Заради маларията в Бургас: Държавата обмисляла да пресуши езерата Вая и Мандра
В началото на предишния век страната съществено е обмисляла разновидностите за пресушаването на езерата Мандра и Вая към Бургас и превръщането им в аграрни земи. Основния претекст за това е хигиената или по-конкретно маларията , която по това време е била същински камшик за покрайнината.
Това е записано в отчет от над 50 страници на комисията, натоварена от министъра на търговията и земеделието с изследването на бургаските езера от 1912 година.
В документа се отбелязва, че в резултат на множеството комари , публикувани в крайбрежната зона, по този начин също и в горската вътрешна част на Бургаската местност, „ маларията гнети популацията “ непрестанно, прави го некомпетентно за продуктивна работа, забавя повишаването му, стопира заселниците от другите краища на страната и спъва културно-историческото му развиване.
Като главен провинен се посочва езерото Вая , което по това време е наричано тресавище. Цитират се данни, съгласно които смъртността на хиляда болни души в проценти за Швеция, Норвегия и Англия е 15, за Франция 21, за Германия 22, за Италия 25 и за Австрия 27, до момента в който за България тя е 23. Конкретно за Бургаската околия тя се движи към 33% , като даже има села, където смъртността доближава до 60%.
Поради тази причина създателите на отчета на процедура претеглят на везната плюсовете и минусите за възможното пресушаване на езерата, както и на приходите и разноските за страната, в случай че реши да ги трансформира им в аграрни земи .
“Например блатото Вая, което съгласно Бургаската община, се явявало като основен провинен за маларията в покрайнината, не би било мъчно да се запълни и пресуши. Но тъй като блатото е свободно откъм морето и има приключване, изключително от високите води, то заплълнянето му ще продължи за повече време. ”
Изчислено е, че в случай че езерото бъде “запушено ” и се остави на естествените процеси, то би могло да се запълни за към 90 години. Отбелязва, се че процесът може да се форсира по неестествен път – посредством изпарение и отмерено колматиране .
Подобни калкулации са направени и за Мандренското езеро , което също е наричано тресавище, като се акцентира, че там процесът би бил още по-труден.
“Tова включва заграждането на блатото с диги откъм морето и прибавяне на огромна дълбочина на водата през сезона на освежаване на водата. Заграждането на блатото е най-добре да стане с насип задоволително висок, с цел да може да се устои на блатските талази и задоволително необятен, с цел да послужи вероятно напълно или отчасти като крайбрежно шосе ”.
Уточнява се, че каналът би трябвало да бъде с шлюз и също по този начин да има надолнище от Мандра към Вая , задоволителен с цел да не се затлачва. Също по този начин, с цел да може да тече водата в канала, би трябвало да се надигне равнището в Мандра със запорна стена, която “да стартира от Пода и да свършва до полите на Карабаир ” .
Докладът въпреки всичко заключва, че с изключение на сумите за засипването , би трябвало да се плануват и такива за отводнителна система, без която цялата тази ниска земя ще остане с висока подпочвена вода и ще бъде негодна за интензивна просвета . Споменава се и близостта на морето , което ще инфилтрира под почвата със солена вода – събитие, което в множеството случи вреди на земеделската просвета. Спечелената земя също по този начин би трябвало да бъде кръстосана от пътна мрежа , вероятно напоителна мрежа, от икономически постройки и други – все доста огромни за страната разноски. Отчита се още, че двете езера носят доходи от лов на риба , които биха били окончателно изгубени.
В последна сметка комисията заключва, че напъните на страната би трябвало да бъдат ориентирани към преодоляване на пороищните свличания , упрекване и разчистване на леглата на притоците, дрениране на каналите и ограничаване процеса на затлачване вътрешността на блатата .
Тя предложи на страната да обърне съществено внимание и на останалите крайморски, крайдунавски и други блата в страната, като за тази цел образува специфична техническа работа, както и нужните за нея средства.
