Движи ли се Америка към системен срив
В наше време, както и в Древен Рим, няколко народи са претърпяват “системен срив ”. Този термин разказва неочакваната некадърност на в миналото процъфтяващо население да продължи това, което обезпечава добър живот, какъвто го познават.
Внезапно популацията не може да си купи или даже да открие стоките от първа нужда, присъстващи в миналото в обилие. Те усещат, че улиците им не са сигурни. Законите остават неизпълнени или се постановат неправда. Всеки ден нещо престава да работи. Правителството от надеждно се трансформира в капризно, в случай че ли не и враждебно.
Да разгледаме модерна Венецуела. Към 2010 година в миналото благополучната страна-износител на нефт потъна в независимо провокирани вълнения. Храната престана да стига, престъпността скочи навсякъде.
Виновници бяха радикалният социализъм, национализацията, корупцията, заключването в пандиза на съперниците и разрушаването на конституционните правила.
В интервала сред 2009 и 2016 година в миналото релативно постоянна Гърция едвам не стана страна от Третия свят. Така стана с Англия в нейните социалистически времена през 70-те години.
Началото на президентството на Джо Байдън, може към този момент да води Съединени американски щати към аналогична рецесия.
Лявата “пробудена” идеология на практика унищожи концепцията за граници. Милиони обеднели чужденци влизат в Съединени американски щати незаконно по време на пандемията без проби за КОВИД-19 или имунизация.
Бюрокрацията в опазването на здравето губи доверие, тъй като формалните известия за маските, груповия и добит имунитет, имунизациите и съпътстващите болести, очевидно се трансформират непрекъснато, приспособяват се към възприеманите политически действителности.
След десетилетията на усъвършенствани междурасови връзки Америка изпада в племенното общество на предишното. Престъпността пораства стремглаво. Инфлацията бушува. Меритокрацията куца, по тази причина и повече ни ръководят идеологията и племенните инстинкти.
Растящите цени на стоките от първа нужда, гориво, храна, жилище, здраве, превоз душат междинната класа. Милиони хора остават вкъщи, задоволени с това, което страната им заплаща, с цел да не работят. Недостигът на артикули и празните лавици е новата норма.
Ограбването на влакове в жанр XIX век са се върнали. Както и градското принуждение от 70-те години, изобилстващи с грабежи и инцидентни убийства на почтени.
След разгрома в Афганистан ние се потопихме в мрачни времен, както след провалянето във Виетнам, когато политиката на въздържане на Съединени американски щати в чужбина също се проваля, а световният тероризъм и неустойчивост стават норма.
Кой можеше да повярва преди година, че Америка в този момент ще умолява Саудитска Арабия и Русия да добиват повече нефт, до момента в който ние скъсахме нашите лични контракти за наемане на петролни полета и отменихме строителството на нови тръбопроводи и асимилиране на петролни залежи.
Нашият път към краха на всички системи не е обвързван със трусове, промени на климата, нуклеарна война или даже пандемията от КОВИД-19. Вместо това множеството наши заболявания са провокирани от самите нас. Те са директен резултат от идеологиите, които са по едно и също време жестоки и противоположни на обичайния американски прагматизъм.
Крайно левите окръжни прокурори в нашите огромни градове отхвърлят да повдигат упрекват хилядите задържани нарушители, обяснявайки всичко това с несъстоятелните теории за обществена правдивост. Правоохранителните органи са случайно лишени от финансиране и оклеветени. Полицейското въздържане е изгубено, по тази причина мародерите, вандалите, крадците и убийците свободно ловуват локалните.
Съвременната парично-кредитна доктрина вкарва идеолозите в заблудата, че печатането на трилиони долари може да обогати обществеността, даже и в случай че последващата инфлация ще направи хората по-бедни.
“Критичната расова теория” неуместно диктува, че актуалният “добър” расизъм може да поправи последствията от предходния неприятен расизъм. Някога толерантната, многонационална нация припомня по раздробеността си на някогашна Югославия.
Виновник още веднъж е бездушната идеология, която не съставлява особена полезност за обособените хора, отделя предпочитано внимание само за по този начин наречения групов дневен ред.
Най-странно през 2021 година беше систематичното нахлуване над нашите исторически институции, когато станахме жертвени животни за нашите предшественици за нашата лична непросветеност.
Съединени американски щати водеха същинска война против 233-годишната Електорална гилдия и правата на щатите да постановат свои лични закони за гласуването на националните избори, 180-годишната процедура в Сената на Съединени американски щати за “филибъстър” (правото на малцинството да блокира законопроекти), 150-годишният Върховен съд от девет души и 60-годишният съюз сред 50-те щата.
Американските Съединени американски щати, Министерство на правораздаването, ФБР, Централно разузнавателно управление на САЩ и Национални здравни институции до неотдавна бяха на респект. Техните по-долни ешелони бяха цялостни с експерти, тогава невъзприемчиви към политиката на това време.
Сега всичко се е трансформирало. Тези бюра и организации губят доверие и социална поддръжка. Гражданите по-скоро се боят, в сравнение с почитат вашингтонските велможи, които са се въоръжили с политика, пренебрегвайки държавната работа.
Председателят на Обединеният комитет на началник-щабовете Марк Мили, генералният прокурор Мерик Гарланд, някогашните шефове на ФБР Джеймс Коми и Андрю МакКейб, шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ в оставка Джо Бренън и шефът на Националния институт по алергии и инфекционни болести Антъни Фаучи - всички те са политизирани и доста са надвишили професионалните си компетенции.
Те се държат на обществените конгреси по този начин, все едно са били определени от народа.Някои от тях лъжат под клетва. Другите демонизират своите критици. Повечето се стремят да станат любимци на медиите.
Това свободно рухване на държавното управление се управлява от изперкал, нервиран и незапознат президент. Все по-непопулярният президент Джо Байдън, наподобява че има вяра, че неговият разделящ безпорядък работи, принижавайки своите политически съперници като расисти-въстаници от Конфедерацията.
Когато стартираме да се готвим за междинните избори тази година, кой ще спре нашето потопяване в груповата мизерия, ерес и безумство, провокирани от самите нас.
Превод: В. Сергеев
Внезапно популацията не може да си купи или даже да открие стоките от първа нужда, присъстващи в миналото в обилие. Те усещат, че улиците им не са сигурни. Законите остават неизпълнени или се постановат неправда. Всеки ден нещо престава да работи. Правителството от надеждно се трансформира в капризно, в случай че ли не и враждебно.
Да разгледаме модерна Венецуела. Към 2010 година в миналото благополучната страна-износител на нефт потъна в независимо провокирани вълнения. Храната престана да стига, престъпността скочи навсякъде.
Виновници бяха радикалният социализъм, национализацията, корупцията, заключването в пандиза на съперниците и разрушаването на конституционните правила.
В интервала сред 2009 и 2016 година в миналото релативно постоянна Гърция едвам не стана страна от Третия свят. Така стана с Англия в нейните социалистически времена през 70-те години.
Началото на президентството на Джо Байдън, може към този момент да води Съединени американски щати към аналогична рецесия.
Лявата “пробудена” идеология на практика унищожи концепцията за граници. Милиони обеднели чужденци влизат в Съединени американски щати незаконно по време на пандемията без проби за КОВИД-19 или имунизация.
Бюрокрацията в опазването на здравето губи доверие, тъй като формалните известия за маските, груповия и добит имунитет, имунизациите и съпътстващите болести, очевидно се трансформират непрекъснато, приспособяват се към възприеманите политически действителности.
След десетилетията на усъвършенствани междурасови връзки Америка изпада в племенното общество на предишното. Престъпността пораства стремглаво. Инфлацията бушува. Меритокрацията куца, по тази причина и повече ни ръководят идеологията и племенните инстинкти.
Растящите цени на стоките от първа нужда, гориво, храна, жилище, здраве, превоз душат междинната класа. Милиони хора остават вкъщи, задоволени с това, което страната им заплаща, с цел да не работят. Недостигът на артикули и празните лавици е новата норма.
Ограбването на влакове в жанр XIX век са се върнали. Както и градското принуждение от 70-те години, изобилстващи с грабежи и инцидентни убийства на почтени.
След разгрома в Афганистан ние се потопихме в мрачни времен, както след провалянето във Виетнам, когато политиката на въздържане на Съединени американски щати в чужбина също се проваля, а световният тероризъм и неустойчивост стават норма.
Кой можеше да повярва преди година, че Америка в този момент ще умолява Саудитска Арабия и Русия да добиват повече нефт, до момента в който ние скъсахме нашите лични контракти за наемане на петролни полета и отменихме строителството на нови тръбопроводи и асимилиране на петролни залежи.
Нашият път към краха на всички системи не е обвързван със трусове, промени на климата, нуклеарна война или даже пандемията от КОВИД-19. Вместо това множеството наши заболявания са провокирани от самите нас. Те са директен резултат от идеологиите, които са по едно и също време жестоки и противоположни на обичайния американски прагматизъм.
Крайно левите окръжни прокурори в нашите огромни градове отхвърлят да повдигат упрекват хилядите задържани нарушители, обяснявайки всичко това с несъстоятелните теории за обществена правдивост. Правоохранителните органи са случайно лишени от финансиране и оклеветени. Полицейското въздържане е изгубено, по тази причина мародерите, вандалите, крадците и убийците свободно ловуват локалните.
Съвременната парично-кредитна доктрина вкарва идеолозите в заблудата, че печатането на трилиони долари може да обогати обществеността, даже и в случай че последващата инфлация ще направи хората по-бедни.
“Критичната расова теория” неуместно диктува, че актуалният “добър” расизъм може да поправи последствията от предходния неприятен расизъм. Някога толерантната, многонационална нация припомня по раздробеността си на някогашна Югославия.
Виновник още веднъж е бездушната идеология, която не съставлява особена полезност за обособените хора, отделя предпочитано внимание само за по този начин наречения групов дневен ред.
Най-странно през 2021 година беше систематичното нахлуване над нашите исторически институции, когато станахме жертвени животни за нашите предшественици за нашата лична непросветеност.
Съединени американски щати водеха същинска война против 233-годишната Електорална гилдия и правата на щатите да постановат свои лични закони за гласуването на националните избори, 180-годишната процедура в Сената на Съединени американски щати за “филибъстър” (правото на малцинството да блокира законопроекти), 150-годишният Върховен съд от девет души и 60-годишният съюз сред 50-те щата.
Американските Съединени американски щати, Министерство на правораздаването, ФБР, Централно разузнавателно управление на САЩ и Национални здравни институции до неотдавна бяха на респект. Техните по-долни ешелони бяха цялостни с експерти, тогава невъзприемчиви към политиката на това време.
Сега всичко се е трансформирало. Тези бюра и организации губят доверие и социална поддръжка. Гражданите по-скоро се боят, в сравнение с почитат вашингтонските велможи, които са се въоръжили с политика, пренебрегвайки държавната работа.
Председателят на Обединеният комитет на началник-щабовете Марк Мили, генералният прокурор Мерик Гарланд, някогашните шефове на ФБР Джеймс Коми и Андрю МакКейб, шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ в оставка Джо Бренън и шефът на Националния институт по алергии и инфекционни болести Антъни Фаучи - всички те са политизирани и доста са надвишили професионалните си компетенции.
Те се държат на обществените конгреси по този начин, все едно са били определени от народа.Някои от тях лъжат под клетва. Другите демонизират своите критици. Повечето се стремят да станат любимци на медиите.
Това свободно рухване на държавното управление се управлява от изперкал, нервиран и незапознат президент. Все по-непопулярният президент Джо Байдън, наподобява че има вяра, че неговият разделящ безпорядък работи, принижавайки своите политически съперници като расисти-въстаници от Конфедерацията.
Когато стартираме да се готвим за междинните избори тази година, кой ще спре нашето потопяване в груповата мизерия, ерес и безумство, провокирани от самите нас.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ