Мрачният сърдечен ритъм, задвижващ „Killers of the Flower Moon“
В началото на „ Killers of the Flower Moon “ на Мартин Скорсезе жена от Осейдж на име Моли дава на своя извънредно несъответствуващ бял любовник Ърнест, Стетсън. Това е огромна съвсем бяла шапка с външна страна и необятна панделка към лентата. Това е подарък, само че се усеща по-скоро като благословия и всеки, който в миналото е гледал остарял уестърн филм (или „ Междузвездни войни “), ще разпознае символиката на нейната благотворителност. Моли споделя на Ърнест, че го вижда като добър човек, макар че филмът към този момент принудително е преобърнал познатия дуализъм на бялата шапка против черната.
Тази дихотомия оформя „ Killers of the Flower Moon “, надълбоко американска история за лакомия, изменничество и ликвидиране, разказана през измъчената връзка сред Моли (Лили Гладстон) и Ърнест (Леонардо ди Каприо). Това е към 1919 година и Ърнест носи униформата си от Първата международна война, когато слиза от трен във Феърфакс, град на взрив в Оклахома, където първокласни коли се движат по чернит...
Прочетете целия текст »
