Шокиращият и автентичен Пиеро Манцони
В наши дни е прекомерно съвременно така наречен „ концептуално изкуство “. То притегля доста хора, които желаят да основат свои креативен изяви, без да са учили в художествена академия или по различен метод да са усвоявали сложната писменост на живописта и скулптурата.
И в действителност, човек би трябвало единствено да има богато въображение, посредством което да сътвори „ концептуална “ творба или апаратура от най-неочаквани материали и с изненадващи форми. Доколко това е в действителност „ изкуство “, е обособен въпрос. Но изненадата за публиката съвсем постоянно е обезпечена.
Един от най-известните създатели в региона на концептуалното изкуство е италианецът Пиеро Манцони (1933-1963), който постоянно успявал да учуди и шокира обществеността с истинските си произведения.
Манцони е роден на 13 юли 1933 година в градчето Сончино, Италия. Първоначално основава произведеията си под въздействието на французина Ив Клайн (1928-1962), един от създателите на концептуалното изкуство. Първата му галерия се състояла в Милано, когато бил единствено на 23 години. През идващите 7 години Манцони основава такива творби, за които към момента се приказва.
Всичко почнало посредством опити с много елементарни материали и текстури. Например, навити заешки кожи в ръцете на художника се трансформирали в топка и получили напълно разумно наименование – „ Заешки кожи “.
През 1958 година той решил да затвори своя мирис в мембрани и от тях основал „ пневматична статуя – а две години по-късно показал плана „ Диханието на художника “: тогава Манцони надул балони и декларирал, че това е произведение на изкуството.
През 1960 година на една от изложбите художникът обществено сварил яйца, оставил отпечатъци от пръстите си върху тях и предложил на искащите да ги изядат. Казват, че няколко от тях са към момента цели и невредими.
Човек може да си показа доста неща, когато чуе следното наименование на статуя: „ Основата на света “. Манцони обаче не се увлякъл в комплицирани метафизичен облици, а единствено направил куб от стомана и бронз с надпис „ Основата на света ”. Понеже надписът бил извърнат наобратно, с горната част надолу, концепцията е, че кубът поддържа като пиедестал цялата планета Земя.
През 1959 година художникът почнал огромен план, наименуван „ Линии “. Творбата представлявала черни тръби с дата и името на художника, вътре в които имало листове хартия. На всеки лист била начертана черна линия с избрана дължина и дебелина. Тръбите били 68. Една от тях той отворил и посочил пред публиката на галерия в Милано.
Но през 1960 година, на друга галерия, Манцони декларирал, че някои от неговите произведения по никакъв метод не би трябвало да се разкриват, а да останат безконечна мистерия.
Следващият план – „ Линия с изключителна дължина ”, представлявал ролка техническа вестникарска хартия с дължина 7200 метра. Другите „ линии “ били навити по-късно и имали дължина 1000 и 1140 м. Манцони възнамерявал да навие доста такива линии и да ги сложи в разнообразни галерии на света по този начин, че дължината на една в разгънат тип да „ доближи ” идната „ линия “ в различен град и по този метод да опаше целия свят. Но ранната гибел на художника не му разрешила реализира този автентичен план.
Но най-спорното и извънредно създание на Пиеро Манцони е неговият план „ Лайното на художника “ (тук може да се употребяват и по-завоалирани изрази като, да вземем за пример, „ изпражнения “ или „ фекалии “; само че, уви, тъкмо по този начин се превежда истинското му наименование – „ Merda d’artista “).
През 1961 година Манцони сложил свои изпражнения в 90 консервни кутии и ги запечатал, номерирал и подписал, като добавил надпис на четири езика: „ Лайното на художника “.
Звучи необичайно и необикновено – само че Манцони доста бързо разпродал всички „ консерви “ по цената на тежестта им в злато, а в този момент някои костват и доста по-скъпо!
Днес тези „ творби “ се намират в разнообразни галерии и частни сбирки. Например, на 23 май 2007 година консерва номер 18 от „ Лайното на художника “ била продадена за 124 хиляди евро.
На 16 октомври 2015 година, на аукцион на „ Кристис “ консерва №54 била продадена за 182 500 лири-стерлинги.
Рекордът към този момент е подложен на 5 декември 2016 година в Милано, когато консерва №69 била продадена за 220 хиляди евро.
Говори се, че няколко от тези консерви са „ бомбирали “ – т.е., избухнали заради налягането на газовете вътре и ръждясването на метала. Но притежателите на тези експонати пазят в загадка както случаите, по този начин и наличието на кутиите. Някои скептици настояват, че вътре има елементарен гипс. Но никой не мисли да ги отваря, тъй като тогава към този момент няма да се считат за произведение на изкуството.
Какво желал да каже Пиеро Манцони с тези си „ произведения “? Той обяснил, че желанието му било да покаже лековерността на снобите, които купуват творби на изкуството:
„ Всички тези буржоазни свине харесват единствено лайна. Нали желаят да имат нещо напълно достоверно от художника? Ето, в тези консерви запечатах допустимо най-автентичното нещо, основано в миналото от художник! “.
