&14:07:12)
Ганчо Проданов от Национал: Чистата обич на децата към футбола ме зарежда постоянно
В Национал желаеме да осигурим най-адекватната среда за развиване на децата по отношение на техните самостоятелни качества и моментно положение.
Това споделя Ганчо Проданов, който е треньор на наборите 2014 и 2016 и е отговорник за развиването на децата в най-малките възрастови групи в клуба. Той е упражнявал футбол в Стрелча до старша възраст, след което се насочва към образованието си. От повече от 10 години е в Национал, като първоначално е бил помощник-треньор на набор 2010 (тогава шестгодишни). Казва, че непрекъснато се зарежда от чистата обич на децата към футбола.
Обичта му към футбола идва още от детска възраст, „ когато за първи път гледах Майкъл Оуен с екипа на Ливърпул през 1998 година “. „ Тогава се влюбих във футбола и обикнах и Ливърпул като тим “.
Проданов е обожател на нападателния футбол – този, който носи най-вече голове. Вярва, че атакуващият жанр може да се ползва още от най-малките възрастови групи, като се предизвикват децата да играят изцяло свободно и да не се тормозят от това да губят топката. „ Основният фокус в играта би трябвало да бъде единствено напред. Когато могат да играят напред, да играят напред. Когато не могат, тогава биха могли да търсят разновидности да подадат или настрана, или обратно. Но имаме ли опция да играем напред, играем единствено напред “.
„ Вече към шест-седем години съм с набор 2014, а от три години съм и с набор 2016, като съвместявам двете длъжности. Разчитам доста на екипа си, в който са Димитър Велизаров, Стоян Иванов и Калин Тодоров, който в този момент поема в друга професионална сфера. Смятам че дружно съумяваме доста добре да съчетаваме концепцията и стилът, които има клубът ни, като ги прилагаме в двата набора. Стремим се да е съобразено и с самостоятелните качества на децата. Целта е това да бъде фокусът и двата ни набора да бъдат преобладаващи в мачовете си и да пробват да вкарват допустимо най-вече голове “.
Проданов доста хареса работата си с децата. „ Носи ми огромно задоволство. И въпреки от време на време има изтощаващи моменти, тъй като работим с огромен брой деца, е доста зареждащо. В тази ранна възраст не може да се дефинира кои деца ще продължат да играят след време. Така че има огромна основа и се стремим на всяко дете да обърнем внимание. Това е нашият самостоятелен метод към тях. Да получат допустимо най-вече игрови минути. Това лишава доста време от наша страна към тях, само че когато в края на годината погледнем, че огромна част от децата са получили много минути, това ни удовлетворява, че сме свършили добре работата. Мен персонално доста ме зареждат и шампионатите, в които участваме и ме окрилява да не преставам да работя с тези възрасти. Зарежда ме чистата любов на децата към играта “.
Според него таман любовта към футбола е ключът към развиването. „ Всички деца имат разнообразни умения и качества. Но главната роля на треньора е да им съобщи обичта към играта, тъй като имат ли предпочитание да упражняват и да се усъвършенстват, това компенсира доста други неща, които след това ще натрупат с годините, в случай че продължат да играят “.
На въпрос за провокациите в тази възраст Проданов акцентира, че доста хора биха споделили, че това са връзките с родителите. Вярването на клуба и екипа му обаче е, че има блян за създаване на здрава основа с тристранни връзки – играч-родител-треньор. „ Т.е. когато има единодушие, уеднаквени и ясни цели пред трите субекта, тогава нещата вървят доста елементарно “.
Светът се трансформира, навлизат доста технологии, само че му прави усещане, че при децата на тази възраст (6-7 години) общото е непринудената обич към футбола. „ И това е нещо, което ме държи в тези възрасти. Затова не съм минал да работя с по-висока възраст. Тази обич, която излъчват децата на 6-12 години, е доста зареждаща персонално за мен. А тя може да се запази отсега нататък, когато има голямо самообладание и единодушие в триъгълника, за който загатнах – дете, родители и треньори. Когато всички са наясно, че развиването минава през дълъг развой и има поддръжка към детето, то минава през стадиите на този развой гладко, методично и най-много със успокоение и убеденост през годините “. По думите му не трябва да се избързва и резултатът да се слага пред развиването на децата.
„ Има момчета, които се открояват. Това е напълно обикновено, както във всяка сфера има хора, които са надарени и това се вижда ясно. Но футболът е екипен спорт и не може две или три деца, които се открояват, да играят сами. Те би трябвало да имат до себе си съответна помощ и надлежно съотборници, които желаят да се развиват и усъвършенстват. Това е израз, който доста постоянно използваме, когато беседваме с родителите. Казваме, че ние желаеме да осигурим най-адекватна среда за моментното положение на децата„, прибавя треньорът.
По думите му „ в случай че родителите поддържат и предизвикват децата да играят решително и самоуверено, не разясняват пред тях решенията на треньорите и не ги натоварват с предварителни упования за тяхното развиване, децата могат да развият своя заложен футболен капацитет “.
Основните цели на Проданов са всички деца, които упражняват в Национал, да продължат и идващите години да играят футбол, само че и да останат положителни другари. „ За мен като треньор и за екипа ми би било отлично колкото се може повече деца да играят професионален футбол. Ще сме радостни и тези деца, които няма да стигнат професионалния футбол, да продължат да играят и да поддържат положителни връзки със съотборниците си и с всички в клуба “.
„ Участията ни в шампионати отвън България дават опция на децата да натрупат интернационален опит и да ги стимулират още повече да преследват фантазиите си да станат професионални футболисти. През миналите две години с набор 2016 имахме прелестни футболни моменти, като играхме с тимове като Барселона, Милан, Интер, Ювентус, Андарлехт. Но най-значим триумф в персонален и професионален проект за мен беше миналогодишното ни присъединяване с набор 2014 в шампионата в Ливърпул въз основата на Академията в Къркби. Това е нещо, което мисля че е доста значимо освен за Национал, а като цяло за България. Ние сме първият детски футболен клуб от страната, който стъпи въз основата на Ливърпул. Играхме два пъти с Ливърпул, Уулвърхемтън, Дарби Каунти, Шефийлд Юнайтед. Убеден съм, че сходни участия способстват освен за развиването на нашия клуб, само че и за вдъхновението на децата да преследват своите фантазии “, сподели Проданов.
Това споделя Ганчо Проданов, който е треньор на наборите 2014 и 2016 и е отговорник за развиването на децата в най-малките възрастови групи в клуба. Той е упражнявал футбол в Стрелча до старша възраст, след което се насочва към образованието си. От повече от 10 години е в Национал, като първоначално е бил помощник-треньор на набор 2010 (тогава шестгодишни). Казва, че непрекъснато се зарежда от чистата обич на децата към футбола.
Обичта му към футбола идва още от детска възраст, „ когато за първи път гледах Майкъл Оуен с екипа на Ливърпул през 1998 година “. „ Тогава се влюбих във футбола и обикнах и Ливърпул като тим “.
Проданов е обожател на нападателния футбол – този, който носи най-вече голове. Вярва, че атакуващият жанр може да се ползва още от най-малките възрастови групи, като се предизвикват децата да играят изцяло свободно и да не се тормозят от това да губят топката. „ Основният фокус в играта би трябвало да бъде единствено напред. Когато могат да играят напред, да играят напред. Когато не могат, тогава биха могли да търсят разновидности да подадат или настрана, или обратно. Но имаме ли опция да играем напред, играем единствено напред “.
„ Вече към шест-седем години съм с набор 2014, а от три години съм и с набор 2016, като съвместявам двете длъжности. Разчитам доста на екипа си, в който са Димитър Велизаров, Стоян Иванов и Калин Тодоров, който в този момент поема в друга професионална сфера. Смятам че дружно съумяваме доста добре да съчетаваме концепцията и стилът, които има клубът ни, като ги прилагаме в двата набора. Стремим се да е съобразено и с самостоятелните качества на децата. Целта е това да бъде фокусът и двата ни набора да бъдат преобладаващи в мачовете си и да пробват да вкарват допустимо най-вече голове “.
Проданов доста хареса работата си с децата. „ Носи ми огромно задоволство. И въпреки от време на време има изтощаващи моменти, тъй като работим с огромен брой деца, е доста зареждащо. В тази ранна възраст не може да се дефинира кои деца ще продължат да играят след време. Така че има огромна основа и се стремим на всяко дете да обърнем внимание. Това е нашият самостоятелен метод към тях. Да получат допустимо най-вече игрови минути. Това лишава доста време от наша страна към тях, само че когато в края на годината погледнем, че огромна част от децата са получили много минути, това ни удовлетворява, че сме свършили добре работата. Мен персонално доста ме зареждат и шампионатите, в които участваме и ме окрилява да не преставам да работя с тези възрасти. Зарежда ме чистата любов на децата към играта “.
Според него таман любовта към футбола е ключът към развиването. „ Всички деца имат разнообразни умения и качества. Но главната роля на треньора е да им съобщи обичта към играта, тъй като имат ли предпочитание да упражняват и да се усъвършенстват, това компенсира доста други неща, които след това ще натрупат с годините, в случай че продължат да играят “.
На въпрос за провокациите в тази възраст Проданов акцентира, че доста хора биха споделили, че това са връзките с родителите. Вярването на клуба и екипа му обаче е, че има блян за създаване на здрава основа с тристранни връзки – играч-родител-треньор. „ Т.е. когато има единодушие, уеднаквени и ясни цели пред трите субекта, тогава нещата вървят доста елементарно “.
Светът се трансформира, навлизат доста технологии, само че му прави усещане, че при децата на тази възраст (6-7 години) общото е непринудената обич към футбола. „ И това е нещо, което ме държи в тези възрасти. Затова не съм минал да работя с по-висока възраст. Тази обич, която излъчват децата на 6-12 години, е доста зареждаща персонално за мен. А тя може да се запази отсега нататък, когато има голямо самообладание и единодушие в триъгълника, за който загатнах – дете, родители и треньори. Когато всички са наясно, че развиването минава през дълъг развой и има поддръжка към детето, то минава през стадиите на този развой гладко, методично и най-много със успокоение и убеденост през годините “. По думите му не трябва да се избързва и резултатът да се слага пред развиването на децата.
„ Има момчета, които се открояват. Това е напълно обикновено, както във всяка сфера има хора, които са надарени и това се вижда ясно. Но футболът е екипен спорт и не може две или три деца, които се открояват, да играят сами. Те би трябвало да имат до себе си съответна помощ и надлежно съотборници, които желаят да се развиват и усъвършенстват. Това е израз, който доста постоянно използваме, когато беседваме с родителите. Казваме, че ние желаеме да осигурим най-адекватна среда за моментното положение на децата„, прибавя треньорът.
По думите му „ в случай че родителите поддържат и предизвикват децата да играят решително и самоуверено, не разясняват пред тях решенията на треньорите и не ги натоварват с предварителни упования за тяхното развиване, децата могат да развият своя заложен футболен капацитет “.
Основните цели на Проданов са всички деца, които упражняват в Национал, да продължат и идващите години да играят футбол, само че и да останат положителни другари. „ За мен като треньор и за екипа ми би било отлично колкото се може повече деца да играят професионален футбол. Ще сме радостни и тези деца, които няма да стигнат професионалния футбол, да продължат да играят и да поддържат положителни връзки със съотборниците си и с всички в клуба “.
„ Участията ни в шампионати отвън България дават опция на децата да натрупат интернационален опит и да ги стимулират още повече да преследват фантазиите си да станат професионални футболисти. През миналите две години с набор 2016 имахме прелестни футболни моменти, като играхме с тимове като Барселона, Милан, Интер, Ювентус, Андарлехт. Но най-значим триумф в персонален и професионален проект за мен беше миналогодишното ни присъединяване с набор 2014 в шампионата в Ливърпул въз основата на Академията в Къркби. Това е нещо, което мисля че е доста значимо освен за Национал, а като цяло за България. Ние сме първият детски футболен клуб от страната, който стъпи въз основата на Ливърпул. Играхме два пъти с Ливърпул, Уулвърхемтън, Дарби Каунти, Шефийлд Юнайтед. Убеден съм, че сходни участия способстват освен за развиването на нашия клуб, само че и за вдъхновението на децата да преследват своите фантазии “, сподели Проданов.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ