромно удовлетворение от хиляди пловдивчани. "
В една от постановките на " Делба " играе Никола Вапцаров, който високо е ценял творчеството му.
Публикация в списание " Мисъл " пък разкрива визията на Илия Енчев за ролята на създателя. „ Неговото предопределение е божествено и всяко негово създание би трябвало да възвестява обич и побратимяване сред враждуващите нации.
Чрез изкуството най-добре се служи на човечеството
То е светлият път, по който озлочестеното човечество ще върви към своето бъдеще, към своето благополучие и към своя парадайс. А дарованието е най-могъщото средство, посредством което този, който го има, може да извърши своето висшо предопределение като човек... ".
Успоредно с литературните си занимания, Енчев продължава да се развива и като възпитател. Последователно става шеф на Учителския институт (1931-1933 година) и Девическата гимназия (1937-1943 година). Пише и разгласява педагогичен писания, високо оценени от сътрудниците му.
Енергичният преподавател интензивно се включва в публичния и културния живот на Пловдив, кръстосва и цялата страна. Участва в работата на Дома на изкуствата и печата, изнася голям брой сказки. Може да се каже, че е измежду пионерите на синдикализма у нас, тъй като интензивно работи за одобряването и развиването на Учителския съюз. Успехите му като драматург напълно естествено го довеждат в редовете на Съюза на писателите от провинцията при основаването му през 1934 година и през 1944 година в Съюза на българските писатели.
През цялото време и във всичките си изяви Енчев отстоява толстоистките си убеждения. Те въздействат освен върху творчеството му, само че и на житейските му каузи.
През 1925 година той провежда в Мечкюр (днешния пловдивски квартал " Прослав " ) Вегетарианско кооперативно земеделско стопанство, което оглавява цели 24 години. Председател е и на Българския вегетариански съюз. Многократно е награждаван, в това число с Орден за цивилен заслуги и грамота от цар Борис Трети.
Това напълно не пречи да има неприятности с управляващите
През 1933 година дейната му гражданска позиция, изразена в изявления във вестниците, води до уволнението му като шеф на Учителския институт. Десет години по-късно той самичък подава оставка като шеф на Девическата гимназия в символ на митинг против гоненията, на които са подложени от управляващите негови сътрудници и ученички било поради убежденията, било заради произхода им. Така огромният хуманист пази и с делата си концепциите, на които е служил цялостен живот.
След идването на комунистите на власт през 1944 година в началото Илия Енчев още веднъж интензивно се включва в публичния живот. Публикува спряната от цензурата през 1936 година драма " Апостолът ". Дори приема за известно време поста основен секретар на Министерството на националната култура, пробвайки се да започва просветителна промяна. По-късно става шеф на новосъздаденото държавно издателство, известно време е драматург на пловдивския спектакъл. Продължава да написа и разгласява публикации по разнообразни настоящи въпроси. Много скоро обаче идва огромното отчаяние от новата власт, която постанова брутална тирания по сталински пример.
Като уверен демократ, хуманист и толстоист, Енчев не може да понесе измененията и се отдръпва от дейна активност. Продължава да написа, само че повече не разгласява нищо. Оказва се, че за новия строй концепциите му към този момент са нездравословни. Много от най-близките му другари пък изчезват по затвори и лагери. Дълбоко отчаян, Илия Енчев прекарва последните си години до гибелта на 7 август 1953 година в самотност. Мисията му на създател и будител обаче подрежда името му вечно измежду най-достойните пловдивчани.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ