Ибрикчийство с подвига на Списаревски
В наши дни разнообразни групи от хора се пробват да си присвоят името на героя-летец Списаревски, умрял на 23.12.1943 година като „ жива торпила ” при таран в самолет-бомбардировач на Съединени американски щати, унищожител и палач на гражданско население на София и в България.
Нестандартният героизъм и патриотизмът на Списаревски в никакъв случай не са се вписвали в съюзнико-идеологически калъпи. До 1989 година, като боец на „ Месершмит”, съдружник на нацистка Германия, косвена жертва на ненужна угодливост към Берлин: да обявим война на Съединени американски щати и Англия. И на отмъстителността на Островния булдог Чърчил към Бг. По-късно българският рицар на неустрашимост към Родината бе премълчаван даже от наши големци-генерали, летци. Сега, в опити да бъде употребен като амбразура към русофобията и на ласкателство към страната на ликвидаторите му, на гърба на паметта за него. Преди години ветерани, съвременници на Спайч, както го наричали околните, разказваха, че той бил „ луда глава”, безгрижник, душа на компанията отвън летището. Но не ЛГБТИQ, неглобалист и неагент на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и немските спецслужби. Обаче обаятелен любовник, за което може би е нямал доста мъже другари.
Навъдиха се към този момент и нови АБПРК (Активни борци срещу Русия и „ комунизма”, до 1990 година имаше АБПФК -...фашизма и капитализма). Прочетох във ФБ и петиция за преименуване на летището край село Граф Игнатиево на капитан Димитър Списаревски . Нямам спомен военните летища у нас да имат обособени названия, а за преименуване на близкото населено място най-вероятно е необходим референдум измежду локалните поданици. Пилотът-национален воин не е живял в района на селото.
С указа си от 1902 година за преименуване на село Чоллука в Граф Игнатиево тогава (още) княз Фердинанд I надали е предполагал, че след ¾ века в Първомай ще се роди „ предстоящ ачиг ь оз”, изучавал история и право в Търново и в про-щатския ЮЗУ в Благоевград, а не в МГУ, например Също: че той ще се вреди в непознато спонсорство и/ли план за написване на тритомника „ Руската империя против България “ и на книгата „ Убийството на Васил Левски”, последната въз основата на 1-2 нееднозначни документи от османлийския списък. Обаче надареният автор-адвокат не може да е имал достъп до „ грижливо опазвания втори век” руско-имперски списък за и на рубрика. Според указа от 1902 година и обичайните изявления граф Игнатиев е изиграл значима роля като дипломат на Русия в Цариград за подготовката на Руско-турската война от 1877 – 1878 година и сключването на предварителния Санстефански контракт в нарушаване на тайните договорености на Русия от Райхщадското съглашение. А през юни-юли 1878 година съветският цар изобщо не го позволява до съветското посланичество на Берлинския конгрес.
Но даже и създателят да е изнесъл обективната истина, не е морално селцето или базата, предоставяна за прилагане от Военноморски сили на Съединени американски щати и други страни-членки на НАТО, да носи името на жертва на боен аероплан на Щатите! Въпрос на обикновено образование в неагресивните полезности на Българската православна черква!
Бел: Тези полезностите не включват «изцяло» така наречен евроатлантически (€-$-и). Т.е., изключват поклонение пред ЛГБТИQ, подценяване на българските обичаи, русофобия непременно и даже в последно време синофобия (неприязън към Китай). Също: абсолютно поклонение пред Pax Americana, османо-, ислямо- и /е/и/мигрантофилия, послушание на ползите на световните корпорации и ВПК, на активността на русофилски и русофобски НПО-та като «Америка (САЩ) за Бг», Атлантически съвет, всякакви евразийски сдружения и под.
Реципрочна историческа неправда би била възможна концепция за преименуване на Списаревски на улица „ Козяк” в столицата ни, където се обитава посолството на Съединени американски щати и е щръкнало „ паметниче на извършители” на хиляди километри от Щатите, т.е. на „ починали у нас по време на ВСВ военнослужащи от САЩ”.
Или да променим още по-оспоримото от групи някогашни властоугодници и екс- и нови „ кьорсофраджии”-активисти-„ гювечари” име на ул. „ Московска” в София, където е ситуирано посолството на Обединеното кралство Англия и Северна Ирландия, на името на към този момент (от 2009 г.) полковник Списаревски?
Или пък на полит-„ тартора” на въздушния геноцид над България от щатски и британски бомбардировачи през 1943-44 година българофоба Уинстън Чърчил, лишил живота на хиляди миролюбиви цивилни българи в 26 родни селища, и предизвикал тежки опустошения за милиарди. И с изхвърляне от самолети на взривяващи се детски играчки.
Преди години сътрудника Петър Ефтимов стартира концепцията летище София да одобри името на капитан (тогава) Списаревски, умрял защитавайки столицата. Трудна идея, в случай че съпоставим с бюрокрацията по авторитетното предложение за наименоване на същото летище на доктор Желю Желев! Дали тъй като доктор Желев бе «екс-марксист» даже «само» франкофон, само че способената комисия «прехвърли топката» на Министерството на превоза, тъй като то било принципал на летищата.
А в духа на „ нов прочит на историята” от дълго време заинтригувани родственици ни пробутват всякакви имена на български емигранти, свързани с въздухоплаването, осъществили се при по-високи надници – „ с каймак в НАСА”. Вероятно изобретили ново болтче или усъвършенствали някое нитче. Или даже, че при бомбардировките на България през 1943-44 година имало съветска диря: били употребявани съветски бомби от англо-американските въздушни единици. Без капка доказателство и срещу военната логичност.
Вече стартират и пропагандно-дезинформационни версии, че през лятото на 1943 година, тоест година преди разкриване на Втория фронт, цар Борис III е бил токсичен с чай в посолството на Съюз на съветските социалистически републики. Опашатата неистина не устоя на логиката за какво на Москва й е било нужно да отстранява царя на единствения съдружник на Германия, който не изпраща нито един боец, даже доброволец на Източния фронт през ВСВ. И е поддържал дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики «докрай. Докато на 5.09.1944 година не са били прекратени от руска страна. А цар в непознато посолство е протоколна нереалност.
Мнозинството българи бленуват за „ Черноморието – зона на мира”!
Има и българи, не мечтаещи за емиграция и за ”идеала” да загинат за славата на световния $, рубла или юан, на Аллаха и исляма. Под музикалния акомпанимент на „ Джелем, джелем..”, „ Чае шукарие...”, или с „ God bless America” (или по-точно САЩ), т.е. „ Господи благослови...”.
Нестандартният героизъм и патриотизмът на Списаревски в никакъв случай не са се вписвали в съюзнико-идеологически калъпи. До 1989 година, като боец на „ Месершмит”, съдружник на нацистка Германия, косвена жертва на ненужна угодливост към Берлин: да обявим война на Съединени американски щати и Англия. И на отмъстителността на Островния булдог Чърчил към Бг. По-късно българският рицар на неустрашимост към Родината бе премълчаван даже от наши големци-генерали, летци. Сега, в опити да бъде употребен като амбразура към русофобията и на ласкателство към страната на ликвидаторите му, на гърба на паметта за него. Преди години ветерани, съвременници на Спайч, както го наричали околните, разказваха, че той бил „ луда глава”, безгрижник, душа на компанията отвън летището. Но не ЛГБТИQ, неглобалист и неагент на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и немските спецслужби. Обаче обаятелен любовник, за което може би е нямал доста мъже другари.
Навъдиха се към този момент и нови АБПРК (Активни борци срещу Русия и „ комунизма”, до 1990 година имаше АБПФК -...фашизма и капитализма). Прочетох във ФБ и петиция за преименуване на летището край село Граф Игнатиево на капитан Димитър Списаревски . Нямам спомен военните летища у нас да имат обособени названия, а за преименуване на близкото населено място най-вероятно е необходим референдум измежду локалните поданици. Пилотът-национален воин не е живял в района на селото.
С указа си от 1902 година за преименуване на село Чоллука в Граф Игнатиево тогава (още) княз Фердинанд I надали е предполагал, че след ¾ века в Първомай ще се роди „ предстоящ ачиг ь оз”, изучавал история и право в Търново и в про-щатския ЮЗУ в Благоевград, а не в МГУ, например Също: че той ще се вреди в непознато спонсорство и/ли план за написване на тритомника „ Руската империя против България “ и на книгата „ Убийството на Васил Левски”, последната въз основата на 1-2 нееднозначни документи от османлийския списък. Обаче надареният автор-адвокат не може да е имал достъп до „ грижливо опазвания втори век” руско-имперски списък за и на рубрика. Според указа от 1902 година и обичайните изявления граф Игнатиев е изиграл значима роля като дипломат на Русия в Цариград за подготовката на Руско-турската война от 1877 – 1878 година и сключването на предварителния Санстефански контракт в нарушаване на тайните договорености на Русия от Райхщадското съглашение. А през юни-юли 1878 година съветският цар изобщо не го позволява до съветското посланичество на Берлинския конгрес.
Но даже и създателят да е изнесъл обективната истина, не е морално селцето или базата, предоставяна за прилагане от Военноморски сили на Съединени американски щати и други страни-членки на НАТО, да носи името на жертва на боен аероплан на Щатите! Въпрос на обикновено образование в неагресивните полезности на Българската православна черква!
Бел: Тези полезностите не включват «изцяло» така наречен евроатлантически (€-$-и). Т.е., изключват поклонение пред ЛГБТИQ, подценяване на българските обичаи, русофобия непременно и даже в последно време синофобия (неприязън към Китай). Също: абсолютно поклонение пред Pax Americana, османо-, ислямо- и /е/и/мигрантофилия, послушание на ползите на световните корпорации и ВПК, на активността на русофилски и русофобски НПО-та като «Америка (САЩ) за Бг», Атлантически съвет, всякакви евразийски сдружения и под.
Реципрочна историческа неправда би била възможна концепция за преименуване на Списаревски на улица „ Козяк” в столицата ни, където се обитава посолството на Съединени американски щати и е щръкнало „ паметниче на извършители” на хиляди километри от Щатите, т.е. на „ починали у нас по време на ВСВ военнослужащи от САЩ”.
Или да променим още по-оспоримото от групи някогашни властоугодници и екс- и нови „ кьорсофраджии”-активисти-„ гювечари” име на ул. „ Московска” в София, където е ситуирано посолството на Обединеното кралство Англия и Северна Ирландия, на името на към този момент (от 2009 г.) полковник Списаревски?
Или пък на полит-„ тартора” на въздушния геноцид над България от щатски и британски бомбардировачи през 1943-44 година българофоба Уинстън Чърчил, лишил живота на хиляди миролюбиви цивилни българи в 26 родни селища, и предизвикал тежки опустошения за милиарди. И с изхвърляне от самолети на взривяващи се детски играчки.
Преди години сътрудника Петър Ефтимов стартира концепцията летище София да одобри името на капитан (тогава) Списаревски, умрял защитавайки столицата. Трудна идея, в случай че съпоставим с бюрокрацията по авторитетното предложение за наименоване на същото летище на доктор Желю Желев! Дали тъй като доктор Желев бе «екс-марксист» даже «само» франкофон, само че способената комисия «прехвърли топката» на Министерството на превоза, тъй като то било принципал на летищата.
А в духа на „ нов прочит на историята” от дълго време заинтригувани родственици ни пробутват всякакви имена на български емигранти, свързани с въздухоплаването, осъществили се при по-високи надници – „ с каймак в НАСА”. Вероятно изобретили ново болтче или усъвършенствали някое нитче. Или даже, че при бомбардировките на България през 1943-44 година имало съветска диря: били употребявани съветски бомби от англо-американските въздушни единици. Без капка доказателство и срещу военната логичност.
Вече стартират и пропагандно-дезинформационни версии, че през лятото на 1943 година, тоест година преди разкриване на Втория фронт, цар Борис III е бил токсичен с чай в посолството на Съюз на съветските социалистически републики. Опашатата неистина не устоя на логиката за какво на Москва й е било нужно да отстранява царя на единствения съдружник на Германия, който не изпраща нито един боец, даже доброволец на Източния фронт през ВСВ. И е поддържал дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики «докрай. Докато на 5.09.1944 година не са били прекратени от руска страна. А цар в непознато посолство е протоколна нереалност.
Мнозинството българи бленуват за „ Черноморието – зона на мира”!
Има и българи, не мечтаещи за емиграция и за ”идеала” да загинат за славата на световния $, рубла или юан, на Аллаха и исляма. Под музикалния акомпанимент на „ Джелем, джелем..”, „ Чае шукарие...”, или с „ God bless America” (или по-точно САЩ), т.е. „ Господи благослови...”.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ