В началото на месец май американският бизнесмен Стивън Линч е

В началото на месец май американският предприемач Стивън Линч е покрил дълга на оператора на газопровода " Северен поток-2 " към кредиторите.

Сега Линч се пробва да придобие газопровода, с цел да го изведе официално отдолу под съветско въздействие. При подобен сюжет съветският газ би могъл да тече към Европа по официално " американски " газопровод. В биографията на Линч обаче има и епизоди, свързани с лобиране в интерес на съветските ползи, написа немският в. Die Zeit в просторен материал по тематиката.

Както излиза наяве, на 6 май той е дошъл от Лондон в Берлин за среща в Министерството на стопанската система, с цел да изложи своя самоуверен проект за покупката и ремонта на газопровода " Северен поток ".

Тръбите на дъното на Балтийско море сега съставляват промишлен монумент на разрухата с дължина 1200 километра. Чрез " Северен поток-1 " дълго време съветският газ бе превозен до Германия. По-новата тръба – " Северен поток-2 " – обаче в никакъв случай не бе пусната в употреба, защото немското държавно управление не издаде позволение за това. Освен това " Северен поток " е обект на американски наказания, което в допълнение затруднява потреблението му.

Дори политическите спънки някой ден да отпаднат, остават и други проблеми: откакто хипотетичен украински водолазен отряд взриви огромни дупки в някои от тръбите, те към този момент не могат да се употребяват. За да бъдат ремонтирани, ще са нужни обилни средства, отбелязва немското издание.

Линч е сериозен

Въпреки всичко, Стивън Линч от Маями Бийч е подготвен на такава договорка, която би разпалила още веднъж дебата за съветския газ в цяла Европа. Възможността " Северен поток " още веднъж да бъде пуснат в употреба би събудила интереса както на промишлеността, по този начин и на потребителите – поради евтиното гориво от властническия съветски водач Владимир Путин.

Че Линч е сериозен, се потвърждава от обстоятелството, че е пристигнал персонално в Берлин, с цел да беседва с високопоставени чиновници. Но преди въобще да може да договаря за покупка, той се нуждае от позволение от Службата за надзор на задграничните активи на Съединени американски щати (OFAC). Такова заявление към този момент е подадено. В писмото си до OFAC се показва: " Г-н Линч желае да изследва опцията за придобиване и дерусификация ". В документа се обосновава и за какво държавното управление на Съединени американски щати би трябвало да се съгласи: такава договорка би " подсигурила американското въздействие върху европейската енергийна инфраструктура ".

Американски газопровод, по който съветски газ тече към Европа - това би било една необикновена договорка с големи опасности за всички участници. Политическата конюнктура – проблематична. Техническите провокации – колосални. Финансовите последици – мъчно изчислими. Кой би се захванал с такова премеждие? Или другояче казано: кой би спечелил от такава договорка? Стивън Линч?

Търсенето на отговори води до Русия от началото на 2000-те. В хаоса на това време Линч бе един от западните авантюристи, които разпознаха, че в Русия може да се печелят положителни пари – стига човек да не е прекомерно сензитивен.

Линч живя към 20 години в Москва и бе нещо като медиатор по покупко-продажби. Една съответна договорка от оня интервал ще го преследва съвсем четвърт век: придобиването на сдружение на име Yukos Finance. Тази договорка ангажира съдилища в разнообразни страни в продължение на години, тъй като в хода на аферата с ЮКОС акционерите се усещаха ограбени от съветския държавен уред.

Вестник Die Zeit разполага със правосъдни документи, имейли, служебни бележки и контракти, свързани със договорката за ЮКОС. Те повдигат въпроса дали, поради предишното му, на Линч може да се има вяра, че в действителност желае да освободи " Северен поток " от съветски надзор.

Всичко стартира през 2003 година, когато милиардерът и главен акционер на петролния колос ЮКОС Михаил Ходорковски изпадна в недружелюбност пред президента на Русия Владимир Путин. Пред телевизионни камери двамата влязоха в спор по тематиката за корупцията. Седем месеца по-късно Ходорковски бе задържан при междинно кацане на самолета му в Новосибирск и прекара близо 10 години в пандиза. На ЮКОС бяха повдигнати обвинявания в данъчни измами, компанията бе разпокъсана, а част от нея бе присъединена към държавната петролна компания " Роснефт ".

Когато през 2007 година дъщерното сдружение Yukos Finance, записано в Нидерландия, беше разпродадено на търг от съветски синдик, Стивън Линч нямаше никакъв проблем да се включи в договорката дружно с група вложители.

Линч създал проекта за покупката на Yukos Finance и намерил вложители за търга – по този начин самият той разказва ролята си в свидетелски показания по едно от многото правосъдни каузи. В имейл, написан от един от членовете на групата, Линч е наименуван " централната фигура " в договорката.

Събраните от Линч вложители едвам сдържали ентусиазма си, когато ставало дума за договорката. Един от тях я нарекъл в имейл " The Big Easy " (букв. " Голямата лесна облага " ). Друг просто говорел за " плячката ". В служебна записка от капиталова банка, участваща в процеса, документът е озаглавен " Проект Излишък ". В него се изброяват активите на Yukos Finance, препоръчани на търг: да вземем за пример дялове от тръбопроводна компания в Словакия, както и – след приспадане на отговорностите – налични парични средства сред 480 и 650 милиона $.

Интересното е, че от бележката излиза наяве, че участващите в горест като че ли към този момент са знаели, че цената му ще бъде към 310 милиона $, и усещали, че договорката е златна опция. Те били уверени, че " най-вероятно ще завоюват търга ", с помощта на " положителни контакти в Кремъл ", които банката имала – по този начин най-малко написа в документа.

Вълнение в групата вложители

За да реализира договорката, Линч купува посредством личната си капиталова компания дребна компания, основана от държавната съветска петролна компания " Роснефт ", както излиза наяве от контракт за придобиване. Към него има и незабравим спомагателен контракт, който визира водопровод в Словакия, притежаван от Yukos Finance. В случай че компанията, добита от Линч, завоюва търга, тя се задължава да продаде дяловете си в словашката тръбопроводна компания на " съветски трети индивид (определено лице) ".

Ако всичко мине безпрепятствено, имало късмет вложеното да се " удвои ", радва се един от участниците в групата в имейл.

И в началото по този начин изглеждало. Групата към Линч печели търга. Цената: към 310 милиона $. Но от ентусиазма скоро не останало съвсем нищо. Започват разногласия – да вземем за пример по отношение на какво да се прави с тръбопровода в Словакия, който участниците трябвало да препродадат на съветски клиент. Един от хората в групата на Линч пътува до Словакия в компанията на бъдещия съветски министър на защитата и написа оттова:

" Хора, руснаците ме помолиха на следващия ден да се срещна с министъра на стопанската система на Словакия в Братислава. (…) Разбрах за това едвам нощес. "

Задачата му била да изясни на министъра, че ще има проблеми, в случай че словашкото държавно управление купи тръбопровода от предходните, експроприирани притежатели.

Линч дава отговор:

" Всичко, което мога да кажа, е — не бъди общителен и изкусен (...) Това са единствено словаци... "

В последна сметка, към този момент никой не говорел за " лесна облага " или удвояване на вложеното. Линч въпреки всичко получава хонорар от 1.25 милиона $ за ролята си на проектант на договорката, както демонстрират документите.

След дълъг правосъден спор тръбопроводът е продаден на словашката страна. А Върховният съд на Нидерландия през 2019 година постановява, че съветският синдик не е имал право да трансферира акциите, държани в Нидерландия, на други участници.

В Лондонския висш съд е заведено друго дело. Хора, представящи се за ощетени от търга на Yukos Finance, завеждат иск против Линч и останалите участници за обезщетение, като настояват, че търгът е бил манипулиран.

Съдията обаче не приема това изказване. Делото е отхвърлено. Съдът намира, че търгът не е бил манипулиран, а ищците би трябвало да поемат разноските по делото.

Когато се прави опит да се приказва с Линч по отношение на неговата роля в аферата " Юкос " и желанията му по отношение на " Северен поток ", се провежда среща, в която би трябвало да вземат участие трима юристи от три разнообразни страни. Линч попада в поканата за видеосрещата, само че след това написа, че няма да може да се включи.

В взаимозависимост от това по какъв начин ще протече диалогът, вероятно можело да се приказва с него по-късно. На идната заран той изпраща имейл и предлага нов час за обяд. До диалог в последна сметка не се стига. Вместо това Линч още веднъж изпраща имейл, в който настоятелно акцентира решението на Лондонския съд. Изглежда, че за него въпросът " Юкос " е завършен.

Сега той евентуално се насочва към нови планове – да вземем за пример придобиването на " Северен поток-2 ". Но към този момент се обрисува нов проблем: след Съединени американски щати и Европейският съюз обмисля да включи " Северен поток-2 " в санкционния лист, с цел да не бъде въведен в употреба.

Източник mediapool.bg