В началото на века, когато за българите се отвориха границите

дигитализираната глобализация

В началото на века, когато за българите се отвориха границите и нашенци започнаха да пътуват все по-свободно (но и охотно) било за забавление, или по бизнес, владеенето на непознати езици стана основна точка от всяко CV. Да владееш британски бе належащо, с цел да заемеш от малко малко сносна работна позиция, а в случай че можеш да си поръчаш обяд освен на британски, само че и на немски или френски, беше към този момент симптом на добра просветителна подготовка. Хората с запас един необичаен непознат език в уменията си получаваха отлични вероятности за развиване, даже имаха право на избор и да договарят за съответно възнаграждение.

Накратко, това е времето, когато професионалните преводачи и филолозите получиха солидна мотивация за работа и за рационализиране на уменията си. Световната глобализация направи по този начин, че те си построиха самочувствие, само че най-много чувство за сигурност. Експерти в езиците, те знаеха, че светът се движи към доближаване на нациите и световна стопанска система, в изискванията на която ще имат поле за изява, само че и какво да сложат на масата, откакто се върнат от работа. От тук естествено се отключи и процесът на бързото умножаване на броя на преводачески организации в страната, мениджърите на които имаха вяра, че сферата им на активност е нещо като постоянно свързващо ядро за всички останали стопански сфери. Разбира се, същите тези преводачи и мениджъри на преводачески организации напълно не са хората с 5-етажни вили по най-луксозните курорти в Европа, яхти и дебели банкови сметки. Въпреки несекващата нужда и потока от многоезични преводачески услуги преводачът специалист в никакъв случай не е бил топ платената позиция. Но неговата роля във всяка частица на актуалния глобализиращ се свят е неотменима и съществуването на преводаческата колегия е подкрепено с гаранции за сигурна и постоянна работа.

Какво се случва през днешния ден, едно десетилетие по-късно, когато глобализацията сама по себе си не е спряла, нито забавила ход, а пораства с мощни темпове? Същото ли е самочувствието на преводача през днешния ден? Същата ли е мотивацията за работа на стотиците преводачески организации? Съвсем не. Ситуацията е изменена от един разрастващ се редом на глобализацията развой, и по-точно шеметното развиване на осведомителните технологии.

Същите тези осведомителни технологии се промъкват в живота на елементарния човек, на бизнеса, медицината, околната среда, културата, и да, също и на преводачите, с цел да ни нашепнат внимателно, че скоро могат напълно да ни заместят. Машинното образование, изкуственият разсъдък, нанотехнологиите, ръководството на огромни осведомителни потоци чрез едно копче или единствен програмен продукт към този момент сполучливо редуцират броя чиновници на работна позиция. Някои експерти са на мнение, че скоро и редица специалности ще изчезнат с помощта на осведомителните технологии.

И по този начин – макар крайната нужда от високо интелектуалния труд на преводачите ще има ли място за тях в света на глобализацията, до момента в който тази глобализация се цифровизира с негативна скорост?

В началото бе… Гугъл Translate. Използвахме го много умерено, осъзнавайки буквализма, с който бълваше напълно не съвършените преводи. Често даже възприемахме Гугъл Translate като източник на смешки и комизъм, пробвайки се да преведем няколко свързани фрази с него. Но силата на изкуствения разсъдък направи по този начин, че въпросното приложение на Гугъл все по-добре да се оправя с преводаческата активност. Тук ще отворим огромна скоба – и до момента Гугъл Тranslate не може в никакво отношение да размени потребността от професионалната преводаческа организация. Искаме да прокараме напълно друга идея…

Идеята, че осведомителните технологии няма да спрат. Развитието им продължава. И машинният превод евентуално ще стартира да се усъвършенства. Така, както се усъвършенства функционалността на Гугъл Тranslate. Но би ли могло това усъвършенстване вечно да затвори преводаческите организации, да остави без работа преводачите…

Обективно видяно, отговорът е ДА, само че в случай че се замислим, то интелектуалният труд надали може да се реализира пълноценно от машина, програмен продукт, макар революцията на осведомителните технологии. В труда на преводача напълно не участват единствено лингвистичният му потенциал, каквито програмата за машинен превод сигурно може да има и допълнително. При превода намират изражение и фактори като опит, креативен детайл, умеенето преводачът да осмисли концепцията и задачата на клиента си даже когато той самият не може да ги изрече. Тези неща мъчно се реализират и от най-добре написания програмен продукт. Това е като да накараме стратегия по машинно образование да ни научи да пишем лирика. Тя ще ни запознае в елементи какво съставлява хайку, само че не очаквайте това да ви трансформира в притежател на идната Нобелова премия за литература.

И още един аргумент в интерес на изказванието ни, че осведомителните технологии няма по какъв начин да изместят преводачите. Нека разгледаме преводите като тип услуга. Те са си услуга – преводаческа услуга. В същия този глобализиращ се свят услугите се развиват с не по-малко бърза скорост от тази на осведомителните технологии. Днес можем да се възползваме от всевъзможни услуги – разчистване на дома, коригиране на техника, естетическа цялостна промяна…Хората, които стоят зад тези услуги, правят неща и действия, за които можем да прочетем в интернет. Нейно величество мрежата може да ви даде над 20 страници с резултати за това по какъв начин да почистите холовата си гарнитура, към една дузина фешън блогове на топ beauty инфлуенсъри за понижаване на бръчките по лицето в домашни условия, хиляди клипчета в YouTube, показвайки ви образно по какъв начин да промените скоростната кутия на автомобила. Само че вие подготвени ли сте да съсипете чисто новия си кожен диван, доверявайки се на тези препоръки? Сигурни ли сте, че няма и капчица риск в това да експериментирате с лицето си, като пробвате тази или онази антиейдж процедура? И не е ли рисково да се заемаме с ремонт на автомобила, в случай че до неотдавна едвам сме сменяли спукана гума? Далеч по-безопасно, несъмнено, надеждно и най-много качествено е да се обърнем към експерти. Въпреки че за всяка от тези действия имаме информацията по какъв начин да я правим!

Абсолютно същото важи и за професионалните преводи. Да, машинният превод ни дава някаква основа, която можем да надградим, само че са нужни и специализацията, опитът и креативният или експертен метод на действителния човек преводач. Да, евентуално прилагане на преводачески програмен продукт звучи по-евтино от това да наемем преводаческа организация , само че съвършено свършената работа нормално няма цена, а в случай че има, тя е висока. За благополучие, както към този момент отбелязахме, и преди, и в този момент преводаческите услуги напълно не са нито скъпи, нито мъчно налични.

ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!

ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html