Маската на палача: литературна хипербола или обективна необходимост?
В наше време специалността на палача е малко романтизирана и се показва в разнообразни области на изкуството даже като красива. Въпреки че палачите били същите служащи от гилдията на ковачите, предачите или пекарите. И един от наложителните детайли на изображението им е маска, която крие лицето на палача.
В известните модерни филми и сериали – „ Тюдорите “, „ Игра на тронове “, „ Хари Потър и пандизчията от Азкабан “ палачът е облечен в маска, покриваща лицето и врата му. Дори в карикатурите физиономията на наказателя е скрита, виждат се единствено очите.
Изглежда разумно, защото роднините или околните на наказания могат да запомнят кой и да го отстраняват, като отмъстят за обичания човек. Но главната версия за произхода на качулката е един каприз на Александър Дюма.
В „ Тримата мускетари “ палачът, който екзекутира милейди, се появява в покривало и маска. Но той направи това, с цел да смаже морално нарушителя: когато разкрил лицето си, дамата схванала, че тъкмо той в миналото я е дамгосал.
В романа „ Двадесет години по-късно “ палачите на краля в действителност са със скрити лица. Но това бил невиждан случай за Англия – изтезанието на монарха. И е разумно изпълнителите да се опасяват за ориста си: синът на екзекутирания крал Чарлз II, когато пристигнал на власт, отмъстил за гибелта на родителя си.
Картини и гравюри от Средновековието демонстрират, че палачите са работили с голи лица. Тъй като нямало правила или разпореждания в това отношение.
Вярно е, че има документални доказателства за това, че случаи на палачи с качулки е имало в Италия. Историците считат, че в дребните градове просто не е имало потребност да се държи подобен „ експерт “ на заплата. Престъпниците наказани на гибел били малко. И постоянно наказването се правило от благородни или авторитетни жители. Ето за какво те трябвало да скрият самоличността си.
Във Франция длъжността беше публична, палачите били на заплата. Хората доста добре знаели кой кой е. И нямало смисъл да се крие. Въпреки че е ясно, че съгражданите не са изгаряли от обич към представителите на тази специалност, също е прекомерно рисково да рискуват себе си, като провеждат възмездие за държавен чиновник.
Палачите също по този начин се употребили със специфична привилегия: било им разрешено да си взимат храна гратис от пазара. Съответно, търговците трябвало да разпознават тези „ клиенти “ по очите.
Тоест маската на палача не може да се назова 100% фикция на Дюма. В историята в действителност са записани случаи на потреблението й, да вземем за пример по време на изтезанието на крал или като традиция на обособени области. Но този детайл не получил всеобщо разпространяване. Палачите работели, както се споделя, с намерено лице, получавайки както избрани дефекти, по този начин и преимущества от това.
