Ето какво са използвали хората, преди тоалетната хартия да бъде изобретена
В началото на пандемията от COVID-19 тоалетната хартия бе съвсем толкоз сложна за намиране, колкото и другите защитни принадлежности. Въпреки че тя съществува в западния свят най-малко от 16-и век сл. Хр., а в Китай – от 2-ри век прочие Хр., милиарди хора през днешния ден не престават да нямат достъп до нея.
В минали времена тоалетната хартия е била още по-голяма необичайност. Какво тогава са употребявали античните хора при визитата си до тоалетната?
Трудно е да отговорим на този въпрос, употребявайки само археологическите данни, споделя Сюзън Морисън, професор по средновековна литература в Тексаския университет и създател на книгата Excrement in the Middle Ages; Sacred Filth and Chaucer's Fecopoetics (Palgrave Macmillan, 2008).
„ Не разполагаме с огромна част от материала, защото той е органически и просто изчезва “, добавя тя пред Live Science.
Учените обаче съумяват да възстановят някои мостри – в това число такива със следи от фекалии – както и изображения на предшественика на тоалетната хартия в изкуството и литературата.
Някога хората са употребявали всичко – от своите лични ръце до царевични кочани и сняг. Един от най-старите материали, за които имаме исторически данни, е така наречен хигиенизираща пръчка, датирана в Китай преди 2000 години (според проучване, извършено през 2016-а и оповестено в Journal of Archaeological Science: Reports ).
Хигиенизиращата пръчка е представлявала дървена или бамбукова пръчка, обгърната с парцал. По време на гръко-римския интервал от 332 година прочие Хр. до 642 година сл.Хр. гърците и римляните са почиствали задните си елементи с друга пръчка, наречена терзориум (според теоретичен труд, оповестен в BMJ ). В единия ѝ край откриваме гъба. Тази пръчка нормално е била оставяна в публичните тоалетни за всеобщо прилагане.
Съвременна имитация на терзориум. Източник:
Някои учени настояват, че терзориумът не е употребен за разчистване на задните елементи на хората, а за самите тоалетни. Хората чистели пръчката, като я потапяли в кофа с вода, сол и оцет или като я поставяли на струята вода, течаща под тоалетните чинии.
Гърците и римляните се почиствали и благодарение на керамични части с овална или кръгла форма, наречени песой (pessoi). Археолозите са откривали сходни остатъци със следи от фекалии, а на антична чаша за вино можем да забележим по какъв начин мъж почиства своите задни елементи с песой.
Много е допустимо гърците да са се почиствали и с острака – керамични части, които те гравирали с имената на техните врагове при гласоподаване за остракизирането им.
Тези керамични материали обаче най-вероятно са наранявали задните елементи, раздразнявали са кожата и са предизвиквали външни хемороиди (според BMJ).
В Япония през 8-и век сл. Хр. хората са употребявали различен вид дървена пръчка, наречена чуги, с цел да почистват и външната, и вътрешната част на ануса.
Въпреки че като цяло пръчките са били известно средство за почистването на задните елементи в древността, хората по това време са употребявали и доста други материали – в това число вода, листа, трева, камъни, животинска кожа и мидени черупки.
Според Морисън през Средновековието хората са употребявали и мъх, острица, плява, сено и части от гоблените.
Човечеството си е служело с толкоз доста разнообразни материали, че през 16-и век френският публицист Франсоа Рабле написва сатирична поема по въпроса. Той е първият, който загатва тоалетната хартия в западния свят, само че я назовава неефективна.
Рабле заключва, че най-хубавият вид за почистването на задните елементи е гъшият врат. Въпреки че писателят се е шегувал, „ перата, както и всичко органично, биха свършили добра работа “, добавя Морисън.
Дори през днешния ден тоалетната хартия не е нещо универсално. Така да вземем за пример при започване на пандемията австралийската новинарска медия SBS Punjabi се присмя на хората на Запад, които изкупуваха цялата тоалетна хартия в магазините, и им предложи да се „ мият, а не бършат “ с нежна струйка вода.
Източник: Live Science
