Милена Тодорова - Бърза и точна
В нашия спорт не са доста чести случаите, в които обещаващ млад състезател да повтори достиженията си и при най-големите. Много повече са образците за така наречен неосъществени гении, които имат привидно всичко належащо за влизането в огромната игра, само че това по този начин и не се случва. А Милена Тодорова влезе в огромния спорт като огромна вяра - тройна медалистка от международното състезание за девойки в Ленцерхайде (Швейцария) през 2020 година..
Последваха няколко сезона, в които момичето от Троян се нагаждаше към надпреварите с най-хубавите, прекратени от майчинство. Милена и международният вицешампион от 2019 година Владимир Илиев са двойка в живота, а към този момент и родители на момиченце. Щастливото събитие обаче извади Тодорова от играта за известно време, а след завръщането на пистата резултатите не бяха от най-хубавите...
Всичко се промени предишното лято с идването на треньора Роберт Кабуков отпред на националния тим. А съветник на руснака от отдалеченост е огромният немски ментор Волфганг Пихлер. Нагоре потеглиха резултатите и на останалите ни състезатели, само че Милена се открои като пълностоен съперник на най-хубавите в света.
Може би го е изтеглила от новогодишните шансове, само че още в първото си съревнование през януари се качи на подиума в Световната купа - в спринта в Оберхоф (Германия). Третото място бе най-хубавото ни класиране при дамите от 21 години, за последно сходно достижение бе по силите на великата Екатерина Дафовска.
А с течение на сезона стана ясно, че Милена се усеща най-добре в всеобщия старт, където е паралелно с конкуренцията. Синеоката хубавица от Балкана постоянно е била доста бърза на ските, само че сходно на Илиев не чак толкоз точна в стрелбата. А в биатлона се счита, че е по-лесно да улучиш целите в интервалните стартове, когато не си в пряк контакт с съперника. Тодорова обаче се оказа по-точна таман в моментите, когато пристигна на стрелбището дружно със звездите. Така стана на международното състезание, което пет години по-късно още веднъж бе в Ленцерхайде. И там българката зае 5-о място в всеобщия старт, като до последния миг беше в борбата за медалите, само че силите є не стигнаха в надбягването към финала. Все отново тя е и главната фигура на женския ни отбор и на нея се разчита във все по-големия брой щафети.
А наклонността бе затвърдена в Поклюка (Словения) с второ място, което е най-хубавото класиране в кариерата є до момента. Милена започва от седмата редица и за първи път в кариерата си смъкна 20 цели на огромно съревнование, с което остави зад себе си всички огромни имена, с изключение на едно - французойката Лу Жанмоно, която завоюва с 16,4 секунди задатък макар едната си неточност в стрелбата.
“Беше доста прелестно да се случи тъкмо тук, тъй като имаше в Поклюка ужасно доста българи, над 100, измежду тях беше и моят брат с приятелката си и няколко негови другари - описа Тодорова след финала. - Това беше и спомагателна мотивация. Видях се с безусловно всички и беше доста хубаво. Със сигурност в тези условия точната пукотевица ми донесе триумфа, другояче не съм мислила за това преди самото съревнование, просто виждам каквото зависи от мен да върша. За първи път в кариерата си на огромно съревнование изстрелвам 20 от 20, ужасно е, че получих орден. Имаше доста мощен снеговалеж, и тези дни в Поклюка вали и дъжд, и сняг, само че ваксмайсторите ни се оправиха, ските ми бяха съвършени, а в композиция и със стрелбата се получиха нещата. На последната обиколка знаех, че би трябвало да притискам доста, знаех, че ще имам късмет, можеше да се случи и рухване и гледах да съм съсредоточена ”.
А когато след третото място пристигна второ, няма по какъв начин погледът да не се насочи и към самия връх.
“Остават ни единствено три самостоятелни старта и се надявам, че са огромни възможностите за злато - счита Милена. - Гледам да зависят от мен нещата. Предстоят ни смесени щафети, след това отиваме в Осло, за последната Световна купа, по-късно на международното за военни в Швейцария... ”
С бебето по надпревари
Ако за една жена е мъчно да съчетае кариерата със фамилията, това е още по-трудно да състезателка по биатлон, която през зимата всяка седмица е на друго място. Малката Ивайла към този момент е на три години и Милена Тодорова и Владимир Илиев я водят на всички места със себе си. ”Тя цяло лято беше с нас, по време на цялата подготовка и в този момент през зимата беше един месец с нас. Не мисля за Ивайла по време на самото тичане, само че ми оказва помощ доста, усещам се още по-силна, сигурно има значение ”, разкрива майката, само че прибавя, че разчита и на помощта на бабите. А Владо счита, че на неналичието на двете обичани същества се дължат по-слабите му резултати през предишния сезон. “Постоянно желаех да се прибирам, което не е всекидневно за мен - признава Илиев. - Може би не трябваше те да са надалеч от мен и много ми се отрази това нещо ”.
Всеотдайна към всичко
Ще съм първият, който ще се откаже от спорта и ще поддържам Милена да разгърне капацитета си. Тя направи пауза в добър миг от живота, само че не и в подобаващ за спорта. Тя е всеотдайна във всяко едно отношение - и към тренировките, и към нашето дете, и към мен, несъмнено. И в действителност човек, който е заслужен за почитание и цялостен експерт във всяка една област.
Владимир Илиев, брачен партньор
Уверена е, би трябвало є успокоение
В нашите спортове множеството дами, които са раждали и са се прибирали, са в действителност доста по-силни отпреди. При нея стана доста бързо, тя до последно тренираше, до шестия или седмия месец, направи напълно къса отмора, с цел да се върне по-бързо. След Нова година, я виждам към този момент много по-уверена и е доста по-важно да си повярва, че може да продължи да прави такива положителни класирания. Това се вижда, просто є би трябвало много успокоение в обкръжението.
Екатерина Дафовска
В триумфа ѝ се вижда трудът на целия екип
Успехът на Милена значи доста за българския биатлон. Първи орден след повече от 20 години - това е феноменално. Вижда се отборният труд на целия екип, най-много на треньорите. Резултатът от тяхната работа е налице. Успехът на Милена Тодорова е още по-голям, тъй като ние не разполагам с много неща, които имат всички останали огромни народи. Пожелавам? още по-големи триумфи и се надявам следващата година да вземе орден от олимпийските игри.
Атанас Фурнаджиев, ръководител на БФБиатлон
Последваха няколко сезона, в които момичето от Троян се нагаждаше към надпреварите с най-хубавите, прекратени от майчинство. Милена и международният вицешампион от 2019 година Владимир Илиев са двойка в живота, а към този момент и родители на момиченце. Щастливото събитие обаче извади Тодорова от играта за известно време, а след завръщането на пистата резултатите не бяха от най-хубавите...
Всичко се промени предишното лято с идването на треньора Роберт Кабуков отпред на националния тим. А съветник на руснака от отдалеченост е огромният немски ментор Волфганг Пихлер. Нагоре потеглиха резултатите и на останалите ни състезатели, само че Милена се открои като пълностоен съперник на най-хубавите в света.
Може би го е изтеглила от новогодишните шансове, само че още в първото си съревнование през януари се качи на подиума в Световната купа - в спринта в Оберхоф (Германия). Третото място бе най-хубавото ни класиране при дамите от 21 години, за последно сходно достижение бе по силите на великата Екатерина Дафовска.
А с течение на сезона стана ясно, че Милена се усеща най-добре в всеобщия старт, където е паралелно с конкуренцията. Синеоката хубавица от Балкана постоянно е била доста бърза на ските, само че сходно на Илиев не чак толкоз точна в стрелбата. А в биатлона се счита, че е по-лесно да улучиш целите в интервалните стартове, когато не си в пряк контакт с съперника. Тодорова обаче се оказа по-точна таман в моментите, когато пристигна на стрелбището дружно със звездите. Така стана на международното състезание, което пет години по-късно още веднъж бе в Ленцерхайде. И там българката зае 5-о място в всеобщия старт, като до последния миг беше в борбата за медалите, само че силите є не стигнаха в надбягването към финала. Все отново тя е и главната фигура на женския ни отбор и на нея се разчита във все по-големия брой щафети.
А наклонността бе затвърдена в Поклюка (Словения) с второ място, което е най-хубавото класиране в кариерата є до момента. Милена започва от седмата редица и за първи път в кариерата си смъкна 20 цели на огромно съревнование, с което остави зад себе си всички огромни имена, с изключение на едно - французойката Лу Жанмоно, която завоюва с 16,4 секунди задатък макар едната си неточност в стрелбата.
“Беше доста прелестно да се случи тъкмо тук, тъй като имаше в Поклюка ужасно доста българи, над 100, измежду тях беше и моят брат с приятелката си и няколко негови другари - описа Тодорова след финала. - Това беше и спомагателна мотивация. Видях се с безусловно всички и беше доста хубаво. Със сигурност в тези условия точната пукотевица ми донесе триумфа, другояче не съм мислила за това преди самото съревнование, просто виждам каквото зависи от мен да върша. За първи път в кариерата си на огромно съревнование изстрелвам 20 от 20, ужасно е, че получих орден. Имаше доста мощен снеговалеж, и тези дни в Поклюка вали и дъжд, и сняг, само че ваксмайсторите ни се оправиха, ските ми бяха съвършени, а в композиция и със стрелбата се получиха нещата. На последната обиколка знаех, че би трябвало да притискам доста, знаех, че ще имам късмет, можеше да се случи и рухване и гледах да съм съсредоточена ”.
А когато след третото място пристигна второ, няма по какъв начин погледът да не се насочи и към самия връх.
“Остават ни единствено три самостоятелни старта и се надявам, че са огромни възможностите за злато - счита Милена. - Гледам да зависят от мен нещата. Предстоят ни смесени щафети, след това отиваме в Осло, за последната Световна купа, по-късно на международното за военни в Швейцария... ”
С бебето по надпревари
Ако за една жена е мъчно да съчетае кариерата със фамилията, това е още по-трудно да състезателка по биатлон, която през зимата всяка седмица е на друго място. Малката Ивайла към този момент е на три години и Милена Тодорова и Владимир Илиев я водят на всички места със себе си. ”Тя цяло лято беше с нас, по време на цялата подготовка и в този момент през зимата беше един месец с нас. Не мисля за Ивайла по време на самото тичане, само че ми оказва помощ доста, усещам се още по-силна, сигурно има значение ”, разкрива майката, само че прибавя, че разчита и на помощта на бабите. А Владо счита, че на неналичието на двете обичани същества се дължат по-слабите му резултати през предишния сезон. “Постоянно желаех да се прибирам, което не е всекидневно за мен - признава Илиев. - Може би не трябваше те да са надалеч от мен и много ми се отрази това нещо ”.
Всеотдайна към всичко
Ще съм първият, който ще се откаже от спорта и ще поддържам Милена да разгърне капацитета си. Тя направи пауза в добър миг от живота, само че не и в подобаващ за спорта. Тя е всеотдайна във всяко едно отношение - и към тренировките, и към нашето дете, и към мен, несъмнено. И в действителност човек, който е заслужен за почитание и цялостен експерт във всяка една област.
Владимир Илиев, брачен партньор
Уверена е, би трябвало є успокоение
В нашите спортове множеството дами, които са раждали и са се прибирали, са в действителност доста по-силни отпреди. При нея стана доста бързо, тя до последно тренираше, до шестия или седмия месец, направи напълно къса отмора, с цел да се върне по-бързо. След Нова година, я виждам към този момент много по-уверена и е доста по-важно да си повярва, че може да продължи да прави такива положителни класирания. Това се вижда, просто є би трябвало много успокоение в обкръжението.
Екатерина Дафовска
В триумфа ѝ се вижда трудът на целия екип
Успехът на Милена значи доста за българския биатлон. Първи орден след повече от 20 години - това е феноменално. Вижда се отборният труд на целия екип, най-много на треньорите. Резултатът от тяхната работа е налице. Успехът на Милена Тодорова е още по-голям, тъй като ние не разполагам с много неща, които имат всички останали огромни народи. Пожелавам? още по-големи триумфи и се надявам следващата година да вземе орден от олимпийските игри.
Атанас Фурнаджиев, ръководител на БФБиатлон
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ