Убийство на шантонерка включва и името на Фердинанд
В началото на века в огромните градове у нас се появяват обществени домове. Те са неразрешени със закон през 1908 година, само че в действителност изчезват едвам три години по-късно. Веднага по-късно част от хотелите се трансформират в секрети “гнезда на разврата ”. На 28 септемри 1909 година в хотел “Тракия” в столицата си взема стая някой си Христов. Представя се за депутат от Пловдив, т.е. - за “депутатин”. С него е млада жена, сякаш брачната половинка му. Той моли съдържателката на хотела да пази в загадка наличието им тук
Когато полицията нахлува, с цел да търси един неин остарял прочут шарлатанин и коцкар, съдържателката отхвърля да знае подобен човек. Откриват подправения народен представител без облекла в една от стаите, а в шепата на “депутатшата” намират заработената петолевка.
Убийства и фамилни драми пълнят вестниците и тогава, като през днешния ден.
Журналистите и тогава търсят и попадат от време на време на скъпи находки. Столичен кореспондент сяда в механа с оркестър. Посетителите са служащи и занаятчии от региона. Погледът му е притеглен от самотна жена с миловидно, само че тъжно лице. Пита я дали може да седне при нея и тя дава отговор с баналното: “Ако почерпите!”. Поръчаното вино прави диалога по-задушевен. Жената простодушно споделя своята история. Била келнерка в сладкарница.
Завъртяла обич със притежателя
и станала “трудна”. Господарят я завел една вечер в къща против Черната джамия, където трябвало да й махнат “плода на греха”, само че там я нападнал и изнасилил господин, притежател на столичен хотел.
След време станало ясно, че е пипнала и “срамна” болест. Сладкарят я уволнил и тя се препитава сега, като предлага тук тялото си на инцидентни клиенти. Репортерът научава също, че това не е единствената жертва на безнравствения сладкар, още две девойки от Пловдив и Асеновград си изпатили.
“Развратът е достигнал върха на съвършенството. В него тънат хора от всички публични пластове. Той се демонстрира в чудни форми, невероятни по своя темперамент, които доста припомнят явленията в живота на развратната антична Гърция”, се споделя в един брой на в. “Вечерна поща” през 1909 година Поводът за тези изводи е преживелица на ул. “Позитано”. Главен участник е Александър Николов, обущар, на 42 година Наглед добросърдечен човек, само че
в душата си крие непростителен недостатък - харесва млади момчета.
Неведнъж налитал на калфите и чираците си, та в полицията го знаят добре.
Една вечер го виждат в компанията на красиво 19-годишно момче, неотдавна пристигнало от Копривщица да си търси работа. Обущарят обилно черпи юношата и в късните часове го кани да спи вкъщи му наоколо. Там възбуденият от алкохола хазаин се нахвърля върху госта си, само че той се съпротивлява. Накрая ужасеното момче напипва в тъмното един сатър и почва да сече нападателя си. Съседите, които се разсънват от шума и виковете, намират Николов с три рани на главата, съсечена на четири места дясна ръка, а лявата - без два пръста. Момчето избягало, вероятно чак в Копривщица.
Анна Симон и Дечко Бойчев
Най-дълго одумваният престъпен случай е този с унгарската шантонерка Анна Симон и Дечко Бойчев, персонален адютант на княгиня Мария Луиза. Анна, руса, синеока и сладкогласна, пее в шантана “Неапол” и макар атмосферата и нравите там, гордо брани своята чест и чака мъж с честни планове. И той идва -
хубав и мустакат офицер от най-близкото обграждане на княза, владеещ немски и френски език,
с обещаващо бъдеще. Зарича се да се оженят скоро. Но когато Анна забременява, той я изоставя без средства и без грижа в мизерна стая в покрайнините на града. Ражда се момиченце, само че оттук насетне за певицата настъпват тежки тествания: тя остава без работа, а Бойчев я отбягва или дига кавги и налита на пердах.
Шантонерките събират пари за дрешки и храна на бебето. Междувременно Бойчев ухажва Еленка Забунова, щерка на богат духовник, и на бърза ръка се дами за нея. За оскърбената държанка Бойчев измисля такава версия: този брак е мним, единствено поради материалната полза, само че той обича единствено нея и по този начин е уредил нещата, че скоро ще бъдат единствено двамата като гълъбчета.
Бил наел един чифлик край Пловдив, където ще заживеят щастливи с дъщеричката си, надалеч от клюките. Всички към Анна са наясно, че Бойчев е лъжец, че я грози заплаха, само че тя не желае да повярва. След низ от
подправени ходове и нагли неистини
красивият офицер взема решение, че е време да се отърве вечно от Анна. На 9 април 1897 година късно вечерта, единствено с малко плетено куфарче в ръка (детето към този момент остава при нейна приятелка), Анна се качва на пратения от Бойчев файтон. По пътя в колата се качват Дечко Бойчев и Карл Новелич, градоначалник на Пловдив, персона с неразбираем генезис и скандална биография.
Убийството на Анна и захвърлянето на натрупа й в Марица става не по този начин елементарно - тя се пробва да бяга, плаче, целува ботушите на Бойчев и моли за прошка... Налага се да я душат, преди да я хвърлят в реката. В последна сметка закононарушението е разкрито в елементи, цяла България следи, затаила мирис, потресаващите вести към детайлите, а след това и процеса, който се точи месеци наред...
Делото аха да ни скапе дипломатическите връзки с Австро-Унгария. Чак през юли идната година Бойчев и Новелич висват на бесилката. Според дневника на Робер дьо Бурбулон, секретар на княза, пресата и единствено пресата (най-вече непознатата!) е причина името на Фердинанд да бъде забъркано в тази гнусна история.
Той написа на майка си: “... Ще повярваш ли... те настояват... че князът бил провел от ревнивост убийството, тъй като и той бил влюбен във виенската певица (а тя му отказала - бел. а.) и че благата, чиста, безупречна княгиня била желала да избави Бойчев и му основала оправдание в двореца вечерта на закононарушението, тъй като имала уязвимост към него...”.
Истината е, че Дворецът внезапно се дистанцира от действието на придворния офицер
и никой не прави никакъв опит да го избави, князът даже офейква в Берлин, а след това в обичания си Филипопол, до момента в който трае шумотевицата към случая. Макар че общото мнение, изразено и документално в дневници и писма, е било прочувствено към “милия, чаровния Бойчев” и ругателно по отношение на тази “вулгарна виенчанка, досадила му до крайност”.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Когато полицията нахлува, с цел да търси един неин остарял прочут шарлатанин и коцкар, съдържателката отхвърля да знае подобен човек. Откриват подправения народен представител без облекла в една от стаите, а в шепата на “депутатшата” намират заработената петолевка.
Убийства и фамилни драми пълнят вестниците и тогава, като през днешния ден.
Журналистите и тогава търсят и попадат от време на време на скъпи находки. Столичен кореспондент сяда в механа с оркестър. Посетителите са служащи и занаятчии от региона. Погледът му е притеглен от самотна жена с миловидно, само че тъжно лице. Пита я дали може да седне при нея и тя дава отговор с баналното: “Ако почерпите!”. Поръчаното вино прави диалога по-задушевен. Жената простодушно споделя своята история. Била келнерка в сладкарница.
Завъртяла обич със притежателя
и станала “трудна”. Господарят я завел една вечер в къща против Черната джамия, където трябвало да й махнат “плода на греха”, само че там я нападнал и изнасилил господин, притежател на столичен хотел.
След време станало ясно, че е пипнала и “срамна” болест. Сладкарят я уволнил и тя се препитава сега, като предлага тук тялото си на инцидентни клиенти. Репортерът научава също, че това не е единствената жертва на безнравствения сладкар, още две девойки от Пловдив и Асеновград си изпатили.
“Развратът е достигнал върха на съвършенството. В него тънат хора от всички публични пластове. Той се демонстрира в чудни форми, невероятни по своя темперамент, които доста припомнят явленията в живота на развратната антична Гърция”, се споделя в един брой на в. “Вечерна поща” през 1909 година Поводът за тези изводи е преживелица на ул. “Позитано”. Главен участник е Александър Николов, обущар, на 42 година Наглед добросърдечен човек, само че
в душата си крие непростителен недостатък - харесва млади момчета.
Неведнъж налитал на калфите и чираците си, та в полицията го знаят добре.
Една вечер го виждат в компанията на красиво 19-годишно момче, неотдавна пристигнало от Копривщица да си търси работа. Обущарят обилно черпи юношата и в късните часове го кани да спи вкъщи му наоколо. Там възбуденият от алкохола хазаин се нахвърля върху госта си, само че той се съпротивлява. Накрая ужасеното момче напипва в тъмното един сатър и почва да сече нападателя си. Съседите, които се разсънват от шума и виковете, намират Николов с три рани на главата, съсечена на четири места дясна ръка, а лявата - без два пръста. Момчето избягало, вероятно чак в Копривщица.
Анна Симон и Дечко Бойчев
Най-дълго одумваният престъпен случай е този с унгарската шантонерка Анна Симон и Дечко Бойчев, персонален адютант на княгиня Мария Луиза. Анна, руса, синеока и сладкогласна, пее в шантана “Неапол” и макар атмосферата и нравите там, гордо брани своята чест и чака мъж с честни планове. И той идва -
хубав и мустакат офицер от най-близкото обграждане на княза, владеещ немски и френски език,
с обещаващо бъдеще. Зарича се да се оженят скоро. Но когато Анна забременява, той я изоставя без средства и без грижа в мизерна стая в покрайнините на града. Ражда се момиченце, само че оттук насетне за певицата настъпват тежки тествания: тя остава без работа, а Бойчев я отбягва или дига кавги и налита на пердах.
Шантонерките събират пари за дрешки и храна на бебето. Междувременно Бойчев ухажва Еленка Забунова, щерка на богат духовник, и на бърза ръка се дами за нея. За оскърбената държанка Бойчев измисля такава версия: този брак е мним, единствено поради материалната полза, само че той обича единствено нея и по този начин е уредил нещата, че скоро ще бъдат единствено двамата като гълъбчета.
Бил наел един чифлик край Пловдив, където ще заживеят щастливи с дъщеричката си, надалеч от клюките. Всички към Анна са наясно, че Бойчев е лъжец, че я грози заплаха, само че тя не желае да повярва. След низ от
подправени ходове и нагли неистини
красивият офицер взема решение, че е време да се отърве вечно от Анна. На 9 април 1897 година късно вечерта, единствено с малко плетено куфарче в ръка (детето към този момент остава при нейна приятелка), Анна се качва на пратения от Бойчев файтон. По пътя в колата се качват Дечко Бойчев и Карл Новелич, градоначалник на Пловдив, персона с неразбираем генезис и скандална биография.
Убийството на Анна и захвърлянето на натрупа й в Марица става не по този начин елементарно - тя се пробва да бяга, плаче, целува ботушите на Бойчев и моли за прошка... Налага се да я душат, преди да я хвърлят в реката. В последна сметка закононарушението е разкрито в елементи, цяла България следи, затаила мирис, потресаващите вести към детайлите, а след това и процеса, който се точи месеци наред...
Делото аха да ни скапе дипломатическите връзки с Австро-Унгария. Чак през юли идната година Бойчев и Новелич висват на бесилката. Според дневника на Робер дьо Бурбулон, секретар на княза, пресата и единствено пресата (най-вече непознатата!) е причина името на Фердинанд да бъде забъркано в тази гнусна история.
Той написа на майка си: “... Ще повярваш ли... те настояват... че князът бил провел от ревнивост убийството, тъй като и той бил влюбен във виенската певица (а тя му отказала - бел. а.) и че благата, чиста, безупречна княгиня била желала да избави Бойчев и му основала оправдание в двореца вечерта на закононарушението, тъй като имала уязвимост към него...”.
Истината е, че Дворецът внезапно се дистанцира от действието на придворния офицер
и никой не прави никакъв опит да го избави, князът даже офейква в Берлин, а след това в обичания си Филипопол, до момента в който трае шумотевицата към случая. Макар че общото мнение, изразено и документално в дневници и писма, е било прочувствено към “милия, чаровния Бойчев” и ругателно по отношение на тази “вулгарна виенчанка, досадила му до крайност”.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ