За 24 май по нареждане на Румен Радев режат парите за култура! Библиотеки, театри и читалища трябва да съкратят бюджета си
В надвечерието на 24 май поглеждаме и към парите за просвета. Библиотеки, театри, читалища и други театрални институти са получили инструкции за редуциране на бюджета си за тази година до 90% от миналогодишния. Културният бранш от години е недофинансиран, заплатите са ниски, а искащите да работят в него все по-малко. Запазват се и трендовете огромна част от българите да нямат действителен достъп до просвета. Каква е повода?
Това разкри Българска национална телевизия.
Заплатите в бранш „ Култура “ и тази година остават по-скоро близки до минималната заплата, в сравнение с до междинната за страната, регистрират от сектора.
Кирил Бинев, ръководител на НФ „ Култура “ към КТ „ Подкрепа “: „ Музейни, краеведчески сбирки, певчески сдружения, литературни — всички тези неща са зародили от запалянковци и като че ли и до момента се разчита, че тези хора на възторг ще би трябвало да работят. Когато приходът ти е 40 евро дневно и би трябвало да храниш семейство, тези хора се лишават от доста неща. “
Михаела Василева – заместник-директор на РИМ-Благоевград: „ Може би един чиновник с 20-годишен стаж, колкото мен, взима към 900 евро. Даже не знам дали е бруто или е чисто, дружно с клас, подготовка и други неща, които му се пресмятат. “
Кирил Бинев, ръководител на НФ „ Култура “ към КТ „ Подкрепа “: „ Един млад музеен служащ, млад библиотекар, млад музикант в действителност стартира с минималната заплата, което е доста неприлично. “
Доц. доктор Калина Иванова, изп. шеф на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “: „ Никога не стигат парите за просвета. Ако би трябвало да се редуцират фрагменти, да се закриват работни места, все по-трудно ще се работи в библиотеката. “
Освен ниското възнаграждение, пари няма и за поддръжка. Покривът на Националната библиотека тече от години. И до момента в който библиотеките въпреки всичко са от тези звена, които получават държавно финансиране, да си създател на свободна процедура рядко е стабилно.
Николай Колев, художник: „ В Русе съм единственият на свободна процедура, общо взето от сътрудниците, тъй че мъчно е. “
Колев е част от групата на русенските художници с 40-годишна кариера.
Николай Колев, художник: „ Всички, които приключват, не знам къде отиват, тъй като ние в Русе от групата, която сме към 80 индивида, младите художници са към 10 и те всички работят нещо друго. При нас най-младите художници, които идват, са сред 40 и 50 години. “
Михаела Василева работи в Регионалния исторически музей в Благоевград. Твърди, че главните проблеми освен тук, а и на музеите в страната като цяло са свързани с остарялата материална база.
Михаела Василева – заместник-директор на РИМ-Благоевград: „ Това изключително мощно се отнася за фондохранилищата. Това са пространствата, в които се опазва културното благосъстояние на България. “
По думите ѝ положението им в огромна част от страната е застинало някъде през 70-те и 80-те години. Музеят в Благоевград сега се ремонтира и е затворен за гости. Това значи, че към този момент една година огромна част от личните доходи ги няма.
Кирил Бинев, ръководител на НФ „ Култура “ към КТ „ Подкрепа “: „ Всяка година парите се усилват, това е реалност — бюджетът на Министерството на културата. Просто няма никаква бистрота по тяхното консумиране. “
Николай Колев, художник: „ Колкото и да е огромен бюджетът, в случай че не стига до хората, които се занимават с изобразително изкуство, няма никакъв смисъл. “
За поредна година от съдружие „ Фабрика за хрумвания “ пресмятат годишния показател „ Достъп до просвета “.
Янита Танева, създател на „ Фабрика за хрумвания “: „ Това, което откриваме, е, че в някои от дейностите над 80% от българите не са посетили нито едно събитие. “
По думите ѝ трендовете, които се обрисуват, са културната бездна сред града и селото, както и във връзка с приходите и образованието.
Индексът мери изгодата от ориентираните държавни пари за просвета, която сега не е позитивна.
Янита Танева, създател на „ Фабрика за хрумвания “: „ Ако виждаме някъде пробив на българската просвета отвън България, това се дължи извънредно на упоритостта на артистите и на културния бранш. “
Увеличение, въпреки и малко, има в посещаемостта на киното, библиотеките и концертите.
Потърсихме и Министерството на културата за тяхното виждане във връзка с прозрачността на финансирането и бъдещите бюджети. Оттам ни дадоха отговор, че сега правят разбор за положението на министерството и на база на резултатите ще бъдат направени оферти към бюджета.
