В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители

В навечерието на 1 ноември – Деня на националните будители – министърът на културата Мариан Бачев връчи обичайните награди „ Златен век “ на изявени създатели, учени и културни дейци.

По време на церемонията министър Бачев акцентира, че точно в днешните комплицирани времена българите имат потребност да си напомнят силата на традицията, знанието и креативния порив – тези опори, които оказват помощ на обществото да устоява във времето.

„ Вярвам, че хората на културата, науката, изкуството и образованието – актуалните будители – са тези, които могат да ни сплотят, да ни припомнят кои сме и какво можем, когато действаме дружно и с религия в положителното “, съобщи министърът.



С най-високото отличие „ Златен век “ – огърлие и грамота – за извънреден принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство бяха удостоени шефът на Регионалния исторически музей – Русе, проф. Николай Ненов, артистът Руси Чанев и певицата Йорданка Христова.

Отличието „ Златен век “ – звезда и грамота – получиха арх. Стефан Стайнов, пианистът проф. Иван Дреников, балетният актьор и възпитател Бойко Неделчев, оперната певица Веселина Кацарова, писателката и журналист Весела Люцканова Иванова и писателката Здравка Евтимова.

Със „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики (златен), грамота и парична премия бяха отличени генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, филмовият режисьор Владимир Краев, сценаристът проф. доктор Марин Дамянов, режисьорът и сценарист Пантелей Цанков, дългогодишният шеф на Държавен куклен спектакъл – Бургас Христина Арсенова-Андреева, журналистът и кинодраматург Зелма Алмалех, актрисата Янина Кашева, инж. Ангел Ангелов, писателката и откривател Неда Антонова и основателят на „ Двора на Кирилицата “ в Плиска – Карен Алексанян.

Със „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики (сребърен), грамота и парична премия бяха отличени режисьорът, художник и аниматор Велислав Казаков, режисьорът Камен Калев, сценаристът доцент доктор Невелина Попова, заместник-директорът на Регионалната национална библиотека „ П. Р. Славейков “ – Велико Търново, доктор Иван Ангелов, сценаристът, режисьор и някогашен ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев и създателят на сборници с разкази и новели Христо Славов.

Плакети „ Принос в развиването на културата “ и грамоти за важен принос към популяризирането на българската просвета и изкуство получиха шефът на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките доцент доктор Христо Попов, ръководителката на школа за типичен и съвременен танц Вероника Братанова-Димитрова, продуцентът и художник Весела Данчева-Богданова, писателката и поетеса Мария Пеева, Ансамбълът за национални песни „ Китна Тракия “ при НЧ „ Тракия 2008 “ – Хасково, писателят проф. Банко Банков, чл.-кор. проф. Владко Панайотов, поетът и публицист Венко Евтимов, поетесата Маргарита Петкова, филологът доцент Петър Хаджинаков и белетристката Албена Фурнаджиева.



„ Носителите на оценката „ Златен век “ имат велика задача – да пазят, развиват и предават нататък духовното благосъстояние на България “, съобщи министърът на културата по време на церемонията. Той прикани родителите, в навечерието на Деня на националните будители, „ да се извърнат към себе си и към децата си – да ги заведат на галерия, спектакъл или концерт, да им почетат брошура вечер, отвън цифровия свят, който ги заобикаля “, цитира Българска телеграфна агенция.

Междувременно стана известно, че режисьорът Камен Калев е отказал да одобри премията си. В подадена до Министерството на културата декларация той показва, че отводът му е форма на митинг против „ актуалното политическо ръководство, чиито ръководители не зачитат върховенството на закона и заплашват демокрацията в страната “. 

Ето и лист на наградените:
Прочетете още
С премия на Министерството на културата за извънреден принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители „ Златен век “ – огърлие и грамота са отличени:
Проф. Николай Ненов – шеф на Регионален исторически музей – Русе; той е отличен и за достойното показване на страната ни в границите на международната организация ЮНЕСКО. Руси Чанев – обичан артист, приспособил романа на Иван Вазов „ Под игото “ за българчетата по света.  Йорданка Христова – емблематична фигура на българската сцена, с над шест десетилетия на сцената, чийто глас и харизма носят духа на България по света; наградена за своя неоспорим принос към българската просвета и за одобряването на националното ни изкуство на интернационалната сцена. 
С премия на Министерство на културата за важен принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители – „ Златен век “ – звезда и грамота са наградени:
Арх. Стефан Стайнов – водещ български проектант, прочут със своя принос към развиването на пространственото обмисляне и урбанизма. Тази година той навърши достолепните 90 години.  Проф. Иван Дреников – пианист с интернационален престиж, добре прочут на публиката в Европа и света. През месец декември проф. Дреников ще означи своята 80-годишнина. Бойко Неделчев – одобрен български балетен актьор и възпитател, работил с гении от няколко генерации, бил е на управителни длъжности във водещи културни институти, а също по този начин е работил и в Министерството на културата. Веселина Кацарова – международно приета оперна певица, дипломат на българското оперно изкуство по света. Артистичен шеф на Държавна опера – Стара Загора. Тя е носителка на най-престижните международни музикални награди, към които прибавя и „ Златен век “ – звезда.  Весела Люцканова Иванова – публицист, журналист, издател и редактор с голям брой оценки, в това число и от Министерството на културата. Тази година чества своята 90-годишнина. Здравка Евтимова – изтъкната българска писателка и преводач, чиито къси разкази са оповестени в десетки страни по света и я утвърждават като един от най-ярките представители на актуалната българска литература. Носителка на голям брой национални и интернационалните оценки, измежду които премията „ Христо Г. Данов “ за повсеместен принос към българската нематериалност. Нейният роман „ Твоят ред е “ е измежду десетте наградени произведения в международния конкурс „ Утопия 2005 “ във Франция, а други нейни творби са включени в учебници по британски език в Дания. През 2021 година е определена за обичан български създател в националното гласоподаване на Българската национална телевизия – самопризнание за нейната мощ да въодушевява и сплотява посредством словото.
С почетен знак за важен принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители – „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики – златен и грамота са наградени:
Владимир Краев – кино режисьор, осъществил редица игрални и документални филми, отличавани на интернационалните конгреси. Тази година празнува 80-ия си празник. Проф. доктор Марин Дамянов – сценарист, редактор, публицист и възпитател. Новите кино драматурзи се учат от него, а филмите му са спечелили награди на голям брой национални и интернационалните кино конгреси.  Пантелей Цанков – режисьор и сценарист на документални филми. Документалните му филми са отличавани неведнъж, а тази година празнува и своя 80-и празник. Христина Арсенова-Андреева – Над 30 години е шеф на Държавен куклен спектакъл – Бургас; с помощта на нея театърът е доста деен и зад граница. Тя е измежду създателите на Международния куклен фестивал навън „ Дни на куклите “.  Зелма Алмале х – публицист и кинодраматург с богат професионален опит в малкия екран, в печатните и в електронните медии, както и в документалното кино. Филмът й „ Присъдата. Вината “ получава специфична премия на интернационалния кино фестивал „ Карлови Вари “. Заедно със Стефан Джамбазов тя е основател и създател на „ Въпреки.com “ – онлайн платформата за просвета, изкуство и общество. Янина Кашева – една от най-ярките звезди в българското кино. В своята десетилетна актьорска кариера тя оставя незаличима диря в киното и малкия екран. Незабравими са филмите с нейно присъединяване – „ Всичко е обич “, „ Подслон “, „ Балонът “, „ Откраднат живот “.  Инж. Ангел Ангелов - един от най-дългогодишните самодейци в читалището в гр. Смолян. Повече от 77 години интензивно взе участие в разнообразни форми в художествената самоинициатива. През актуалната година отбелязва 90-годишния си празник.  Неда Антонова е измежду най-четените откриватели и създатели на книги на историческа тема в България. Нейни книги са преведени на френски, съветски, чешки и полски език. Носителка е на редица литературни оценки. Кирил Вълчев – въодушевяващ образец за комбиниране на познание, визия и отдаденост на публичния интерес; правист и публицист с ослепителен принос в одобряването на свободното слово и културната еднаквост на България. Като общоприет шеф на Българската телеграфна организация той развива актуален модел на национална медия, а с инициираното от него основаване на напълно българския шрифт „ ЛИК “, който се употребява и от Министерството на културата, оставя дълготраен знак в културното пространство и цифровото завещание на страната ни.  Карен Алексанян – прочут с основаването на „ Двора на Кирилицата “ в град Плиска – единственият в света музей, напълно отдаден на българската писменост, основан от него със лични средства.
С почетен знак за важен принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители – „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики – сребърен и грамота са наградени:
Велислав Казаков – режисьор, художник и аниматор, приключил първия випуск на компетентност „ Анимационна постановка “ В НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “, основател на емблематични за българската анимация филми, награждавани неведнъж на национални и интернационалните конгреси. През 2025 година навършва 70 години. Камен Калев – бележит български кино режисьор, притежател на голям брой национални и интернационалните оценки за късометражни и пълнометражни игрални филми; публиката го харесва поради умеенето му посредством филмите си да отразява житейските драми на деня с професионализъм, съвременен метод и изискан живописен усет. Тази година празнува 50-годишен празник.  доцент доктор Невелина Попова – надарен сценарист с блестящо наличие в българското кино. По нейни текстове са основани редица стойностни филми като „ Отражения ", „ Приземяване ”, „ Другият наш вероятен живот “, „ Чуй звездите “ и доста други. През 2025 година празнува 70-годишния си празник.  доктор Иван Ангелов – заместник-директор на Регионална национална библиотека „ П. Р. Славейков “ – Велико Търново.  Проф. Любомир Халачев – сценарист и режисьор на повече от 100 документални кино лентата,  доктор по изкуствознание, учител и някогашен ректор на НАТФИЗ, създател на романи и сборници с разкази, на сборници с есета и публикации. Член е на Съюза на българските публицисти, Съюза на българските писатели и на Обществения съвет на Българска национална телевизия. Чества 75-годишен празник през тази година. Христо Славов – създател на сборници с разкази и новели, съставител и издател на 10-томна поредност „ Златен ключ на класическата българска художествена литература от IX до XX век “. Създател е на CD с повече от 25 хиляди страници класическа българска литература, който е включен в международната виртуална библиотека по линия на ЮНЕСКО. Носител на Вазовата премия за литература.
С Плакет „ Принос в развиване на културата “ и грамота за важен принос за развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители са наградени:
доцент доктор Христо Попов – шеф на Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките. Изтъкнат академик и откривател с принос към изследването, опазването и популяризирането на археологическото завещание на България, отличен за своята дългогодишна научна и социална активност в одобряването на България като важен център на археологията.  Вероника Братанова-Димитрова – началник на школа за типичен и съвременен танц с дълготраен принос към развиването и популяризирането на танцовото изкуство, каkmo и за цялостната ù ангажираност с художественото образование на деца и младежи в България. Весела Данчева–Богданова – като продуцент, художник и режисьор е основала редица емблематични за новата българска анимация филми, сериали и планове. Общият брой на премиите на осъществените филми е над 65. Някои от филмите и копродукциите са сполучливо продадени на водещи европейски малките екрани. Тази година госпожа Богданова отбелязва 50-годишния си празник. Мария Пеева – тя е публицист и стихотворец, и сценарист, продуцент и редактор на доста филми. Като редактор, а по-късно и като продуцент от страна на Българска национална телевизия, взе участие в реализацията през цялото време до излизането на кино лентата на екран, носи отговорност пред Художествения съвет за качествата на кино лентата и пред Финансовия съвет за финансовите рамки на бюджета. Автор на многочислени изявления в периодическия щемпел, на сюжети за телевизионни излъчвания, драматизации и есеистични текстове. През 2010 година излиза книгата й със стихове и разкази „ Наопаки “.Ансамбъл за национални песни и танци „ Китна Тракия “ при НЧ „ Тракия 2008 “, гр. Хасково - неповторим самоинициативен състав с танцови, певчески и оркестрови обединения, лауреат на голям брой национални и интернационалните награди, съхраняващ и популяризиращ тракийските и българските обичаи.  Проф. Банко Банков – той е създател на сборници с разкази, новели, повести, киносценарии, романи и творби за деца. Негови пиеси са поставяни в театрите из цялата страна. Бил е член-основател на литературния кръжок „ Димчо Дебелянов ” към Студентския дом в София, референт на секция „ Театрална “ и кино драматургия в писателския съюз. Дългогодишен член на Съюза на българските писатели. Чл.-кор. проф. Владко Панайотов – публицист, академик, държавник и музикант. Автор на над 45 научни книги, монографии и сборници, както и на 6 художествени книги. Изключителен е приносът му в битката с климатичните промени, региона на екологията, устойчивото развиване и зелените технологии. Венко Евтимов – български стихотворец, публицист, издател и драматург. Автор е на повече от 10 стихосбирки, пиеси, сюжети и мюзикъли. Редактор е на един от първите самостоятелни вестници в България. Преводи на неговите произведения има на доста езици. Маргарита Петкова – една от най-известните поетеси, създател на повече от 25 стихосбирки. Тя е и преводач. По нейни стихове са основани десетки песни, обичани на генерации българи, трансформирали се в част от живота им. Нейни творби са превеждани на съвсем всички европейски езици, в това число на норвежки и шведски.  Доц. Петър Хаджинаков – лингвист, учител по литература, създател на повече от 15 сборника с литературна рецензия, публикации с етюди с историко-културна, философска и религиозна тема. Има написани 6 художествени книги, научни изявления и рецензии в региона на художествената литература. Албена Фурнаджиева – публицист, белетрист, лингвист и правист. Нейни произведения са превеждани на непознати езици, а  книгите й със стихове радват неотдавна и читателите на аудио и електронни книги. Отличена е с трета премия на Националния книжовен конкурс „ В полите на Витоша “.