Последният напън на системата
В науката няма тъкмо определение за „ страна “, защото разбирането за това формирование еволюира с всяка ера. Според Макс Вебер страната е „ човешка общественост, която на избрана територия претендира сполучливо да има монопола върху законното физическо принуждение. “ В Енциклопедията по Културна Антропология на Клаесен определението за страна стартира по този начин: „ Държавата – това е самостоятелна централизирана социално-политическа организация за контролиране на публичните връзки. “ Във Философския речник по логичност, логика на психиката, нравственос, хармония и история на философията на Брокгауз-Ефрън написа: „ Държавата е олицетворение на закона в обществото. “
Сложно е да се спори с което и да е определение, защото мисълта за публичното устройство еволюира дружно със самото общество. По същия метод, по който преди 200 години властта се е давала на монарха от Бог, а през днешния ден общоприетият законен източник на пълномощия е честният избирателен развой.
Технически държавната машина съставлява система, формирана от доста подсистеми, които дружно би трябвало да се оправят със задачата на ръководството. Огромен организъм, който се грижи за всичко, осигуряващо живота и разцвета на обществото.
Тук е моментът да излезем от сухата доктрина и да погледнем практиката. Да оценим опцията на родната държавна машина да извършва функционалностите си, както и капацитета й. Коронакризата, колкото и да е изкушаваща за разбор, не е индикатор. Скандалите, несигурността, суматохата не са присъщи единствено на България, а се видяха в международен мащаб. Показателна е обстановката с достъпа до ваксини на другите страни. На моменти планетата наподобява на кофа с пирани, подготвени да се самоизядат, единствено и единствено тяхната политика за избор на ваксини да надделее. Примери за това са обстановката с съветската ваксина „ Спутник V “, която се приема спорно от Запада, както и препаратът на AstraZeneka, непрекъснато приковаващ отрицателно внимание към себе си.
Затова дано създадем разбор на капацитета на българската държавна машина, изхождайки от локалните проблеми. Постоянната тематика за върховенството на закона у нас е мъчителна и следващият гвоздей в ковчега й бе забит предходната седмица от европейския основен прокурор Лаура Кьовеши. От 10 номинации за магистрати от България за Европейската прокуратура, 7 бяха върнати. Тоест нашата прокуратура не е в положение да предложи 10 души, които да правят работа на Европейско равнище. Напомням, че България стана член на съюза през 2007, преди 14 години.
Фактът, че Комитетът против изтезанията на Организация на обединените нации в собствен отчет установи, че в България има случаи на мъчения е повече от индикативен. Социалната политика по отношение на пенсионерите и инвалидите е извънредно обширна тематика, която води до още по-ужасни заключения. Условията, в които живеят хората в обществени институции, от време на време провокират кавги, а у европейските ни съграждани – потрес. Деградиралото опазване на здравето, което влиза в новините не с нововъведенията и триумфите си, а със кавги за подправени пациенти и ненужни процедури.
Услугите, които оферират държавната и общински администрации са надалеч от актуалните критерии, макар милиардите налети в електронно ръководство. Начинът, по който се разпределят бюджетните средства и извършват публичните поръчки от дълго време не провокира въпроси. Ситуацията със спорта, образованието, пътната инфраструктура… не мисля, че има потребност да не преставам.
За жал, е невероятно да се планува кое ще е идващото нещо, което ще ни накара да приковем погледи към новинарските излъчвания със стиснати зъби. Дали дете ще почине, поради разкрит кабел на улицата, дали ще се появи ново бунище, дали ще е допинг скандал.
Забележете, всичко разказано до момента няма общо с коронакризата. То е обвързвано с нашата държавна машина. И сега тя е мобилизирана напълно, тъй като й следва финален напор – избори. Единственото хубаво в цялата работа е, че обществото има опцията да каже тежката си дума. А след това… както споделят всички претенденти за народни представители – „ Ще забележим “.
Автор: Кирил Кирилов
Сложно е да се спори с което и да е определение, защото мисълта за публичното устройство еволюира дружно със самото общество. По същия метод, по който преди 200 години властта се е давала на монарха от Бог, а през днешния ден общоприетият законен източник на пълномощия е честният избирателен развой.
Технически държавната машина съставлява система, формирана от доста подсистеми, които дружно би трябвало да се оправят със задачата на ръководството. Огромен организъм, който се грижи за всичко, осигуряващо живота и разцвета на обществото.
Тук е моментът да излезем от сухата доктрина и да погледнем практиката. Да оценим опцията на родната държавна машина да извършва функционалностите си, както и капацитета й. Коронакризата, колкото и да е изкушаваща за разбор, не е индикатор. Скандалите, несигурността, суматохата не са присъщи единствено на България, а се видяха в международен мащаб. Показателна е обстановката с достъпа до ваксини на другите страни. На моменти планетата наподобява на кофа с пирани, подготвени да се самоизядат, единствено и единствено тяхната политика за избор на ваксини да надделее. Примери за това са обстановката с съветската ваксина „ Спутник V “, която се приема спорно от Запада, както и препаратът на AstraZeneka, непрекъснато приковаващ отрицателно внимание към себе си.
Затова дано създадем разбор на капацитета на българската държавна машина, изхождайки от локалните проблеми. Постоянната тематика за върховенството на закона у нас е мъчителна и следващият гвоздей в ковчега й бе забит предходната седмица от европейския основен прокурор Лаура Кьовеши. От 10 номинации за магистрати от България за Европейската прокуратура, 7 бяха върнати. Тоест нашата прокуратура не е в положение да предложи 10 души, които да правят работа на Европейско равнище. Напомням, че България стана член на съюза през 2007, преди 14 години.
Фактът, че Комитетът против изтезанията на Организация на обединените нации в собствен отчет установи, че в България има случаи на мъчения е повече от индикативен. Социалната политика по отношение на пенсионерите и инвалидите е извънредно обширна тематика, която води до още по-ужасни заключения. Условията, в които живеят хората в обществени институции, от време на време провокират кавги, а у европейските ни съграждани – потрес. Деградиралото опазване на здравето, което влиза в новините не с нововъведенията и триумфите си, а със кавги за подправени пациенти и ненужни процедури.
Услугите, които оферират държавната и общински администрации са надалеч от актуалните критерии, макар милиардите налети в електронно ръководство. Начинът, по който се разпределят бюджетните средства и извършват публичните поръчки от дълго време не провокира въпроси. Ситуацията със спорта, образованието, пътната инфраструктура… не мисля, че има потребност да не преставам.
За жал, е невероятно да се планува кое ще е идващото нещо, което ще ни накара да приковем погледи към новинарските излъчвания със стиснати зъби. Дали дете ще почине, поради разкрит кабел на улицата, дали ще се появи ново бунище, дали ще е допинг скандал.
Забележете, всичко разказано до момента няма общо с коронакризата. То е обвързвано с нашата държавна машина. И сега тя е мобилизирана напълно, тъй като й следва финален напор – избори. Единственото хубаво в цялата работа е, че обществото има опцията да каже тежката си дума. А след това… както споделят всички претенденти за народни представители – „ Ще забележим “.
Автор: Кирил Кирилов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ