Келнер, сметката... моля!?
В народопсихологията на българина лятната почивка е наложителна. Тя е толкоз значима, че има фамилии, които отделят забележителна част от годишния си бюджет, с цел да доближат до брега на морето. От своя страна българският туристически отрасъл, движен от непреходното мото „ Ден година храни “, се пробва по всякакъв начин да се възползва от готовността на летовниците да харчат.
И, ще каже някой, това е обикновено за курортите по целия свят. Но в непрекъснатите медийни репортажи, които разкриват фрапиращи практики у нас, оставя усещането, че наред с неприятната туристическа услуга, хотелиери и ресторантьори сякаш имат една съществена цел – да заблудят туристите, с цел да им вземат парите.
Тази седмица, да вземем за пример, изтече видео в обществената мрежа Фейсбук, в което семейство е шокирано от сумата, която би трябвало да заплати в ресторант във Варна за три пържоли – общо 650 лева Причината за високата цена е специфичният вид месо, от което е приготвена пържолата. Но, има и друга измама – цената, упомената в менюто, е за 100 гр., а не порция. 100 грама коствали близо 35 лева, а трите пържоли били 1400 грама.
Снимка: Стопкадър от клип във Фейсбук профила на Jivei Jivej
Трикът с цена за дребен грамаж и нуждата да се счита мислено какъв брой би коствал целият продукт стартира да се употребява първо от комерсиалните вериги, притиснати от възходящите цени, които започнаха да плашат хората. Но до момента в който в хипермаркета въпреки всичко клиентът има време добре да огледа и да счита, в случай че се постанова, в ресторантите тази процедура не е постоянно срещата и заради тази причина хората не се зачитат изключително в ситния шрифт в менюто. Тя носи след себе си доста въпросителни – от това дали сходно разказване е законно до отношение на бизнеса и опитите им да те „ прецакат “.
Какво споделя законът?
Член 19, алинея 2 от Закона за отбрана на потребителите, който се отнася до обозначаването на стоките и цените на услугите, споделя: „ Цената се афишира за съответната мерна единица и разфасовката, в случай че е друга от нея, или за брой “. Следователно всички ресторантьори, решили да разгласят цена за 100 г, а не за порция, са в цялостното си право. И могат да „ играят “ с грамажа, както си изискат, с цел да объркат в допълнение хората.
Всичко би трябвало да е доста в детайли разказано в менюто. Не с дребен шрифт, не под линия. Добре е да има междинна сметка, когато Ви се донесе порцията, с цел да видите действително защо плащате “, разяснява за Economic.bg Габриела Руменова, създател на платформата „ Ние, потребителите “.
Тя споделя и за други нелоялни практики, на които се е натъкнала това лято в Созопол. Масово по централните улици на града има търговци, които оферират храна. На една Габриела попада на табела с цена за порция салата. При покупка обаче се оказва, че цената е за грамаж, а обяснението на търговците е, че просто са объркали надписа.
Качеството коства пари...
Няма по какъв начин нещо да е качествено и да не е скъпо “...
...казва Емил Коларов, ръководител на Съюза на заведенията в България (СЗБ) във връзка цената на въпросната пържола. Според него сортът месо, който е поръчан, е безценен.
Коларов е на мнение, че към сектора в България има всеобщи офанзиви и отрицателни мнения. И на фона на това каквото и да се каже или разяснява е ненужно.
Смятам, че за избрани артикули цена на грамаж е по-коректно както за бизнеса, по този начин и за клиентите. Не за всичко, само че за някои неща. Така върша и аз. В България желаеме качество, само че да е на ниска цена, няма по какъв начин “, споделя още той.
„ В случай на подозрение в грамажа, клиентите имат право да подадат сигнал към Държавна организация за метрологичен и механически контрол (ДАМТН) “, прибавя Руменова. Тя е безапелационна, че сходни практики са неточни и би трябвало да бъдат прекъснати.
Всъщност, тук не става въпрос за това какъв брой скъпа храна си поръчал или забравена ли е запетайката при описанието на продукта. Говорим за правилно държание от страна на бизнеса, който чака клиентите да се върнат още веднъж и да изберат Българското Черноморие пред Гърция, Турция, Албания. Самият бизнес към този момент намерено признава, че качеството на продукта, който се предлага в бранш „ Туризъм “ в България, е големият проблем. И до момента в който той не се усъвършенства, няма по какъв начин да чакаме повече туристи или по-малки опашки по границите в посока Гърция и Турция.
Качеството на продукта – големият проблем на българския туризъм
Но от множеството неприятни обстановки, в които биват поставяни клиентите, както и от оправданията на бизнеса, стигаме до извода, че браншът просто не вижда проблем в държанието си. Да, то наподобява е Законно, само че непрофесионално. Задължение на клиентите пък е да четат какво поръчват. Но до момента в който всеки си гледа единствено неговия интерес, и не приема рецензия, обстановката няма да се промени.
И, ще каже някой, това е обикновено за курортите по целия свят. Но в непрекъснатите медийни репортажи, които разкриват фрапиращи практики у нас, оставя усещането, че наред с неприятната туристическа услуга, хотелиери и ресторантьори сякаш имат една съществена цел – да заблудят туристите, с цел да им вземат парите.
Тази седмица, да вземем за пример, изтече видео в обществената мрежа Фейсбук, в което семейство е шокирано от сумата, която би трябвало да заплати в ресторант във Варна за три пържоли – общо 650 лева Причината за високата цена е специфичният вид месо, от което е приготвена пържолата. Но, има и друга измама – цената, упомената в менюто, е за 100 гр., а не порция. 100 грама коствали близо 35 лева, а трите пържоли били 1400 грама.
Снимка: Стопкадър от клип във Фейсбук профила на Jivei Jivej
Трикът с цена за дребен грамаж и нуждата да се счита мислено какъв брой би коствал целият продукт стартира да се употребява първо от комерсиалните вериги, притиснати от възходящите цени, които започнаха да плашат хората. Но до момента в който в хипермаркета въпреки всичко клиентът има време добре да огледа и да счита, в случай че се постанова, в ресторантите тази процедура не е постоянно срещата и заради тази причина хората не се зачитат изключително в ситния шрифт в менюто. Тя носи след себе си доста въпросителни – от това дали сходно разказване е законно до отношение на бизнеса и опитите им да те „ прецакат “.
Какво споделя законът?
Член 19, алинея 2 от Закона за отбрана на потребителите, който се отнася до обозначаването на стоките и цените на услугите, споделя: „ Цената се афишира за съответната мерна единица и разфасовката, в случай че е друга от нея, или за брой “. Следователно всички ресторантьори, решили да разгласят цена за 100 г, а не за порция, са в цялостното си право. И могат да „ играят “ с грамажа, както си изискат, с цел да объркат в допълнение хората.
Всичко би трябвало да е доста в детайли разказано в менюто. Не с дребен шрифт, не под линия. Добре е да има междинна сметка, когато Ви се донесе порцията, с цел да видите действително защо плащате “, разяснява за Economic.bg Габриела Руменова, създател на платформата „ Ние, потребителите “.
Тя споделя и за други нелоялни практики, на които се е натъкнала това лято в Созопол. Масово по централните улици на града има търговци, които оферират храна. На една Габриела попада на табела с цена за порция салата. При покупка обаче се оказва, че цената е за грамаж, а обяснението на търговците е, че просто са объркали надписа.
Качеството коства пари...
Няма по какъв начин нещо да е качествено и да не е скъпо “...
...казва Емил Коларов, ръководител на Съюза на заведенията в България (СЗБ) във връзка цената на въпросната пържола. Според него сортът месо, който е поръчан, е безценен.
Коларов е на мнение, че към сектора в България има всеобщи офанзиви и отрицателни мнения. И на фона на това каквото и да се каже или разяснява е ненужно.
Смятам, че за избрани артикули цена на грамаж е по-коректно както за бизнеса, по този начин и за клиентите. Не за всичко, само че за някои неща. Така върша и аз. В България желаеме качество, само че да е на ниска цена, няма по какъв начин “, споделя още той.
„ В случай на подозрение в грамажа, клиентите имат право да подадат сигнал към Държавна организация за метрологичен и механически контрол (ДАМТН) “, прибавя Руменова. Тя е безапелационна, че сходни практики са неточни и би трябвало да бъдат прекъснати.
Всъщност, тук не става въпрос за това какъв брой скъпа храна си поръчал или забравена ли е запетайката при описанието на продукта. Говорим за правилно държание от страна на бизнеса, който чака клиентите да се върнат още веднъж и да изберат Българското Черноморие пред Гърция, Турция, Албания. Самият бизнес към този момент намерено признава, че качеството на продукта, който се предлага в бранш „ Туризъм “ в България, е големият проблем. И до момента в който той не се усъвършенства, няма по какъв начин да чакаме повече туристи или по-малки опашки по границите в посока Гърция и Турция.
Но от множеството неприятни обстановки, в които биват поставяни клиентите, както и от оправданията на бизнеса, стигаме до извода, че браншът просто не вижда проблем в държанието си. Да, то наподобява е Законно, само че непрофесионално. Задължение на клиентите пък е да четат какво поръчват. Но до момента в който всеки си гледа единствено неговия интерес, и не приема рецензия, обстановката няма да се промени.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ