Донка Паприкова - българската Майка Тереза
" В нашата работа би трябвало да се работи с доста обич - да имаме сърце, което да обича, и ръце, които да оказват помощ - това е най-важното! " Баба Донка
Родена през есента на 1915 година, племенница на създателя Владимир Димитров – Майстора, прилежна ученичка и състрадателна мома, Донка Паприкова израства духовно всеки ден в дома си в София. Възпитавана под строгите канони на общоприетото патриархално семейство, Донка е записана да учи в католическото учебно заведение „ Санта Мария “ в София, където може би се разпростира най-силно милосърдието у младото момиче. След като приключва с отличие, Паприкова записва германистика в Софийския университет, а по-късно учи обществени науки в Люцерн.
Будна и неуморна е сънародничката ни, взе участие ежемесечно в разнообразни конгреси, с една и съща състрадателна устременост. Посещава обществени заведения в Италия, Швейцария, Франция и Белгия. След завършването си, Паприкова работи като обществен консултант. Междувременно посвещава всеки един собствен ден в помощ на сираци, бездомници, неизлечимо заболели хора и страдащи. Водена от добрина и любов, заедно с няколко свои приятелки, Донка основава дом „ Майка Тереза “. Дейността на дома се показва в закупуване на храна и разнасянето й по домове за възрастни и нуждаещи се. Домът се поддържа с помощта на постоянни дарения и спонсорства, въодушевено извоювани от харизматичната нашенка.
През 1994 година, домът „ Майка Тереза “ е с изменени име и статус, към този момент се посочва като фондация „ Хоспис Милосърдие “. След шест години, приютът получава лиценз от Министерство на труда и обществената политика и е пререгистрирано като благотворително сдружение. С безконечна усмивка, огромно сърце, израз на добрина и съпричастност, Донка от заран до вечер е заета да бъде в помощ на всеки нуждаещ се не единствено на територията на София, ами и на цяла България. Организира доброволци, осъществя начинания и бива мощна поддръжка и образец за всеки с положително сърце. За всеки собствен рожден ден Паприкова призовавала своите посетители:
" Носете храна за болните вместо дарове! "
За отличителните си черти, всред всички други българи, Паприкова е наградена с най-високото отличие в социалните действия, а точно с премията „ Elisabeth – Norgall-Preis ” от Международния женски клуб във Франкфурт на Майн. През същата 1997 година, е наградена за принос за развитие на гражданското общество в България. Донка получава и премия от Националния център за обществена рехабилитация, „ Принос за положителното на инвалидите “. Година по-късно, през 1998 година, авторитетното издание „ Таймс “ включва Паприкова в галерията си от персони под заглавието „ Бъдещето на Европа “. Столичанката бива Жена на годината, както и притежател на премията „ За човещина, човечност и добролюбие “. Удостоена е и с медал „ Стара планина “. Наред с предопределение на Майка Тереза, великата ни българка съумява да построи крепко, устойчиво семейство. Има щерка на име Зоя, а мъжът й - Асен Паприков, е мощна упора във всяко едно нейно начинание.
Вдъхновяваща персона е Донка Паприкова. Нека вземем образец и бъдем по-добри, с цел да изградим един по-добър свят за нашите деца! Нека помагаме не с цел да получим полза, а с цел да осъществим своя дълг - да бъдем положителни и стойностни хора! И както споделя Марк Твен добротата е „ езикът, който глухите могат да чуят и който слепите могат да видят. "
Художник: Димитър Киров
Инфо: www.uspelite.bg
