Как да променим света около нас
В нашият вход пристигна да живее баба. Баба Искра. Беше на 84 години. Мила, приятна бабичка, постоянно в положително въодушевление, усмихната, приветлива. За мен тя е водач! Първата ѝ работа беше да украси входа със саксии с цветя. Красота! На идващият ден най-ярките цветя ги нямаше, бяха откраднати. По околните спирки можеше да се видят мургави продавачи на саксии с цветя, саксиите на баба Искра... Със съседите взехме решение да заключваме входа и да сложим домофон. А баба Искра постави на стените в рамки цитати от известни хора, събуждащи съвестта. И още веднъж постави саксии с цветя. Уютно!
На стълбището започнаха да се събират шумни младежи. Нашата баба излезе и... им предложи вода и сокове. Те дълго ѝ се смяха. Строшиха саксиите, събориха рамките. На идващия ден тя още веднъж сложи цветя назад и окачи рамките с цитати от класици. Под таблото за разгласи до пощенските кутии подреди книги. Пак пристигнаха юношите. Шумяха, провикваха се. Тя излезе и... им предложи чай, вода и от нейните преди малко изпечени сладкиши, миришещи вкусно на дом. Децата не можаха да устоят. И на потегляне даже си взеха книжки от рафтчето с заричане да ги прочетат. Цветята не барнаха, рамките също.
На идващия ден тя изнесе пластмасова бутилка с вода, тъй че всеки, който реши да се погрижи за цветята, да може да ги полее. И... нови книги. Вечерта пристигнаха младежите и за наше удивление те... поливаха цветята, смеейки се тихичко, бърбореха отзивчиво. Баба се върна при тях с нейния чай, кифлички и друга цялостна бутилка с вода. Помоли децата да се грижат за цветята. Тийнейджърите започнаха да идват във входа всеки ден. Възмутен комшия даже извика полиция. Когато служителите на реда започнаха да разпитват децата, нашата баба излезе и сподели, че са нейни посетители, пристигнали за книжки и да оказват помощ за цветята. Дори на потегляне, на служителите на реда връчи книги и от нейните сладки и ги изпрати с „ Бог да е с вас, момчета! “ Скоро имахме изненада. Майстори инсталираха същинска библиотека във входа и до нея висна публикация:
Молба! Ако имате у дома забавни книги, към този момент прочетени от вас, апелирам споделете ги! Бъдете по този начин положителни. А тези, които са си взели да четат, върнете ги като свършите, в случай че обичате. Те могат да са нужни и значими и за различен!
Входната библиотечка се запълни с книги. Монтирахме втора. Цветя започнаха да изнасят и други наши съседки. Цитати в красиви рамки също. Всяка вечер оставяхме входната врата отключена за бабините младежи. Не беше необичайност, прибирайки се от работа, да забележим насядали по стълбите деца, четящи книги под стълбищното осветяване.
Баба Искра умря. А нейните деца продължиха да идват. Понякога на групи, от време на време по един. Разпределили се бяха по техен си ред. Поливаха бабините цветя, четяха книги. Нито едно цвете не увяхна. А под некролога на баба Искра нарисуваха фенер – техния знак.
Инфо: www.svetilo.com
