Преди повече от 1000 години: Началото на нашата вяра и писменост
В началото на IX век България е езическа страна, с формален фетиш към господ Тангра. Народът е разграничен – всеки жанр със своите вярвания, без обща религия, която да ги свързва. Могъщата Византия на юг и Франкската империя на запад към този момент били християнски страни. Християнството обединявало хората, давало им книжовност, познание и нов метод на живот.
Още с поемането на ръководството на българската страна през 852 г., княз Борис I осъзнава нуждата от приемането на християнството, като единна вяра за българското население. През 865 година той приел християнската религия от Византия и бил кръстен с името Михаил, в чест на византийския император. Малко по-късно почнало и всеобщото покръстване на народа.
Причини за покръстването
Политическа потребност за интеграция със прилежащите християнски страни (Византия и Франкската империя).Желание за концентрация на властта и унищожаване на езическата аристокрация.Укрепване на интернационалния престиж на България.
С покръстването България станала част от християнския свят. Построили се църкви и манастири. Следващите години довели до църковна самостоятелност – основаване на автокефална Българска черква (патриаршия).
Така княз Борис положил основите на новата българска страна – обединена, просветена и мощна.
Вярата донесла освен молебствия, само че и книжовност, книги и учебни заведения. Малко по-късно пристигнали и учениците на Кирил и Методий, които популяризирали българската книжовност и просвета.
В средата на IX век Византия и Великоморавия се конкурирали за културно и религиозно въздействие измежду славянските нации.
През 855 година братята Кирил (Константин Философ) и Методий основават глаголицата – първата славянска писменост, предопределена за превод на богослужебни книги и разпространяване на християнството на славянски език.
Това е първата книжовност, основана особено за славянския език, което слага началото на славянската книжнина.
След гибелта на Кирил и Методий, учениците им Климент, Наум и Ангеларий бягат в България, където намират застъпничество от Борис I.
През 886 година в Преслав и Охрид се основават литературни школи, където е развита кирилицата, въодушевена от гръцкото писмо и глаголицата. Тя става съществена писменост на българската и други славянски народности.
Покръстването и писмеността слагат основата на българската просвета, обучение и национална еднаквост.
Още с поемането на ръководството на българската страна през 852 г., княз Борис I осъзнава нуждата от приемането на християнството, като единна вяра за българското население. През 865 година той приел християнската религия от Византия и бил кръстен с името Михаил, в чест на византийския император. Малко по-късно почнало и всеобщото покръстване на народа.
Причини за покръстването
Политическа потребност за интеграция със прилежащите християнски страни (Византия и Франкската империя).Желание за концентрация на властта и унищожаване на езическата аристокрация.Укрепване на интернационалния престиж на България.
С покръстването България станала част от християнския свят. Построили се църкви и манастири. Следващите години довели до църковна самостоятелност – основаване на автокефална Българска черква (патриаршия).
Така княз Борис положил основите на новата българска страна – обединена, просветена и мощна.
Вярата донесла освен молебствия, само че и книжовност, книги и учебни заведения. Малко по-късно пристигнали и учениците на Кирил и Методий, които популяризирали българската книжовност и просвета.
В средата на IX век Византия и Великоморавия се конкурирали за културно и религиозно въздействие измежду славянските нации.
През 855 година братята Кирил (Константин Философ) и Методий основават глаголицата – първата славянска писменост, предопределена за превод на богослужебни книги и разпространяване на християнството на славянски език.
Това е първата книжовност, основана особено за славянския език, което слага началото на славянската книжнина.
След гибелта на Кирил и Методий, учениците им Климент, Наум и Ангеларий бягат в България, където намират застъпничество от Борис I.
През 886 година в Преслав и Охрид се основават литературни школи, където е развита кирилицата, въодушевена от гръцкото писмо и глаголицата. Тя става съществена писменост на българската и други славянски народности.
Покръстването и писмеността слагат основата на българската просвета, обучение и национална еднаквост.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ