Най-великите обрати в английския елит
В началото на сезона 2024/25 Арсенал бе считан за тимът, който най-вероятно ще заплаши превъзходството на Ман Сити във Висшата лига.
" Топчиите " останаха подгласници на " жителите " в две следващи акции и измежду почитателите цареше оптимизъм, че най-накрая любимците им ще съумеят да се преборят за жадуваните златни медали.
Тази фантазия обаче наподобява, че още веднъж ще остане мираж, откакто в средата на месец март Арсенал е на 15 точки от водача Ливърпул, въпреки да е с мач по-малко.
Не е изключено Ливърпул да сгреши няколко пъти до края, а Арсенал още веднъж да се завърне в борбата. Все отново " артилеристите " са реализирали сходно нещо в предишното и са наясно какво се изисква за сходно велико действие.
Нека погледнем към някои от най-великите сезони във Висшата лига, в които първенецът навакса огромен точков пасив по пътя към славата.
Арсенал – сезон 1997/98 (13 точки пасив)
Точно по този начин, Арсенал държи върха за наваксване на максимален брой точки по пътя към купата – героизъм, който реализира през акция 1997/98.
След сложен интервал от средата на октомври до края на декември 1997 година, донесъл две победи и четири загуби в осем кръга, лондончани изостават с 13 пункта зад Ман Юнайтед.
След Коледа обаче формата на Арсенал внезапно се усъвършенства и не губи нито една среща до последните два кръга, когато купата към този момент е подпечатана, с помощта на зашеметяващата серия от 10 мача, в които са позволени единствено три гола.
Трофеят е извоюван единствено с една точка разлика и ще се запомни като дебютен за Арсен Венгер в първия му цялостен сезон в клуба.
Ман Юнайтед – сезон 1992/93 (12 точки пасив)
Ман Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън имаше забележителния табиет да наваксва точково закъснение, както ще се убедите и по-надолу в материала.
Първият сходен случай е по време на дебютния сезон на Висшата лига, когато на 5 декември 1992 година Юнайтед се намира на седмо място, на 12 точки зад водача Норич.
Пристигането на Ерик Кантона от Лийдс месец по-рано изиграва основна роля за възраждането на " алените дяволи " и макар че през декември те са много обратно, в средата на януари към този момент са на върха след срив в редиците на Норич.
Юнайтед продължава да се лута сред първото, второто и третото място до началото на април, само че хората на Фъргюсън печелят всеки от последните си седем дуела, с цел да завършат с голямата разлика от 10 точки по отношение на втория Астън Вила.
Триумфът е първи за Юнайтед след 26-годишна пауза, а това дава началото на интервал на невиждана доминация за сър Алекс и компания.
Ман Юнайтед – сезон 1995/96 (12 точки пасив)
През по-голямата част от сезон 1995/96 Нюкасъл на Кевин Кийгън е преобладаваща мощ и до 21 януари Юнайтед изостава на 12 точки от " свраките ".
Последва впечатляваща форма на Юнайтед – шест следващи победи, преди да пристигна гостуването в Нюкасъл на 4 март със единствено три точки закъснение от домакините. Голът на Ерик Кантона при започване на второто полувреме прави разликата и " дяволите " към този момент изостават от противника единствено по голова разлика.
Битката за купата продължава до последните няколко седмици на сезона, когато психическите игри на Фъргюсън като че ли накланят везната в интерес на Юнайтед.
Ман Юнайтед – сезон 1996/97 (10 точки пасив)
През 1996/97 Юнайтед още веднъж изостава в средата на декември – този път с 10 точки от водача Ливърпул.
В оня миг бойците на Фъргюсън имат два мача в ресурс по отношение на свирепия противник, само че все пак пасивът продължава да наподобява застрашителен.
Юнайтед се завръща в борбата, частично с помощта на успеха с 3:1 на " Анфийлд " през април, и в последна сметка печели купата със седем точки преднина пред Нюкасъл, Арсенал и " мърсисайдци ", които приключват с по 68 пункта.
Ман Юнайтед – сезон 2002/03 (10 точки пасив)
През онази акция Юнайтед печели единствено два от първите си шест мача във Висшата лига и му лишава известно време да се възвърне.
В средата на ноември 2002 година хората на Фъргюсън са на 10 пункта зад Арсенал и към оня миг формата им не дава особени учредения да се счита, че изоставането ще бъде преодоляно.
Но резултатите на Юнайтед след загубата от Мидълзбро с 1:3 на " Боксинг дей " се усъвършенстват фрапантно и тимът не губи един от останалите си 18 мача, а тази невероятна серия връща трофея в " Театъра на фантазиите ".
Ман Юнайтед – сезон 2008/09 (10 точки пасив)
На 18 декември 2008 година Ман Юнайтед има пасив от 10 точки по отношение на Ливърпул, като това е мощно повлияно от обстоятелството, че отборът не игра въобще в страната в продължение на съвсем две седмици заради уговорките си на Световното клубно състезание.
През втората половина на акцията " алените " изпуснаха точки единствено три пъти, в съпоставяне със седем пъти през първата половина.
В последна сметка Юнайтед печели купата с четири точки преднина, въпреки Ливърпул на Рафаел Бенитес да победи в 10 от последните си 11 дуела.
Ман Сити – сезон 2018/19 (10 точки пасив)
През сезон 2018/19 Ливърпул за известно време наподобява на друго равнище по отношение на всички останали. На 29 декември те към момента са без проваляне във Висшата лига, като от 20 мача са наредили 18 победи с 48 маркирани гола и единствено осем позволени.
Ман Сити пък има три маркирани гола повече, само че и провали в три от 19-те си мача, с цел да се озова на 10 точки от върха. Загубите идват в интервал от четири кръга през декември и поради невероятната форма на Ливърпул наподобява доста евентуално тези неточности да се окажат непоправими.
Въпреки това, Сити печели 18 от 19-е си мача след Коледа, в това число с 2:1 против Ливърпул на 3 януари 2019 година Това е единствената загуба на " алените " през целия сезон във Висшата лига и се оказва решаваща.
Удивителната форма на Сити през втората половина на акцията му помога да измъкне купата от Ливърпул със единствено една точка разлика.
97-те точки на мърсисайдци остават най-вече в историята на Висшата лига, насъбрани от тим, който не е спечелил оценката, а по това време това е третият максимален брой точки в историята на британския майсторски ешелон.
Ливърпул въпреки всичко намира разтуха с успех в Шампионската лига, а през идващия сезон подвига първата си купа на Англия след 30-годишна " суша ".
" Топчиите " останаха подгласници на " жителите " в две следващи акции и измежду почитателите цареше оптимизъм, че най-накрая любимците им ще съумеят да се преборят за жадуваните златни медали.
Тази фантазия обаче наподобява, че още веднъж ще остане мираж, откакто в средата на месец март Арсенал е на 15 точки от водача Ливърпул, въпреки да е с мач по-малко.
Не е изключено Ливърпул да сгреши няколко пъти до края, а Арсенал още веднъж да се завърне в борбата. Все отново " артилеристите " са реализирали сходно нещо в предишното и са наясно какво се изисква за сходно велико действие.
Нека погледнем към някои от най-великите сезони във Висшата лига, в които първенецът навакса огромен точков пасив по пътя към славата.
Арсенал – сезон 1997/98 (13 точки пасив)
Точно по този начин, Арсенал държи върха за наваксване на максимален брой точки по пътя към купата – героизъм, който реализира през акция 1997/98.
След сложен интервал от средата на октомври до края на декември 1997 година, донесъл две победи и четири загуби в осем кръга, лондончани изостават с 13 пункта зад Ман Юнайтед.
След Коледа обаче формата на Арсенал внезапно се усъвършенства и не губи нито една среща до последните два кръга, когато купата към този момент е подпечатана, с помощта на зашеметяващата серия от 10 мача, в които са позволени единствено три гола.
Трофеят е извоюван единствено с една точка разлика и ще се запомни като дебютен за Арсен Венгер в първия му цялостен сезон в клуба.
Ман Юнайтед – сезон 1992/93 (12 точки пасив)
Ман Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън имаше забележителния табиет да наваксва точково закъснение, както ще се убедите и по-надолу в материала.
Първият сходен случай е по време на дебютния сезон на Висшата лига, когато на 5 декември 1992 година Юнайтед се намира на седмо място, на 12 точки зад водача Норич.
Пристигането на Ерик Кантона от Лийдс месец по-рано изиграва основна роля за възраждането на " алените дяволи " и макар че през декември те са много обратно, в средата на януари към този момент са на върха след срив в редиците на Норич.
Юнайтед продължава да се лута сред първото, второто и третото място до началото на април, само че хората на Фъргюсън печелят всеки от последните си седем дуела, с цел да завършат с голямата разлика от 10 точки по отношение на втория Астън Вила.
Триумфът е първи за Юнайтед след 26-годишна пауза, а това дава началото на интервал на невиждана доминация за сър Алекс и компания.
Ман Юнайтед – сезон 1995/96 (12 точки пасив)
През по-голямата част от сезон 1995/96 Нюкасъл на Кевин Кийгън е преобладаваща мощ и до 21 януари Юнайтед изостава на 12 точки от " свраките ".
Последва впечатляваща форма на Юнайтед – шест следващи победи, преди да пристигна гостуването в Нюкасъл на 4 март със единствено три точки закъснение от домакините. Голът на Ерик Кантона при започване на второто полувреме прави разликата и " дяволите " към този момент изостават от противника единствено по голова разлика.
Битката за купата продължава до последните няколко седмици на сезона, когато психическите игри на Фъргюсън като че ли накланят везната в интерес на Юнайтед.
Ман Юнайтед – сезон 1996/97 (10 точки пасив)
През 1996/97 Юнайтед още веднъж изостава в средата на декември – този път с 10 точки от водача Ливърпул.
В оня миг бойците на Фъргюсън имат два мача в ресурс по отношение на свирепия противник, само че все пак пасивът продължава да наподобява застрашителен.
Юнайтед се завръща в борбата, частично с помощта на успеха с 3:1 на " Анфийлд " през април, и в последна сметка печели купата със седем точки преднина пред Нюкасъл, Арсенал и " мърсисайдци ", които приключват с по 68 пункта.
Ман Юнайтед – сезон 2002/03 (10 точки пасив)
През онази акция Юнайтед печели единствено два от първите си шест мача във Висшата лига и му лишава известно време да се възвърне.
В средата на ноември 2002 година хората на Фъргюсън са на 10 пункта зад Арсенал и към оня миг формата им не дава особени учредения да се счита, че изоставането ще бъде преодоляно.
Но резултатите на Юнайтед след загубата от Мидълзбро с 1:3 на " Боксинг дей " се усъвършенстват фрапантно и тимът не губи един от останалите си 18 мача, а тази невероятна серия връща трофея в " Театъра на фантазиите ".
Ман Юнайтед – сезон 2008/09 (10 точки пасив)
На 18 декември 2008 година Ман Юнайтед има пасив от 10 точки по отношение на Ливърпул, като това е мощно повлияно от обстоятелството, че отборът не игра въобще в страната в продължение на съвсем две седмици заради уговорките си на Световното клубно състезание.
През втората половина на акцията " алените " изпуснаха точки единствено три пъти, в съпоставяне със седем пъти през първата половина.
В последна сметка Юнайтед печели купата с четири точки преднина, въпреки Ливърпул на Рафаел Бенитес да победи в 10 от последните си 11 дуела.
Ман Сити – сезон 2018/19 (10 точки пасив)
През сезон 2018/19 Ливърпул за известно време наподобява на друго равнище по отношение на всички останали. На 29 декември те към момента са без проваляне във Висшата лига, като от 20 мача са наредили 18 победи с 48 маркирани гола и единствено осем позволени.
Ман Сити пък има три маркирани гола повече, само че и провали в три от 19-те си мача, с цел да се озова на 10 точки от върха. Загубите идват в интервал от четири кръга през декември и поради невероятната форма на Ливърпул наподобява доста евентуално тези неточности да се окажат непоправими.
Въпреки това, Сити печели 18 от 19-е си мача след Коледа, в това число с 2:1 против Ливърпул на 3 януари 2019 година Това е единствената загуба на " алените " през целия сезон във Висшата лига и се оказва решаваща.
Удивителната форма на Сити през втората половина на акцията му помога да измъкне купата от Ливърпул със единствено една точка разлика.
97-те точки на мърсисайдци остават най-вече в историята на Висшата лига, насъбрани от тим, който не е спечелил оценката, а по това време това е третият максимален брой точки в историята на британския майсторски ешелон.
Ливърпул въпреки всичко намира разтуха с успех в Шампионската лига, а през идващия сезон подвига първата си купа на Англия след 30-годишна " суша ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ