Тази трогателна история за едно куче няма да ви остави равнодушни
В нашата клиника идваше един човек със своята немска овчарка на име Вайс. Кучето бе красиво и имаше извънреден разсъдък. Вайс беше отгледано като военно куче - лоялен бранител на стопанина си. В същото време обаче той бе доста гальовен домакински любим. Ако кажем, че ние всички обичахме Вайс, в действителност нямаше да е задоволително. Ние просто го обожавахме. Собственикът беше извънредно деликатен към здравето на домашния си любим, тъй че го виждахме постоянно - всякога, когато ушите му или очите го боляха, или когато ноктите му трябваше да се режат, или когато бе време за имунизация.
Вайс имаше един доста забавен табиет. Докато го ваксинирахме или извършвахме някаква друга неприятна процедура, той деликатно захапваше за крачола един от лекарите и присвиваше очи - това е методът, по който устоя на процедурите. Когато стана на 14, Вайс бе диагностициран с рак. Почти две години всичките ни чиновници и собственикът се бориха с заболяването, само че ракът е рак... Рано или късно той печели.
Един ден, в 6 часа сутринта, телефонът звънна.
" Вайс не може да се изправи; единствено плаче и върти очи... "
Чувах скимтенето даже по телефона и изпратих един сътрудник в къщата на притежателя. Колегата по-късно се върна облян в сълзи. Изпратихме кръвта в лабораторията за разбор. След два часа резултатите излязоха... не му оставаше доста.
18:00 ч., ново позвъняване и дълъг диалог със притежателя.
" Не мога да виждам това повече, методът, по който страда и плаче от цялата болежка. Упойката е траяла единствено за един час и той заспа малко, само че в този момент стартира още веднъж. Искам да го доведа, с цел да го приспите... "
Казах на притежателя да пристигна, затворих телефона и започнах да рева, а моят сътрудник ридаеше до мен. Собственикът по-късно пристигна с жена си, носейки Вайс в ръцете си, и не можех да сдържа сълзите, когато видях скелета на това другояче голямо, мощно, красиво куче. Помолихме притежателите да изчакат извън по време на процедурата и обещахме да ги поканим, когато всичко свърши. Всички органи бяха наранени и единствено сърцето на мощната куче продължаваше да изпомпва кръв във вените му. Поставихме анестезия и той заспа; риданието спря, също и спазмите. Още една доза анестезия и сърцето му чинно престана да бие. Вайс издиша последния си мирис.
" Това е всичко... "
Това бе единственото, което можах да кажа на моя сътрудник. И двамата се разплакахме още веднъж. Излязох и видях по какъв начин мъжа - мощен мъж, който е бил един до друг с правилния му другар в продължение на 15 години - седеше на верандата и плачеше. Казах му през сълзи, че Вайс не е чувствал никаква болежка, той просто е задремал. Собственикът ни благодари за това, че бяхме до него в този сложен миг. После обви Вайс в одеяло и си потегли.
Няколко седмици минаха. Една млада двойка пристигна в клиниката с тяхното двумесечно кученце немска овчарка за имунизация. Кученцето беше ужасено, тъй че аз се намесих, с цел да го успокоя, до момента в който сътрудника ми направи инжекцията. И в този момент кученцето ми хвана ръкава в своите зъби. Не издаде нито един тон, когато иглата се заби. Разплаках се...
" Здравей, Вайс ", споделих си. " Липсваше ми... "
