В настоящата обстановка парламентът е по-добре да приема по-малко, но

В актуалната конюнктура Народното събрание е по-добре да приема по-малко, само че по-сериозно разисквани законопроекти и да не повтаряме неточности на предходни парламенти. Това съобщи ръководителят на Народно събрание доцент Наталия Киселова при представянето на новия брой на списание „ Юридически барометър “. Ако може огромна част от актовете, които сме приели, да не бъдат обект на парламентарен надзор, мисля, че това е положително начало за връщане към естественото действие на Народното събрание, акцентира тя. Аналитичните и систематизирани данни в изданието ни демонстрират, че естественото действие и стабилността в правната система би трябвало да надвиват над конюнктурните решения, посочи доцент Киселова.
" Юридически барометър " е гражданска самодейност за от време на време наблюдаване и оценка на положението и развиването на правния ред в България, ръководена от проф. Даниел Вълчев.
Конституционният съд (КС) е образувал рекорден брой каузи през 2024 година - 42, от които 16 - по претенции на обособени сформира, като 11 от тях са отклонени. Това сподели проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “.
" Законодателната активност през 2024 година е характерна, тъй като имаше огромни спирания в активността на Народно събрание. От нормалните 180-200 закона, които в границите на година се одобряват в България, този път са признати единствено 94 закона, като съвсем 5 месеца нямаше гласуван нито един ", разяснява проф. Вълчев. " Запазва се наклонността над 90% от законите да бъдат изменяни и допълвани повече от един път годишно. Кодексът за обществено обезпечаване още веднъж е законът с най-голям средногодишен брой промени и допълнения - седем пъти годишно. Анализът сочи трайна наклонност закони да се трансформират не поради нужда от рационализиране, а заради несъблюдение на признати периоди от страна на институциите ", уточни той.
Екипът на " Юридически барометър " повдига въпроса за нуждата от приемането на български цивилен кодекс. " България е една от дребното европейски страни без личен подобен, макар че все още в страната работят цели 11 кодекса в разнообразни клонове на правото. Крайно време е да се отхвърлят безкрайните оправдания, прикриващи очевидната индиферентност и на законодатели, и на адвокати, че за цивилен кодекс у нас към момента или към този момент не му е времето, че изработването на неговите текстове е комплицирано, че у нас няма юридически готови хора или като страна не притежаваме елитна правна каста ", разяснява проф. д.ю.н. Иван Русчев, професор по гражданско и фамилно право в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Министърът на правораздаването Георги Георгиев означи, че е извънредно значимо да си даваме сметка за смисъла на качеството на законодателството, доста преди то да е реалност.