Асеновград - от "Малка Елада" до българска "Света гора"
В началото на ХV в. славната цитадела на цар Иван Асен II в теснините на Чепеларска река или както в миналото е наричана - Чая, е разрушена и изоставена. Животът дефинитивно се реалокира в близката низина, където се развива град Станимака. Според османските данъчни регистри от ХV-ХVI в. селището е в санджака Паша и е доста с повече от 350 фамилии (ханета). А през 1560 година султан Сюлейман Великолепни го дава като вакъф на своята обичана джамия Сюлеймание в столицата Истанбул, споделя в " Стндарт " проф. дин Николай Овчаров. Пак съгласно формалните описи в града съвсем липсва мюсюлманско население. Към края на ХVII в. там са регистрирани едвам 21 мохамедански ханета, които нямали решаващо значение в публичния живот. А останалите фамилии се занимават с обичайния занаят, прочут от епохи - лозарството и винарството. Именно той, както и привилегированият вакъфски статут, разрешават на Станимака да запази своето стабилно развиване в първите най-тежки епохи на робството.
Преминалите отсам пътешественици разказват един в действителност проспериращ град. Отличаващият се с подробния си роман Евлия Челеби разказва през 1670 година "чудесната цитадела Станимака ". Тя имала и две покрайнини по двата бряга на реката, които били свързани с мостове. От пътеписа на османския създател се схваща за три църкви и два хана. А в цели 100 дюкяна се продавали изделията на локални занаятчии и стоките на търговци от цялата Османска империя.
В навечерието на закъснялото Българско Възраждане за Станимака се носи славата на значим християнски център. По това време в града доминира гръцкото население, поради което го назовават "Малката Елада ". В града се градят доста православни храмове и параклиси, а в покрайнината извисяват снага манастири като Мулдавския "Св. Петка " и Горноводенският "Св. Св. Кирик и Юлита ".
Големи демографски и обществени промени настъпват на границата сред ХVIII и ХIХ в. На два пъти през 1793 и 1910 година градът е нападнат от кърджалиите, а в това време сензитивно е обезлюден от зачестилите чумни епидемии. От близките планински села слизат доста българи и основават цялостен квартал, наименуван Циприхор. Част от тях се погърчват, само че други резервират националното си схващане. Именно те стартират битка за духовна и културна равнопоставеност с към момента преобладаващото гръцко и гъркоманско население на Станимака.
Към средата на ХIХ в. тя се ожесточава и се доближава до същински конфликти
И въпреки всичко в 1866 година се появява първият чисто български храм "Св. Димитър ", през 1861-1863 година се откриват учебни заведения, а в 1873 година е основано българско читалище.
Както на всички места по българските земи, църковният въпрос предшества революционната опозиция. В средата на ХIХ в. в региона работи четата на Ангел воевода, а доста негови ятаци в града му оказват помощ. Особено значима е активността на основателя на първото читалище Отон Иванов. В 1873 година той провежда тук скришен революционен комитет. Априлското въстание от 1876 година по този начин и не избухва в Пловдив и Станимака, само че доста от заговорниците са хвърлени из турските зандани.
На 6 януари 1878 година измежду тържествения звън на църковните камбани хиляди жители посрещат водените от ген. Дандевил съветски войски. Радостта им обаче е къса, тъй като регионът е обзет от породените от английския сътрудник Сенклер междуособици. А след Берлинския конгрес градът влиза в рамките на Източна Румелия. Това продължава до 6 септември 1885 година, когато е оповестено Съединението. Двехилядната чета на локалните българи под командването на поп Ангел Чолаков и Никола Кръстев взема ефективно присъединяване в грандиозния национален напредък.
Днешното си име селището получава след решение на градския съвет от 1934 година И през днешния ден то се слави като "Света гора " с многочислените си храмове.
А в близката местност се издигат още пет манастира, 15 църкви и цели 58 параклиса
Някога ще опиша за прелестните обители край Асеновград, а в този момент ще разведа читателите из най-важните храмове в града.
Няма по какъв начин да не стартира от най-старата непокътната черква. "Св. Йоан Предтеча ", строена през ХII-ХIV в., и е картинно кацнала на висока канара в западните околности на Асеновград. В днешния си тип постройката е дълга 8 м и висока 5 м. Фасадата е раздвижена с редове тухли и слепи ниши. Храмът мощно е потърпевш при кърджалийските набези в края на ХVIII в. Днес вършат усещане двете подиуми от ХIII в., които по знамение са се съхранили - "Срещата на Св. Богородица с Елисавета " и обликът на патрона на храма.
В самия град има десетки храмове, само че два от тях заслужават особено внимание. Един от тях е "Св. Георги ", намиращ се в метоха на Бачковския манастир. Той е построен през ХVIII в. на мястото на по-стара черква от ХII в. Вътрешните фрески са дело на зографа Йоан от Воден, а фасадите са украсени от великия Захарий Зограф. Другата паметна постройка още веднъж носи името на св. Георги, само че с добавката "Амбелински " от квартала, където се намира. Тя е издигната в 1848 година върху основите на храм, опустошен от кърджалиите в края на ХVIII в. Със своите мраморни колони и три купола "Св. Георги Амбелински " е една от най-представителните възрожденски църкви у нас.
Естествено няма по какъв начин да отмина "българския " храм "Св. Димитър ". Той е относително непретенциозен на фона на останалите обилни църкви в Станимака. Осветен е на 18 август 1868 година и незабавно става средище на българщината в селището. Именно в църковния двор се намират българското учебно заведение и читалището, основано от близкия сподвижник на Левски Отон Иванов.
Откъде идва името Станимака
Това наименование е побългарена форма от Стенимахос, за чиито генезис има разнообразни хипотези. Някои го виждат като антично, а други считат, че е средновековно. Така или другояче в него става дума за гръцката дума за борба - "махос ", може би станала в теснина. Други считат, че това е име на воин от ХI в.
Стенимахос: църкви и вино
Много забавно изложение на града е оставил френският странник Пол Люкас през 1706 година Той с учудване отбелязва 12 църкви "без да броим тези, които са в близост по прилежащите планини ". Най-много французинът обаче е впечатлен от огромните бъчви, където локалните поданици съхраняват "отлични виновност ".
Преминалите отсам пътешественици разказват един в действителност проспериращ град. Отличаващият се с подробния си роман Евлия Челеби разказва през 1670 година "чудесната цитадела Станимака ". Тя имала и две покрайнини по двата бряга на реката, които били свързани с мостове. От пътеписа на османския създател се схваща за три църкви и два хана. А в цели 100 дюкяна се продавали изделията на локални занаятчии и стоките на търговци от цялата Османска империя.
В навечерието на закъснялото Българско Възраждане за Станимака се носи славата на значим християнски център. По това време в града доминира гръцкото население, поради което го назовават "Малката Елада ". В града се градят доста православни храмове и параклиси, а в покрайнината извисяват снага манастири като Мулдавския "Св. Петка " и Горноводенският "Св. Св. Кирик и Юлита ".
Големи демографски и обществени промени настъпват на границата сред ХVIII и ХIХ в. На два пъти през 1793 и 1910 година градът е нападнат от кърджалиите, а в това време сензитивно е обезлюден от зачестилите чумни епидемии. От близките планински села слизат доста българи и основават цялостен квартал, наименуван Циприхор. Част от тях се погърчват, само че други резервират националното си схващане. Именно те стартират битка за духовна и културна равнопоставеност с към момента преобладаващото гръцко и гъркоманско население на Станимака.
Към средата на ХIХ в. тя се ожесточава и се доближава до същински конфликти
И въпреки всичко в 1866 година се появява първият чисто български храм "Св. Димитър ", през 1861-1863 година се откриват учебни заведения, а в 1873 година е основано българско читалище.
Както на всички места по българските земи, църковният въпрос предшества революционната опозиция. В средата на ХIХ в. в региона работи четата на Ангел воевода, а доста негови ятаци в града му оказват помощ. Особено значима е активността на основателя на първото читалище Отон Иванов. В 1873 година той провежда тук скришен революционен комитет. Априлското въстание от 1876 година по този начин и не избухва в Пловдив и Станимака, само че доста от заговорниците са хвърлени из турските зандани.
На 6 януари 1878 година измежду тържествения звън на църковните камбани хиляди жители посрещат водените от ген. Дандевил съветски войски. Радостта им обаче е къса, тъй като регионът е обзет от породените от английския сътрудник Сенклер междуособици. А след Берлинския конгрес градът влиза в рамките на Източна Румелия. Това продължава до 6 септември 1885 година, когато е оповестено Съединението. Двехилядната чета на локалните българи под командването на поп Ангел Чолаков и Никола Кръстев взема ефективно присъединяване в грандиозния национален напредък.
Днешното си име селището получава след решение на градския съвет от 1934 година И през днешния ден то се слави като "Света гора " с многочислените си храмове.
А в близката местност се издигат още пет манастира, 15 църкви и цели 58 параклиса
Някога ще опиша за прелестните обители край Асеновград, а в този момент ще разведа читателите из най-важните храмове в града.
Няма по какъв начин да не стартира от най-старата непокътната черква. "Св. Йоан Предтеча ", строена през ХII-ХIV в., и е картинно кацнала на висока канара в западните околности на Асеновград. В днешния си тип постройката е дълга 8 м и висока 5 м. Фасадата е раздвижена с редове тухли и слепи ниши. Храмът мощно е потърпевш при кърджалийските набези в края на ХVIII в. Днес вършат усещане двете подиуми от ХIII в., които по знамение са се съхранили - "Срещата на Св. Богородица с Елисавета " и обликът на патрона на храма.
В самия град има десетки храмове, само че два от тях заслужават особено внимание. Един от тях е "Св. Георги ", намиращ се в метоха на Бачковския манастир. Той е построен през ХVIII в. на мястото на по-стара черква от ХII в. Вътрешните фрески са дело на зографа Йоан от Воден, а фасадите са украсени от великия Захарий Зограф. Другата паметна постройка още веднъж носи името на св. Георги, само че с добавката "Амбелински " от квартала, където се намира. Тя е издигната в 1848 година върху основите на храм, опустошен от кърджалиите в края на ХVIII в. Със своите мраморни колони и три купола "Св. Георги Амбелински " е една от най-представителните възрожденски църкви у нас.
Естествено няма по какъв начин да отмина "българския " храм "Св. Димитър ". Той е относително непретенциозен на фона на останалите обилни църкви в Станимака. Осветен е на 18 август 1868 година и незабавно става средище на българщината в селището. Именно в църковния двор се намират българското учебно заведение и читалището, основано от близкия сподвижник на Левски Отон Иванов.
Откъде идва името Станимака
Това наименование е побългарена форма от Стенимахос, за чиито генезис има разнообразни хипотези. Някои го виждат като антично, а други считат, че е средновековно. Така или другояче в него става дума за гръцката дума за борба - "махос ", може би станала в теснина. Други считат, че това е име на воин от ХI в.
Стенимахос: църкви и вино
Много забавно изложение на града е оставил френският странник Пол Люкас през 1706 година Той с учудване отбелязва 12 църкви "без да броим тези, които са в близост по прилежащите планини ". Най-много французинът обаче е впечатлен от огромните бъчви, където локалните поданици съхраняват "отлични виновност ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ