Търговските вериги се защитиха срещу обвиненията на производители на храни
В началото на седмицата представители на четири асоциации на производители на храни още веднъж се оплакаха от напън на комерсиалните вериги до степен, че са напът да минат в сивия бранш или да банкрутират. Те желаеха за следващ път страната да се намеси с контролиране и да ги отбрани. Обявиха, че веригите държат 60% от търговията на дребно, а в огромните градове до 75% като постановат тежки условия и съмнително идентични практики при договорите си с производителите. Повече за обвиняванията четете тук.
Четири дни по-късно от сдружението за съвременна търговия, където членуват някои от веригите, оповестиха, че този тип търговия има огромен принос за понижаването и стабилизирането на цените на храните в България при ниската покупателна дарба на българите. Българският консуматор, като цяло, е насочен към търсенето на качествени хранителни артикули на ниски цени. Това държание също е определящо за ценовите равнища на питателните артикули в магазините., показват в позицията си веригите.
Те настояват, че в множеството страни от Западна Европа най-големите пет компании държат сред 70 и 90% от пазара, а в Централна и Източна Европа този дял е към 60-65%, до момента в който в България десетте търговски вериги с най-високи доходи заемат към 40% от пазара. Останалите 60% се държат от по-малки и районни вериги и независими магазини. Делът на интернационалните търговци в търговията с бързооборотни артикули е едвам 1/3, а останалите 2/3 се държат от български притежатели.
Производителите имат опция
В отговор на обвиняванията на производителите от сдружението показват, че модерната търговия има разнообразни формати и отвън тях десетки хиляди дребни профилирани и смесени магазини, борси, фермерски пазари, а през последните години се появават и от ден на ден онлайн търговци на храни. Всички те дават на всеки български производител голям избор от евентуални сътрудници в областта на търговията на дребно с храни, показват от сдружението.
В допълнението те показват, че съчетанието на мощно конкурентен и дребен по мащаб пазар с релативно ниската покупателна дарба и непрекъснатата опасност от нови регулации, изяснява за какво България е отвън картата на атрактивните места за вложение от огромните интернационалните търговски вериги. За последните осем години нито една такава компания не е влезнала на нашия пазар, а в същото време търговци като Penny, Mercator и колосите Delhaize и Carrefour напуснаха страната.
Повече конкуренция е от изгода за клиентите
Сдружението на веригите показва, че с помощта на тях на потребителите се обезпечава все по-високо качество на оптимални за изискванията цени, защото модерната търговия нормално постанова свои стандарти на качество, които надвишават държавните. Докато дребните магазини оферират приблизително 500 типа артикули, при дискаунтърите броят е към 1.3 хиляди, в супермаркетите е 12 хиляди, а в хипермаркетите стига до 35 хиляди, показват те. допълват, че за по-малко от две десетилетия след навлизането си в България, огромните интернационалните вериги значително способстваха за това извършването на покупки да се трансформира във все по-приятно прекарване.
Регулациите биха могли единствено да покачат цените
Заради обвиняването, че множеството търговски вериги не изпращат в Търговския указател финансовите си доклади, макар че са длъжни, от сдружението споделят, че от финансовите доклади на най-големите търговски вериги ясно се вижда, че облагата им е приблизително към 2-3% от оборота. В същото време неотдавнашен разбор на пазара, направен от Комисията за защита на конкуренцията показвал, че междинните облаги на българските производители на храни са неведнъж по-високи.
Големите търговски вериги работят напълно " на ярко ", те са измежду най-големите данъкоплатци в България и поставят доста старания, с цел да се оправят с нелоялната конкуренция на " сивия " пазар, на който част от производителите продават без Данък добавена стойност. По обществено оповестявани данни на самите асоциации на производителите сивият бранш при тях стига до 50%, споделят от сдружението.
В отговор на настояването на производителите страната да се намеси с регулации веригите показват, че това единствено ще вдигне цените. Дават за образец Венецуела, в която страната се меси в ценообразуването и показват, че централизираните социалистически стопански системи са се провалили.
Стотици български производители печелят
Анкета измежду членовете на Сдружението за съвременна търговия, извършена преди месец сподели, че в интервала от средата на 2018 доникъде 2019 година повече от 67% от асортимента в главните хранителни категории в Billa, Kaufland, Lidl и T MARKET се състои от български артикули, показват още от сдружението. Този дял е най-голям при месните артикули – 76%, следван от хляба със 73%, млечните артикули с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.
Всяка от четирите вериги работи с сред 120 и 200 български производители и оказва помощ за развиването на техния бизнес. Български компании създават и съвсем 40% от продуктите под лични марки на ритейлърите, показват от веригите.
" Предложените от някои производители нови регулации биха били груба непазарна интервенция в свободата на договарянето. Подобни стъпки биха влошили бизнес средата, биха довели до увеличение на цените, а пострадали от тях биха били освен българските консуматори, а и самите производители ", считат веригите.
Няма картел
По изказванието на процедура за картел, което производителите сами оповестиха, че не могат да потвърдят, тъй като са длъжин да пазат конфиденциални договорите си, веригите показват, че не работят в съгласие.
Всяка комерсиална верига има разнообразни практики при договарянето със своите снабдители и производителят може да избира кои от тях са най-приложими по отношение на неговия бизнес. Ето за какво генерализирането на метода на работа и слагането на всички търговски вериги под общ знаменател е неточно и не дава отговор на действителността, показват в позицията си от сдружението.
Обясняват конфиденциалността на договорите с разпоредбите на лоялната конкуренция, съгласно които не може по никакъв метод да се разкриват и разгласяват сензитивна информация по отношение на цени и други условия от връзките с доставчиците, нито да се въздейства при установяване на пазарната политика и ценообразуването. " В този смисъл, в случай че се търсят градивни решения и резултати, би следвало да се призоват съответните снабдители, които са имали проблем с дадени вериги да адресират същия съответно към съответния собствен контрагент ", поучават веригите.
Четири дни по-късно от сдружението за съвременна търговия, където членуват някои от веригите, оповестиха, че този тип търговия има огромен принос за понижаването и стабилизирането на цените на храните в България при ниската покупателна дарба на българите. Българският консуматор, като цяло, е насочен към търсенето на качествени хранителни артикули на ниски цени. Това държание също е определящо за ценовите равнища на питателните артикули в магазините., показват в позицията си веригите.
Те настояват, че в множеството страни от Западна Европа най-големите пет компании държат сред 70 и 90% от пазара, а в Централна и Източна Европа този дял е към 60-65%, до момента в който в България десетте търговски вериги с най-високи доходи заемат към 40% от пазара. Останалите 60% се държат от по-малки и районни вериги и независими магазини. Делът на интернационалните търговци в търговията с бързооборотни артикули е едвам 1/3, а останалите 2/3 се държат от български притежатели.
Производителите имат опция
В отговор на обвиняванията на производителите от сдружението показват, че модерната търговия има разнообразни формати и отвън тях десетки хиляди дребни профилирани и смесени магазини, борси, фермерски пазари, а през последните години се появават и от ден на ден онлайн търговци на храни. Всички те дават на всеки български производител голям избор от евентуални сътрудници в областта на търговията на дребно с храни, показват от сдружението.
В допълнението те показват, че съчетанието на мощно конкурентен и дребен по мащаб пазар с релативно ниската покупателна дарба и непрекъснатата опасност от нови регулации, изяснява за какво България е отвън картата на атрактивните места за вложение от огромните интернационалните търговски вериги. За последните осем години нито една такава компания не е влезнала на нашия пазар, а в същото време търговци като Penny, Mercator и колосите Delhaize и Carrefour напуснаха страната.
Повече конкуренция е от изгода за клиентите
Сдружението на веригите показва, че с помощта на тях на потребителите се обезпечава все по-високо качество на оптимални за изискванията цени, защото модерната търговия нормално постанова свои стандарти на качество, които надвишават държавните. Докато дребните магазини оферират приблизително 500 типа артикули, при дискаунтърите броят е към 1.3 хиляди, в супермаркетите е 12 хиляди, а в хипермаркетите стига до 35 хиляди, показват те. допълват, че за по-малко от две десетилетия след навлизането си в България, огромните интернационалните вериги значително способстваха за това извършването на покупки да се трансформира във все по-приятно прекарване.
Регулациите биха могли единствено да покачат цените
Заради обвиняването, че множеството търговски вериги не изпращат в Търговския указател финансовите си доклади, макар че са длъжни, от сдружението споделят, че от финансовите доклади на най-големите търговски вериги ясно се вижда, че облагата им е приблизително към 2-3% от оборота. В същото време неотдавнашен разбор на пазара, направен от Комисията за защита на конкуренцията показвал, че междинните облаги на българските производители на храни са неведнъж по-високи.
Големите търговски вериги работят напълно " на ярко ", те са измежду най-големите данъкоплатци в България и поставят доста старания, с цел да се оправят с нелоялната конкуренция на " сивия " пазар, на който част от производителите продават без Данък добавена стойност. По обществено оповестявани данни на самите асоциации на производителите сивият бранш при тях стига до 50%, споделят от сдружението.
В отговор на настояването на производителите страната да се намеси с регулации веригите показват, че това единствено ще вдигне цените. Дават за образец Венецуела, в която страната се меси в ценообразуването и показват, че централизираните социалистически стопански системи са се провалили.
Стотици български производители печелят
Анкета измежду членовете на Сдружението за съвременна търговия, извършена преди месец сподели, че в интервала от средата на 2018 доникъде 2019 година повече от 67% от асортимента в главните хранителни категории в Billa, Kaufland, Lidl и T MARKET се състои от български артикули, показват още от сдружението. Този дял е най-голям при месните артикули – 76%, следван от хляба със 73%, млечните артикули с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.
Всяка от четирите вериги работи с сред 120 и 200 български производители и оказва помощ за развиването на техния бизнес. Български компании създават и съвсем 40% от продуктите под лични марки на ритейлърите, показват от веригите.
" Предложените от някои производители нови регулации биха били груба непазарна интервенция в свободата на договарянето. Подобни стъпки биха влошили бизнес средата, биха довели до увеличение на цените, а пострадали от тях биха били освен българските консуматори, а и самите производители ", считат веригите.
Няма картел
По изказванието на процедура за картел, което производителите сами оповестиха, че не могат да потвърдят, тъй като са длъжин да пазат конфиденциални договорите си, веригите показват, че не работят в съгласие.
Всяка комерсиална верига има разнообразни практики при договарянето със своите снабдители и производителят може да избира кои от тях са най-приложими по отношение на неговия бизнес. Ето за какво генерализирането на метода на работа и слагането на всички търговски вериги под общ знаменател е неточно и не дава отговор на действителността, показват в позицията си от сдружението.
Обясняват конфиденциалността на договорите с разпоредбите на лоялната конкуренция, съгласно които не може по никакъв метод да се разкриват и разгласяват сензитивна информация по отношение на цени и други условия от връзките с доставчиците, нито да се въздейства при установяване на пазарната политика и ценообразуването. " В този смисъл, в случай че се търсят градивни решения и резултати, би следвало да се призоват съответните снабдители, които са имали проблем с дадени вериги да адресират същия съответно към съответния собствен контрагент ", поучават веригите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ