Да се храниш в България и в чужбина, кое стана по-скъпо?
В народопсихологията на българина е залегнал навика да се съпоставя. Без значение дали е в една категория с останалите, той все нещо мери – кой какъв брой дава, какъв брой взима, излиза ли сметката? Понякога прави това със съседа, с сътрудниците, с шефа, с чужденците.
Прочетете още
Провокиран от последното, TrafficNews реши да съпостави цените, които българите заплащат за храна (в това число съществени хранителни продукти), с тези, за които чужденци отделят, с цел да се хранят. Взехме интервала от лятото на 2019г. до края на 2022г., малко преди да навлезе Коронавирус рецесията до удара на инфлацията. В сметката обаче не влизат разликата в приходите, която сигурно за някои от страните е осезаема.
За цитирания интервал " купуваме " съществени първични материали, които се включват в менюто на семействата – месо, зеленчуци, млечни произведения (мляко, яйца и сирена), хлебни произведения и олио и мазнини. Всички съставни елементи са съпоставени на база интерактивен инструмент на Евростат, който демонстрира измененията в цената на храните по веригата на доставки в цяла Европа.
Ето какво демонстрира анализът ни:
За интервала от юли месец 2019 до декември 2022г. цени на съществени артикули са скочили във всички взети за съпоставяне страни – България, Румъния, Германия, Италия, Естония и Унгария.
За цитирания интервал виждаме, че леко повишаване е пристигнало при започване на международната Covid рецесия. Това до някъде е обяснимо с манията по запасяване и изгубването на съществени хранителни артикули от веригите, както и проблемите с импорта и експорта на артикули.
През март и април на 2021 година пазарът става извънредно спокоен. Цените на храните се изравняват в съвсем всички страни, достигайки го съвсем нулеви стойности на нарастване. Спокойствието обаче завършва през 2022 година. Още при започване на година, само че най-много през летните месеци, страната ни е един от първенците в съюза по повишаване на питателните артикули. През юни стойностите в България и Унгария се събират на графиката, в нарастване до 24%. След това цените в Унгария потеглят внезапно нагоре и по този начин тя става страната с най-фрапантно повишаване – към 49 на 100. В този интервал Естония е белязала 19% нараствания, Румъния – 15%, Германия – 12%, Италия – 9%.
Към края на 2022г. междинният показател за повишаване на целия набор от предлагани хранителни артикули на пазара в Евросъюза е 18 на 100, до момента в който в България той е 27 на 100. Естония ни изпреварва с 3%, а под нас в графиката са Румъния с 23%, Германия с 20% и Италия с 13%.
Как стоят нещата в България?
През декември месец българинът е отделял една доста по-сериозна сума, с цел да изпълни пазарната си количка. Най-сериозно са скочили цените на мляко, сирена и яйца, като за същите артикули сме плащали с 40 на 100 повече. Следва олио и мазнини и месо с по 25,5%, зеленчуци – 21,5% и самун с 12,5%.
За последната година цените са галопирали само при хляба и зеленчуците. При тестените произведения най-висока цена е измерена през юли (48%), като по-късно внезапно е спаднала през август. Това обаче се дължи на решението на Народното събрание да смъкна ДДС-то, като мярка за облекчение на потребителите. Движение се вижда и при зеленчуците, където през април е било замерено най-ударното повишаване. През август обаче пазарът и там се успокоява.
Какво се случва в Европа?
В Германия, една желана дестинация за доста български гастарбайтери, и давана като образец за сполучлива стопанска система, виждаме също доста съществено повишаване на пазарската кошница (20,5%). През декември германците са плащали двойно за олио и мазнини. После пазарската кошница се утежнява най-вече от млечните артикули – 34%, самун – 20%, месо – 19% и зеленчуци – 16%.
В Италия пък, където също мигрират доста наши сънародници, повишаването е надалеч по-плавно в сравнение с в останалите страни. В края на годината там олиото било скочило 25,6%. След него италианците заплащат повече за млечни артикули – 19%, хлебни произведения – 16%, месо – 11% и зеленчуци – 10%.
В края на 2022г. Румъния и Естония регистрират разнообразни числа. В северната ни съседка още веднъж най-скъп е станало олиото – 39 на 100. Сетне идва млякото с 31 на 100, самун – 25 на 100, месо – 22 на 100 и месо – 18 на 100. В балтийската страна пък сериозен напредък има в цената на тестени артикули – 40%. При бях олиото и мазнините (38%). С една трета при тях са поскъпнали млякото (35%) и месо (32%). Зеленчуците са скочили с 19 на 100.
Най-категорично е бил растежът в цените в Унгария. Страната, която към момента не е в Еврозоната, преди години удари исторически спад във валутата си по отношение на останалите страни-членки на съюза. Така там хляба е поскъпнал с 82%, млечните артикули с 73%. Месото и олиото са скочили с по 40 на 100, а зеленчуците 38 на 100.
Еврозоната и придвижването на хранителния пазар:
Проверката ни демонстрира, че страните, риели еврото за своя лична валута имат относително идентичен показател на повишаване – т.е. няма такива, при които се регистрира внезапна амплитуда по отношение на останалите членки на Еврозоната. Именно поради страни, които към момента не са приели на са въвели единната валута, Европейски Съюз регистрира по-високия показател на повишаване. Въпреки това обаче скокът в цените за хранителни артикули е относително съразмерен с разлика от 2%. Проследете го от следната графика:
Прочетете още
Провокиран от последното, TrafficNews реши да съпостави цените, които българите заплащат за храна (в това число съществени хранителни продукти), с тези, за които чужденци отделят, с цел да се хранят. Взехме интервала от лятото на 2019г. до края на 2022г., малко преди да навлезе Коронавирус рецесията до удара на инфлацията. В сметката обаче не влизат разликата в приходите, която сигурно за някои от страните е осезаема.
За цитирания интервал " купуваме " съществени първични материали, които се включват в менюто на семействата – месо, зеленчуци, млечни произведения (мляко, яйца и сирена), хлебни произведения и олио и мазнини. Всички съставни елементи са съпоставени на база интерактивен инструмент на Евростат, който демонстрира измененията в цената на храните по веригата на доставки в цяла Европа.
Ето какво демонстрира анализът ни:
За интервала от юли месец 2019 до декември 2022г. цени на съществени артикули са скочили във всички взети за съпоставяне страни – България, Румъния, Германия, Италия, Естония и Унгария.
За цитирания интервал виждаме, че леко повишаване е пристигнало при започване на международната Covid рецесия. Това до някъде е обяснимо с манията по запасяване и изгубването на съществени хранителни артикули от веригите, както и проблемите с импорта и експорта на артикули.
През март и април на 2021 година пазарът става извънредно спокоен. Цените на храните се изравняват в съвсем всички страни, достигайки го съвсем нулеви стойности на нарастване. Спокойствието обаче завършва през 2022 година. Още при започване на година, само че най-много през летните месеци, страната ни е един от първенците в съюза по повишаване на питателните артикули. През юни стойностите в България и Унгария се събират на графиката, в нарастване до 24%. След това цените в Унгария потеглят внезапно нагоре и по този начин тя става страната с най-фрапантно повишаване – към 49 на 100. В този интервал Естония е белязала 19% нараствания, Румъния – 15%, Германия – 12%, Италия – 9%.
Към края на 2022г. междинният показател за повишаване на целия набор от предлагани хранителни артикули на пазара в Евросъюза е 18 на 100, до момента в който в България той е 27 на 100. Естония ни изпреварва с 3%, а под нас в графиката са Румъния с 23%, Германия с 20% и Италия с 13%.
Как стоят нещата в България?
През декември месец българинът е отделял една доста по-сериозна сума, с цел да изпълни пазарната си количка. Най-сериозно са скочили цените на мляко, сирена и яйца, като за същите артикули сме плащали с 40 на 100 повече. Следва олио и мазнини и месо с по 25,5%, зеленчуци – 21,5% и самун с 12,5%.
За последната година цените са галопирали само при хляба и зеленчуците. При тестените произведения най-висока цена е измерена през юли (48%), като по-късно внезапно е спаднала през август. Това обаче се дължи на решението на Народното събрание да смъкна ДДС-то, като мярка за облекчение на потребителите. Движение се вижда и при зеленчуците, където през април е било замерено най-ударното повишаване. През август обаче пазарът и там се успокоява.
Какво се случва в Европа?
В Германия, една желана дестинация за доста български гастарбайтери, и давана като образец за сполучлива стопанска система, виждаме също доста съществено повишаване на пазарската кошница (20,5%). През декември германците са плащали двойно за олио и мазнини. После пазарската кошница се утежнява най-вече от млечните артикули – 34%, самун – 20%, месо – 19% и зеленчуци – 16%.
В Италия пък, където също мигрират доста наши сънародници, повишаването е надалеч по-плавно в сравнение с в останалите страни. В края на годината там олиото било скочило 25,6%. След него италианците заплащат повече за млечни артикули – 19%, хлебни произведения – 16%, месо – 11% и зеленчуци – 10%.
В края на 2022г. Румъния и Естония регистрират разнообразни числа. В северната ни съседка още веднъж най-скъп е станало олиото – 39 на 100. Сетне идва млякото с 31 на 100, самун – 25 на 100, месо – 22 на 100 и месо – 18 на 100. В балтийската страна пък сериозен напредък има в цената на тестени артикули – 40%. При бях олиото и мазнините (38%). С една трета при тях са поскъпнали млякото (35%) и месо (32%). Зеленчуците са скочили с 19 на 100.
Най-категорично е бил растежът в цените в Унгария. Страната, която към момента не е в Еврозоната, преди години удари исторически спад във валутата си по отношение на останалите страни-членки на съюза. Така там хляба е поскъпнал с 82%, млечните артикули с 73%. Месото и олиото са скочили с по 40 на 100, а зеленчуците 38 на 100.
Еврозоната и придвижването на хранителния пазар:
Проверката ни демонстрира, че страните, риели еврото за своя лична валута имат относително идентичен показател на повишаване – т.е. няма такива, при които се регистрира внезапна амплитуда по отношение на останалите членки на Еврозоната. Именно поради страни, които към момента не са приели на са въвели единната валута, Европейски Съюз регистрира по-високия показател на повишаване. Въпреки това обаче скокът в цените за хранителни артикули е относително съразмерен с разлика от 2%. Проследете го от следната графика:
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ