В нашата работа има една граница, която не трябва да

В нашата работа има една граница, която не би трябвало да се прекрачва. Мисля, че властта си дават сметка за това, сподели пред Фрог нюз основният редактор на Офнюз Владимир Йончев. Ето неговото мнение и това на други сътрудници във връзка днешния митинг в отбрана на свободата на словото:
Владимир Йончев:

Не са несъразмерни упованията ми след митинга на публицистите. Хубаво е, че гилдията демонстрира взаимност и че реагира против опитите за напън. Неизбежно ръководещите ще се съобразят с това. Борбата за независимост на словото е непрестанно положение. Не би трябвало да чакаме, че внезапно всичко да стане окей. Всяка опозиция е добра. Кара властта да се замисли и да бъде малко по-внимателна.
От това събиране на част от гилдията няма да се решат всички проблеми. Поне е ясно, че има едно сериозно голям брой, които не са безгласни букви. Протестът ни дават вяра, че сме задоволително доста, с цел да се борим. Всички демонстрираха взаимност. Смятам, че гилдията значително е единна. Странно е по какъв начин две неприятни изявления отприщиха позитивни процеси.
Премиерът Бойко Борисов няма да слезе при нас. Но той ясно си дава сметка, че властта е прекалила с опитите за напън и надменно отношение към медиите. Очаквам ръководещите да се крият през идващите дни. В нашата работа има една граница, която не би трябвало да се прекрачва. Мисля, че си дават сметка за това.

Къдринка Къдринова:

Всяко гражданско деяние има резултат. Най-малкото за някакво пробуждане на по-голям резултат. Убедена съм, че е належащо да се надига глава при такива нетърпими обстановки. Когато властимащи заплашват публицисти, те заплашват цялото общество. Защото правото на журналиста да задава въпроси, е пиедестал на демокрацията. И когато някой се пробва да споделя какви въпроси може и не може, значи удря по този пиедестал. Макар и стеснен, този митинг може да разсъни други процеси в страната. Дано и обществото да е готово да се разсъни.
Чувствам се свободен публицист. Мисля, че до този миг не съм разрешила на никого да ми диктува някакви условия. Когато това се е случвало, съм намирала друга естрада и различен метод да се изразя. По принцип това не въпрос единствено на персонален избор, само че и на социална среда. Тя би трябвало да бъде по-активна, с цел да се дава опция свободата на медиите да бъде обезпечена, а не да слизаме все по-надолу в класацията.
Смятам, че през последните месеци, и аз бях забъркана в неприятна обстановка, като ме заплаши човек на висока позиция. Мисля, че още при моят случай, а и в този момент сътрудниците реагираха доста единно, нещо което доста ме радва. Виждам, че се ражда една журналистическа взаимност, отвън това кой в какви медии работи и на какви позиции е. Най-важното сега е да сме единни за най-важното- да съхраним този пиедестал на демокрацията-свободата на словото.

Арман Бабикян, пиар специалист:

Протестът против похищението върху свободата на словото е вътрешен ненапълно. Ако хората работят почтено специалността си, може би монополите ще се замислят. Дали 200 души имат подготвеност да бъдат изхвърлени от работа? Има опция монополите в медиите да схванат, че не могат да си купуват съвест. Могат да си купуват радио коли, телевизионни екипи, камери, здания, лицензи. Но би трябвало да не помнят, че имат право да купуват съвест.
Най-важното е дали уважаваш правото да бъдеш свободен. И освен казваш, че свободата е полезност, а да я практикуваш. Защото какво значи да кажеш: Ние постоянно пазиме свободата на словото и след 30 секунди забраняваш на цялата си партия да приказва за президента. Това стана в едно изказване. Е кой тогава има вяра в свободата на словото?!