Преработените храни ви вредят по тези 7 начина
В наши дни е съвсем невероятно да избягаме от модифицираните храни. Въпреки неприятната им известност – смятат се за един от главните причинители на затлъстяване, диабет вид 2 и високо кръвно налягане – те безусловно заливат рафтовете на питателните вериги. А ето и за какво би трябвало да ги избягвате.
Кои храни са модифицирани?
За модифицирани се смятат всички артикули, които са минали през поредност от механични или химически преработки, осъществени за възстановяване на комерсиалния тип и увеличение периода на валидност. Тези храни нормално се продават в пакети или в кутии и съдържат повече от една съставна част.
Важно е да се означи, че не всички модифицирани храни са безусловно нездравословни. Например, няма нищо нездравословно в това понякога да си похапвате печени ядки, замразени зеленчуци, тахан, тофу и така нататък
Проблемът е, че тези артикули съставляват една дребна част от многото модифицирани храни на пазара.
Как модифицираните храни вредят на здравето ви и какво би се случило, в случай че ги замените с неутрални такива?
1. Лесно е да преядете с тях
Всички желаеме да се храним с вкусна храна. Това е заложено в човешката ни природа. Тоест, в случай че един производител желае да продаде продукта си, той непременно би трябвало да се погрижи продуктът да е оптимално апетитен. В наши дни конкуренцията е висока, ресурсите са лимитирани и производителите се нуждаят от на ниска цена метод, по който да подобрят усета на храната, което да я направи по-търсена и мечтана.
Решението се споделя мононатриев глутамат (от англ. monosodium glutamate – MSG). Това е овкусител, прочут още с другото си название E621, който се употребява необятно в хранителната промишленост. Чрез прибавянето на MSG даже и най-евтината храна може да се трансформира в деликатес. Проблемът е, че несъразмерната консумация на мононатриев глутамат може да аргументи лептинова устойчивост. Лептинът е хормон, който контролира възприятието на задоволеност. След хранене мастните кафези секретират повече лептин, който доближава до рецепторите на мозъка и възприятието на апетит понижава.
Когато обаче рецепторите в мозъка ви станат резистентни към действието на лептина, се засищате все по-трудно, което води до преяждане (научете повече за лептина в тази статия). Именно това е една от аргументите за казуса със затлъстяването в световен мащаб – не можем да спрем да консумираме „ вкусните “ модифицирани храни, тъй като просто не изпитваме насищане.
2. Преработените храни не съдържат задоволително фибри
Нуждаете се почти от 20 до 30 грама фибри дневно, само че в случай че модифицираните храни доминират в менюто ви, най-вероятно не си набавяте и половината от този грамаж. Голяма част от фибрите се губят при процеса на преправка или се отстраняват съзнателно от производителите. Затова и множеството модифицирани храни имат ниско наличие на фибри.
Това не е добра вест, тъй като фибрите имат редица изгоди за здравето – зареждат потребните бактерии в чревния тракт, подкрепят перисталтиката, забавят усвояването на храната, оказват помощ за контрола на кръвната захар и инсулина, като в резултат на това изчезва непрекъснатото възприятие на апетит.
3. Преработените храни съдържат прекалено много захар
Преработените храни нормално съдържат извънредно доста добавена захар или нейния злобен близнак – глюкозо-фруктозен сироп. Захарта усилва риска от инсулинова устойчивост, покачва равнищата на триглицериди и неприятен холестерол и води до струпване рискови висцерални мазнини към вътрешните органи. Не е изненадващо, че несъразмерната консумация на захар е директно обвързвана с някои от водещите аргументи за гибел в международен проект – сърдечно-съдови болести, диабет, затлъстяване и рак.
Най-вероятно сте наясно с тези обстоятелства и по тази причина внимавате какъв брой захар слагате в утринното си кафе. Проблемът е, че приемате захар от доста други източници, без даже да подозирате – точно, модифицираните храни. Те са главният източник на рафинирана захар в менюто на актуалния човек.
4. Преработените храни съдържат трансмазнини и рафинирани растителни масла
Производителите употребяват рафинирани растителни мазнини, тъй като са евтини и имат дълъг период на валидност. Тези мазнини обаче са нездравословни за здравето, а и множеството хора така и така употребяват прекалено много от тях. Рафинираните масла и олиа са небогати на омега-3 мастни киселини и съдържат прекомерно доста омега-6. Естествено за нас хората е да консумираме омега-3 и омега-6 в съответствие 1 към 1.
За страдание, заради рисковата обработка на храните, актуалното съответствие на двата типа мастни киселини е по-скоро 20-30 към 1 в интерес на омега-6. Този килнат баланс води до обособяване на повече свободни радикали и ускорява възпалителните процеси в тялото. Ако мазнините са хидрогенирани, те стават даже още по-опасни. Хидрогенираните мазнини (трансмазнини) са измежду най-вредните субстанции, които можете да намерите на питателните щандове.
Най-сигурният метод да ги избягвате е, като намалите фрапантно потреблението си на модифицирани храни. Яжте същински мазнини като студено-пресован зехтин и кокосово масло.
5. Преработените храни са небогати на витамини и минерали
В съпоставяне с натуралната храна модифицираната е извънредно бедна на хранителни субстанции. В множеството случаи изгубеното по време на преработката се компенсира посредством прибавяне на синтетични витамини и минерали. Въпреки това, синтетичните субстанции не са добър сурогат на микронутриентите, съдържащи се в същинската храна.
Също по този начин, не би трябвало да забравяме, че натуралните храни не съдържат само витамини и минерали, само че и доста други субстанции като фитонутриенти, антиоксиданти и други, за които учените занапред научават повече. Затова най-хубавият метод да си набавите значимите за тялото субстанции остават непреработените, естествени храни.
6. Преработените храни изискват по-малко време и сила за храносмилане
Производителите желаят модифицираните им артикули да са лесни за консумация (разбирайте, лесни за дъвчене и преглъщане). Сякаш напряко се топят в устата. На пръв взор това звучи като преимущество. Така тялото ви ще храносмила храната по-ефикасно, нали? Не тъкмо, тъй като това основава два казуса.
Първо, по този метод консумирате повече от тези храни за по-малко време (повече признати калории). И второ, изразходвате по-малко сила (по-малко изгорени калории) по време на храносмилане. Този фактор е голяма причина за напълняване, който няма по какъв начин да бъде избегнат, в случай че не се спре потреблението на сходни храни.
7. Преработените храни съдържат доста сол
Солта е следващата съставна част на модифицираните храни, която се прибавя в прекомерни количества, с цел да се подсигурява по-добър усет и по-дълъг период на валидност. Нуждаете се приблизително от към 1500 до 2300 мг натрий дневно (0.75 до 1 чаена лъжица сол), само че с помощта на модифицираните храни тази цифра елементарно може да надвиши 3400 мг на ден.
По-малко обсъждан проблем е, че солта, употребена от производителите, в множеството случаи не е йодирана. Солта е един от главните източници на йод и в случай че не употребявате йодирана такава, рискувате да развиете дефицит. Това може да докара проблеми с щитовидната жлеза, проблеми със сърцето и изцяло утежняване на здравето. Ако досега сте били подвластни от приема на модифицирани храни, то ви поучавам да започнете да добавяте йодирана сол към домашно приготвените ястия.
Източник: webcafe.bg
Кои храни са модифицирани?
За модифицирани се смятат всички артикули, които са минали през поредност от механични или химически преработки, осъществени за възстановяване на комерсиалния тип и увеличение периода на валидност. Тези храни нормално се продават в пакети или в кутии и съдържат повече от една съставна част.
Важно е да се означи, че не всички модифицирани храни са безусловно нездравословни. Например, няма нищо нездравословно в това понякога да си похапвате печени ядки, замразени зеленчуци, тахан, тофу и така нататък
Проблемът е, че тези артикули съставляват една дребна част от многото модифицирани храни на пазара.
Как модифицираните храни вредят на здравето ви и какво би се случило, в случай че ги замените с неутрални такива?
1. Лесно е да преядете с тях
Всички желаеме да се храним с вкусна храна. Това е заложено в човешката ни природа. Тоест, в случай че един производител желае да продаде продукта си, той непременно би трябвало да се погрижи продуктът да е оптимално апетитен. В наши дни конкуренцията е висока, ресурсите са лимитирани и производителите се нуждаят от на ниска цена метод, по който да подобрят усета на храната, което да я направи по-търсена и мечтана.
Решението се споделя мононатриев глутамат (от англ. monosodium glutamate – MSG). Това е овкусител, прочут още с другото си название E621, който се употребява необятно в хранителната промишленост. Чрез прибавянето на MSG даже и най-евтината храна може да се трансформира в деликатес. Проблемът е, че несъразмерната консумация на мононатриев глутамат може да аргументи лептинова устойчивост. Лептинът е хормон, който контролира възприятието на задоволеност. След хранене мастните кафези секретират повече лептин, който доближава до рецепторите на мозъка и възприятието на апетит понижава.
Когато обаче рецепторите в мозъка ви станат резистентни към действието на лептина, се засищате все по-трудно, което води до преяждане (научете повече за лептина в тази статия). Именно това е една от аргументите за казуса със затлъстяването в световен мащаб – не можем да спрем да консумираме „ вкусните “ модифицирани храни, тъй като просто не изпитваме насищане.
2. Преработените храни не съдържат задоволително фибри
Нуждаете се почти от 20 до 30 грама фибри дневно, само че в случай че модифицираните храни доминират в менюто ви, най-вероятно не си набавяте и половината от този грамаж. Голяма част от фибрите се губят при процеса на преправка или се отстраняват съзнателно от производителите. Затова и множеството модифицирани храни имат ниско наличие на фибри.
Това не е добра вест, тъй като фибрите имат редица изгоди за здравето – зареждат потребните бактерии в чревния тракт, подкрепят перисталтиката, забавят усвояването на храната, оказват помощ за контрола на кръвната захар и инсулина, като в резултат на това изчезва непрекъснатото възприятие на апетит.
3. Преработените храни съдържат прекалено много захар
Преработените храни нормално съдържат извънредно доста добавена захар или нейния злобен близнак – глюкозо-фруктозен сироп. Захарта усилва риска от инсулинова устойчивост, покачва равнищата на триглицериди и неприятен холестерол и води до струпване рискови висцерални мазнини към вътрешните органи. Не е изненадващо, че несъразмерната консумация на захар е директно обвързвана с някои от водещите аргументи за гибел в международен проект – сърдечно-съдови болести, диабет, затлъстяване и рак.
Най-вероятно сте наясно с тези обстоятелства и по тази причина внимавате какъв брой захар слагате в утринното си кафе. Проблемът е, че приемате захар от доста други източници, без даже да подозирате – точно, модифицираните храни. Те са главният източник на рафинирана захар в менюто на актуалния човек.
4. Преработените храни съдържат трансмазнини и рафинирани растителни масла
Производителите употребяват рафинирани растителни мазнини, тъй като са евтини и имат дълъг период на валидност. Тези мазнини обаче са нездравословни за здравето, а и множеството хора така и така употребяват прекалено много от тях. Рафинираните масла и олиа са небогати на омега-3 мастни киселини и съдържат прекомерно доста омега-6. Естествено за нас хората е да консумираме омега-3 и омега-6 в съответствие 1 към 1.
За страдание, заради рисковата обработка на храните, актуалното съответствие на двата типа мастни киселини е по-скоро 20-30 към 1 в интерес на омега-6. Този килнат баланс води до обособяване на повече свободни радикали и ускорява възпалителните процеси в тялото. Ако мазнините са хидрогенирани, те стават даже още по-опасни. Хидрогенираните мазнини (трансмазнини) са измежду най-вредните субстанции, които можете да намерите на питателните щандове.
Най-сигурният метод да ги избягвате е, като намалите фрапантно потреблението си на модифицирани храни. Яжте същински мазнини като студено-пресован зехтин и кокосово масло.
5. Преработените храни са небогати на витамини и минерали
В съпоставяне с натуралната храна модифицираната е извънредно бедна на хранителни субстанции. В множеството случаи изгубеното по време на преработката се компенсира посредством прибавяне на синтетични витамини и минерали. Въпреки това, синтетичните субстанции не са добър сурогат на микронутриентите, съдържащи се в същинската храна.
Също по този начин, не би трябвало да забравяме, че натуралните храни не съдържат само витамини и минерали, само че и доста други субстанции като фитонутриенти, антиоксиданти и други, за които учените занапред научават повече. Затова най-хубавият метод да си набавите значимите за тялото субстанции остават непреработените, естествени храни.
6. Преработените храни изискват по-малко време и сила за храносмилане
Производителите желаят модифицираните им артикули да са лесни за консумация (разбирайте, лесни за дъвчене и преглъщане). Сякаш напряко се топят в устата. На пръв взор това звучи като преимущество. Така тялото ви ще храносмила храната по-ефикасно, нали? Не тъкмо, тъй като това основава два казуса.
Първо, по този метод консумирате повече от тези храни за по-малко време (повече признати калории). И второ, изразходвате по-малко сила (по-малко изгорени калории) по време на храносмилане. Този фактор е голяма причина за напълняване, който няма по какъв начин да бъде избегнат, в случай че не се спре потреблението на сходни храни.
7. Преработените храни съдържат доста сол
Солта е следващата съставна част на модифицираните храни, която се прибавя в прекомерни количества, с цел да се подсигурява по-добър усет и по-дълъг период на валидност. Нуждаете се приблизително от към 1500 до 2300 мг натрий дневно (0.75 до 1 чаена лъжица сол), само че с помощта на модифицираните храни тази цифра елементарно може да надвиши 3400 мг на ден.
По-малко обсъждан проблем е, че солта, употребена от производителите, в множеството случаи не е йодирана. Солта е един от главните източници на йод и в случай че не употребявате йодирана такава, рискувате да развиете дефицит. Това може да докара проблеми с щитовидната жлеза, проблеми със сърцето и изцяло утежняване на здравето. Ако досега сте били подвластни от приема на модифицирани храни, то ви поучавам да започнете да добавяте йодирана сол към домашно приготвените ястия.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ