Естетът Моллов създал дрогерия легенда
В началото на XX век един българин, родом от село Турия, се образова в Грац и отваря дребна дрогерия в центъра на Пловдив. Нищо че е приключил фармация в странство. Правилата не му разрешават да има аптека и самичък да подготвя медикаментите в нея.
Съдбата обаче е благосклонна към него - и трите му деца стават медици. Той пък им оставя в завещание две от емблематичните пловдивски къщи. Днес потомците му описват любопитната история на семейството Моллови.
Фин, доблестен мъж с изящни черти на лицето ни гледа решително от пожълтяла снимка. Освен безупречния фешън за времето си костюм, към тоалета му се виждат ръкавици, бомбе и бастун, нищо че притежателят му надали е имал потребност от него, с цел да се придвижва.
Истинско денди, би възкликнал всеки.Това е нашият прародител Николай Моллов, споделят от фамозната пловдивска фамилия. И до през днешния ден те пазят най-ценния му аксесоар - бастуна. Тънкото му тяло приключва с изящна ръкохватка - във тип на полегнала полугола жена.
Но кой в действителност е Николай Моллов?
Роден в село Турия, покрай Казанлък, в далечната 1882-ра, той израства дружно с фамозния публицист хуморист Чудомир. Двамата даже има преписка през годините, а писмата им се пазят грижливо в фамилните архиви. Откъде идва странната фамилия Моллови? „ Дядо Христо - бащата на Николай Моллов, е бил от дребното грамотни хора в Казанлъшко. Можел да написа - прошения, тъжби, цялата преписка минавала през него, - по тази причина му викали Христо Моллата, оттова идва и Моллов, изясняват наследниците. Имал един наследник - Николай Моллов, и три дъщери. Традициите повелявали момчето в фамилията да има специалност, по тази причина Николай Моллов приключва фармация в Грац, Австрия. По това време сестрите му се задомили в богати семейства.
След дипломирането си в Грац Моллов се връща в родината. Установява се в Пловдив, само че по този начин и не съумява да открие своя аптека - такива са наредбите на закона. Първоначално Моллов работи в аптеката на Джумаята, след това отваря своя дрогерия. Проблемът е, че не може да подготвя самичък медикаментите в нея. Но с дрогерията бизнесът му потръгнал. С него Моллов си гледа фамилията и купува парцел на Главната за къща. Построява я с ипотека, която изплаща в швейцарски франкове. „ Навремето парцелите по основната улица на Пловдив били тесни. Затова къщата заема дребна повърхност, само че пък е развита във височина ”, описват от семейството. Днес остарялата дрогерия е останала в предишното, а парцелът на ул. “Княз Александър I Батенберг ” 25 е препродаден.
Моллов си взема за брачна половинка Цветанка от карловския жанр Никови. Двамата имат три деца - сина Христо Моллов, който е доктор, щерка им Живка Моллова е ортодонт, а най-голямата им щерка е Мара Моллова, която е магистър-фармацевт. „ Подготвял е децата си по този начин, че да поемат по неговия път - а точно да изберат медицината ”, описват наследниците.
Със брачната половинка си Цветанка имат огромна разлика в годините. Карловката е братовчедка на търговец на име Стоянов. От него след години Моллов купува къщата на „ Кръстьо Пастухов ” №1.
Семейството се мести да живее в нея през 30-те.
Днес снахата Галина Моллова си спомня: „ Свекър ми Христо обичаше да споделя по какъв начин всеки обяд търговците от Главната се отбивали в „ Молле ”. Там знаели по какъв начин да поглезят гостите си - с всяка ракийка им поднасяли плато с 12 мезенца - аншоа, бобена салатка... То влизало в цената на ракията.
У дома обаче си имали традиция и Цветанка пращала сина си Христо в „ Молле ”, с цел да повика татко си. Малкият Христо тичал до фамозното заведение, хапвал небрежно мезенцата от салатата на татко си и му казвал: Мама те вика, обядът е сервиран. „ Бягай у дома и кажи да ми топне залъчето, веднага си пристигам ”, отговарял остарелият Моллов. В тези години той е бил измежду най-уважаваните пловдивски жители. Гласът му се чувал даже в Управителния съвет на Популярна банка. Имал специфична ложа в театъра, където го посрещали с усмивка. Моллов бил огромен обожател на Мелпомена и филантроп на изкуството. Умира ненадейно през 1945 година - от туберколоза, на 63-годишна възраст.
Архивните фотоси са от книгите-албуми на Димитър Райчев " Пловдивски сборник " и " Пловдивски указател "
Съдбата обаче е благосклонна към него - и трите му деца стават медици. Той пък им оставя в завещание две от емблематичните пловдивски къщи. Днес потомците му описват любопитната история на семейството Моллови.
Фин, доблестен мъж с изящни черти на лицето ни гледа решително от пожълтяла снимка. Освен безупречния фешън за времето си костюм, към тоалета му се виждат ръкавици, бомбе и бастун, нищо че притежателят му надали е имал потребност от него, с цел да се придвижва.
Истинско денди, би възкликнал всеки.Това е нашият прародител Николай Моллов, споделят от фамозната пловдивска фамилия. И до през днешния ден те пазят най-ценния му аксесоар - бастуна. Тънкото му тяло приключва с изящна ръкохватка - във тип на полегнала полугола жена.
Но кой в действителност е Николай Моллов?
Роден в село Турия, покрай Казанлък, в далечната 1882-ра, той израства дружно с фамозния публицист хуморист Чудомир. Двамата даже има преписка през годините, а писмата им се пазят грижливо в фамилните архиви. Откъде идва странната фамилия Моллови? „ Дядо Христо - бащата на Николай Моллов, е бил от дребното грамотни хора в Казанлъшко. Можел да написа - прошения, тъжби, цялата преписка минавала през него, - по тази причина му викали Христо Моллата, оттова идва и Моллов, изясняват наследниците. Имал един наследник - Николай Моллов, и три дъщери. Традициите повелявали момчето в фамилията да има специалност, по тази причина Николай Моллов приключва фармация в Грац, Австрия. По това време сестрите му се задомили в богати семейства.
След дипломирането си в Грац Моллов се връща в родината. Установява се в Пловдив, само че по този начин и не съумява да открие своя аптека - такива са наредбите на закона. Първоначално Моллов работи в аптеката на Джумаята, след това отваря своя дрогерия. Проблемът е, че не може да подготвя самичък медикаментите в нея. Но с дрогерията бизнесът му потръгнал. С него Моллов си гледа фамилията и купува парцел на Главната за къща. Построява я с ипотека, която изплаща в швейцарски франкове. „ Навремето парцелите по основната улица на Пловдив били тесни. Затова къщата заема дребна повърхност, само че пък е развита във височина ”, описват от семейството. Днес остарялата дрогерия е останала в предишното, а парцелът на ул. “Княз Александър I Батенберг ” 25 е препродаден.
Моллов си взема за брачна половинка Цветанка от карловския жанр Никови. Двамата имат три деца - сина Христо Моллов, който е доктор, щерка им Живка Моллова е ортодонт, а най-голямата им щерка е Мара Моллова, която е магистър-фармацевт. „ Подготвял е децата си по този начин, че да поемат по неговия път - а точно да изберат медицината ”, описват наследниците.
Със брачната половинка си Цветанка имат огромна разлика в годините. Карловката е братовчедка на търговец на име Стоянов. От него след години Моллов купува къщата на „ Кръстьо Пастухов ” №1.
Семейството се мести да живее в нея през 30-те.
Днес снахата Галина Моллова си спомня: „ Свекър ми Христо обичаше да споделя по какъв начин всеки обяд търговците от Главната се отбивали в „ Молле ”. Там знаели по какъв начин да поглезят гостите си - с всяка ракийка им поднасяли плато с 12 мезенца - аншоа, бобена салатка... То влизало в цената на ракията.
У дома обаче си имали традиция и Цветанка пращала сина си Христо в „ Молле ”, с цел да повика татко си. Малкият Христо тичал до фамозното заведение, хапвал небрежно мезенцата от салатата на татко си и му казвал: Мама те вика, обядът е сервиран. „ Бягай у дома и кажи да ми топне залъчето, веднага си пристигам ”, отговарял остарелият Моллов. В тези години той е бил измежду най-уважаваните пловдивски жители. Гласът му се чувал даже в Управителния съвет на Популярна банка. Имал специфична ложа в театъра, където го посрещали с усмивка. Моллов бил огромен обожател на Мелпомена и филантроп на изкуството. Умира ненадейно през 1945 година - от туберколоза, на 63-годишна възраст.
Архивните фотоси са от книгите-албуми на Димитър Райчев " Пловдивски сборник " и " Пловдивски указател "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ