Такса смет или национална криза с боклука?
В началото на годината екоминистърът предизвести, че има проблеми с боклука на територията на София, които са с капацитет да се влошат и би трябвало да бъдат овладени. Тогава от Столичната община оповестиха, че има риск от рецесия в идващите три години. Заключението си те базираха на резултат от инспекция на новото управление на предприятието за боклуци, заменено в края на ноември 2023 година За казуса с ръководството на ресурса се заприказва при започване на декември, когато шефът Николай Савов изясни, че София на ден генерира към 1000-1200 тона отпадък, а почти половината изобщо не влизат за преправка в завода. Вместо това напряко се изсипват в хранилище " Садината ".
9 месеца по-късно общините скочиха против новия метод на пресмятане на такса боклук - съгласно изхвърлените боклуци. Така беше решено тя да бъде отсрочена най-малко до 1 януари 2026 година, а до тогава заплащането да продължи да се пресмята съгласно данъчната оценка на парцелите и през 2025 година
Още преди месеци обаче от Националното съдружие на общините оповестиха, че общините срещат редица компликации при използването на новия метод на пресмятане на таксата - главно с данните за ползвателите на един парцел.
В момента съвпадението сред другите държавни регистри, които могат да се употребяват с тази цел, е едвам 30-40%. Другият проблем е, че при смяната на метода на пресмятане на таксата тя ще се усили фрапантно.
При в този момент настоящите текстове на закона таксата щеше да нарастне сред три и 10 пъти във всяка българска община, в случай че смяната беше влезнала от 1 януари 2025 година Необходимо е първо да се изчистят проблемите при регистрацията на жителите, както и да има действителни данни за работещите във компаниите. За това са нужни нормативни промени, които би трябвало да се вършат през идната година.
Според общините са нужни промени в процедурите по регистрация на сегашен адрес. Един от проблемите е, че огромна част от хората не се записват на адресите, на които фактически живеят. Другият е, че дерегистрацията на наематели, да вземем за пример, е по тяхно предпочитание и не може да се направи от притежателя на парцела.
Това ще е следващото отсрочване на изчисляването на такса боклук съгласно изхвърлените количества боклуци. Последно тя беше отсрочена, с цел да се изчака публикуването на данните от националното броене от 2021 година
Докато общините търсят способи за изчисляването на таксата боклук и кой и по какъв начин да я заплаща, рецесията с боклука се задълбочава. В България, както и на всички места другаде по света, има такава рецесия. Живеем в свръхпроизводствен свят, който основава повече, в сравнение с употребява, а когато стане време да се изхвърли боклукът, не сме наясно къде и по какъв начин да го създадем. Управлението на отпадъците в страната не разполага с добра инфраструктура, с цел да се оправи с количеството боклуци, които създава. Вместо това методът, по който системата действа сега, основава повече отпадък, в сравнение с страната ни може да преработи по екологичен метод.
Няколко разнообразни аспекта водят до слабото и неефективно ръководство на отпадъците. Сред тях са количеството боклуци, които страната основава, невъзможността да се извозват толкоз доста боклуци, повишаването на електронните боклуци, зависимостта от депата за боклуци и неналичието на надеждни и рентабилни способи за преработване.
Как трябваше да се счита таксата
Общините могат да употребяват три метода за изчисляването на таксата за всеки човек. /> - Според торби, чиято цена в действителност е таксата.
- Чрез съдове за изхвърляне на отпадъците от една къща или блок, а по-късно количеството се разделя на броя на хората, които ги употребяват.
- Плащане на човек посредством приблизително пресмятане на разхода за боклука, генериран от един гражданин на общината.
" Tакса боклук следващата година може да стaне непостижима за доста жители. По калкулации на специалисти сумата може да се вдигне почти от 4 до 7 пъти ". За това предизвести кметът на Русе Пенко Милков в позиция. Той подаде тъжба до Върховния административен съд против признатата от Министерския съвет разпоредба за пресмятане на такса битови боклуци и беше един от кметовете, които се оповестиха против нея.
Милков е уверен, че водещо при установяване размера на парите би трябвало да бъде съответното количество битови боклуци, което семейството е генерирало. Този принцип обаче не е детайлизиран в наредбата.
Новите разпореждания биха довели до диспропорции при установяване на съответния размер за всеки жител или компания и практическа неспособност той да се дефинира и да се реализира надзор, декларира Милков.
" Предвидени са три различни метода за пресмятане на таксата. Първият модел планува размерът на таксата да се пресмята на база самостоятелно несъмнено количество битови боклуци за парцела. Гражданите ще бъдат задължени да употребяват само авансово закупени от самите тях торби за боклук, чиято цена ще се дефинира от съответната им съдържимост. Цената на торбите ще дефинира таксата, която всеки ще заплаща. Този модел обаче би могъл да докара до екологична злополука поради риска от изхвърляне на боклуци на нерегламентирани места за отбягване на заплащането ", разяснява Милков.
При втория модел таксата се дефинира от броя и вместимостта на съдовете за събирането на боклука и честотата на тяхното превозване за всеки съответен парцел. Този вид е елементарно използван за администрацията, само че би довел до внезапни промени и неравноправно отнасяне на жителите. Те не могат да бъдат задължени да употребяват тъкмо избран съд за отпадъците си ", акцентира кметът на Русе.
При третия метод, който Общинският съвет може да избере, размерът на таксата за битови боклуци се дефинира от броя на лицата, ползващи услугата. Този метод обаче е нормативно предизвикателство, тъй като терминът „ ползвател “ не е ясно дефиниран. Едно лице може да се окаже ползвател по едно и също време на непрекъснатия си адрес, на сегашния си адрес, на работното си място, като клиент на заведение и така нататък ", акцентира кметът на Русе.
" Прилагането на който и да е от моделите ще докара до обществена нетърпимост на таксата, която за избрани лица ще се усили в пъти без ясни и справедливи пропорции. Това ще аргументи голямо напрежение измежду хората. Размерът на таксата би трябвало да е обществено търпим за всеки жител, а наредбата не разрешава това ", безапелационен е той.
Милков приканва Министерски съвет да анулира наредбата, да се извършат промени в Закона за локалните налози и такси и други нормативни документи, които да задължат Национална агенция за приходите и Националния статистически институт да дават информация за работещите в бизнес бранша. Кметът прецизира, че това е позицията и на доста негови сътрудници в цялата страна.
България създава приблизително повече боклуци, в сравнение с други западни страни
Един от аспектите на неприятната инфраструктура за оправянето с боклуци е обвързван с количеството боклуци, които България основава. Доклад от 2018 година демонстрира, че България създава приблизително повече боклуци, в сравнение с други западни страни. Колко тъкмо? През 2016-2017 година те са били 45 милиона тона. Тези боклуци идват от потреблението на пластмаса, дизайна на опаковките, възходящия брой електронни боклуци и питателните боклуци. Целият този отпадък би трябвало да отиде някъде. Много от другите страни бяха избрали тактиката да изпращат боклуци в Китай, което се обрисуваше като добър вид и за нас, само че измененията в политиката на Китай през 2018 година във връзка с това какъв тип боклуци ще приема и преработва от други страни направиха невероятно страната да изпраща толкоз доста отпадък в чужбина, колкото е належащо.
И защото от ден на ден страни следват образеца на Китай и стават все по-строги във връзка с това какви боклуци ще внасят и обработват, системата на България може да бъде в допълнение натоварена, в случай че инфраструктурата не се усъвършенства.
Рециклираме ли в България?
Въпреки че страната е относително нова в преработването и екологичните практики, в последните години има повишен интерес и старания за усъвършенстване на процесите. Рециклирането на отпадък в България се прави посредством центрове и системи за селективно събиране и преправка на разнообразни типове боклуци.
В доста градове и обитаеми места се употребява система за селективно събиране, която разрешава жителите да разделят отпадъците си на разнообразни категории като хартия, картон, стъкло, метал, пластмаса и биоотпадъци. Понякога материалите, които би трябвало да отидат в центровете за преработване, обаче са били отделени погрешно. Това може да докара до замърсяване на цялата партида заради потреблението на разнообразни процеси за преработване на разнообразни материали и при разнообразни температури. Недостатъчното преработване значи, че фирмите създават повече артикули от първични материали. Това води до от ден на ден и повече боклуци в дълготраен проект.
През 2021 година беше признат Закон за ръководство на отпадъците, който вкарва наложителни цели за преработване на избрани типове боклуци. Този закон постанова на организациите и публичните институции обвързване за разделно събиране и преработване на отпадъците, както и вкарва системи за следене и отчитане на техните практики. Въпреки това на него към момента не се гледа толкоз съществено. Още по-фрапантно е да забележим по какъв начин от време на време три контейнера за разделно събиране на боклуци се изсипват непосредствено в един камион за транспортиране. Какъв е смисълът и това ли назоваваме преработване?
Електронно ползване
Един от най-големите проблеми, с които се сблъсква целият свят когато става въпрос за рецесия с боклука, е наклонността да се купува най-новата електроника. За това са отговорни и компании, и консуматори, които се надпреварват да основават нови и нови модели устройства, а потребителите купуват, макар че притежаваните от тях към момента работят вярно. Това води до повишаване на електронните боклуци и в случай че хората не ги предадат за повторна приложимост или преработване, те постоянно се озовават на сметището дружно с всичко останало. По-високите нива на ползване на артикули водят до производството на още повече такива, а по-късно до превръщането на повече произведения в твърди боклуци. С други думи, потребността от „ най-новите и най-модерните “ софтуерни устройства е рисков метод на мислене. Ако хората не поемат отговорност, когато става въпрос за преработване на електроника, това постоянно води до изхвърляне на изцяло положителни произведения.
Предизвикателствата с депата за боклуци
Много депа в България не разполагат със модерни технологии и съоръжение за преправка и обработка на боклуци. Това значи, че процесите за разпространяване на отпадъците в природата постоянно са неефективни и нездравословни за околната среда. Контролът и мониторингът на депата за боклуци постоянно се правят несъответстващо, което може да докара до незаконно изхвърляне на боклуци и противозаконни депа. Този проблем може да подкопае напъните за преработване и стабилно ръководство на отпадъците.
Някои депа в България могат да съдържат рискови боклуци, които изискват особено съоръжение и технологии за безвредно ръководство. Липсата на съответни фабрики за обработка на рискови боклуци може да съставлява риск за околната среда и човешкото здраве. Въпреки напъните за развиване на системи за селективно събиране, успеваемостта в преработването към момента може да бъде усъвършенствана. Често се смесват разнообразни типове боклуци в съдовете за селективно събиране, което затруднява процеса на преправка.
Депата за боклуци могат да бъдат източник на обществени спорове и митинги, изключително когато те се възнамеряват или строят покрай обитаеми места.
Управлението на отпадъците в България също по този начин не е централизирано и постоянно се реализира на локално равнище, което може да докара до незадоволителна съгласуваност и разнообразни практики в другите области на страната.
Финансирането на модерни депа и технологии за обработка на боклуци може да бъде предизвикателство за бюджетите на общините и районните органи.
За да се решат тези минуси и провокации, е належащо стабилно и новаторско ръководство на отпадъците в България, както и вложения в модерни технологии и обучение на обществото по въпросите на преработването и опазването на околната среда.
9 месеца по-късно общините скочиха против новия метод на пресмятане на такса боклук - съгласно изхвърлените боклуци. Така беше решено тя да бъде отсрочена най-малко до 1 януари 2026 година, а до тогава заплащането да продължи да се пресмята съгласно данъчната оценка на парцелите и през 2025 година
Още преди месеци обаче от Националното съдружие на общините оповестиха, че общините срещат редица компликации при използването на новия метод на пресмятане на таксата - главно с данните за ползвателите на един парцел.
В момента съвпадението сред другите държавни регистри, които могат да се употребяват с тази цел, е едвам 30-40%. Другият проблем е, че при смяната на метода на пресмятане на таксата тя ще се усили фрапантно.
При в този момент настоящите текстове на закона таксата щеше да нарастне сред три и 10 пъти във всяка българска община, в случай че смяната беше влезнала от 1 януари 2025 година Необходимо е първо да се изчистят проблемите при регистрацията на жителите, както и да има действителни данни за работещите във компаниите. За това са нужни нормативни промени, които би трябвало да се вършат през идната година.
Според общините са нужни промени в процедурите по регистрация на сегашен адрес. Един от проблемите е, че огромна част от хората не се записват на адресите, на които фактически живеят. Другият е, че дерегистрацията на наематели, да вземем за пример, е по тяхно предпочитание и не може да се направи от притежателя на парцела.
Това ще е следващото отсрочване на изчисляването на такса боклук съгласно изхвърлените количества боклуци. Последно тя беше отсрочена, с цел да се изчака публикуването на данните от националното броене от 2021 година
Докато общините търсят способи за изчисляването на таксата боклук и кой и по какъв начин да я заплаща, рецесията с боклука се задълбочава. В България, както и на всички места другаде по света, има такава рецесия. Живеем в свръхпроизводствен свят, който основава повече, в сравнение с употребява, а когато стане време да се изхвърли боклукът, не сме наясно къде и по какъв начин да го създадем. Управлението на отпадъците в страната не разполага с добра инфраструктура, с цел да се оправи с количеството боклуци, които създава. Вместо това методът, по който системата действа сега, основава повече отпадък, в сравнение с страната ни може да преработи по екологичен метод.
Няколко разнообразни аспекта водят до слабото и неефективно ръководство на отпадъците. Сред тях са количеството боклуци, които страната основава, невъзможността да се извозват толкоз доста боклуци, повишаването на електронните боклуци, зависимостта от депата за боклуци и неналичието на надеждни и рентабилни способи за преработване.
Как трябваше да се счита таксата
Общините могат да употребяват три метода за изчисляването на таксата за всеки човек. /> - Според торби, чиято цена в действителност е таксата.
- Чрез съдове за изхвърляне на отпадъците от една къща или блок, а по-късно количеството се разделя на броя на хората, които ги употребяват.
- Плащане на човек посредством приблизително пресмятане на разхода за боклука, генериран от един гражданин на общината.
" Tакса боклук следващата година може да стaне непостижима за доста жители. По калкулации на специалисти сумата може да се вдигне почти от 4 до 7 пъти ". За това предизвести кметът на Русе Пенко Милков в позиция. Той подаде тъжба до Върховния административен съд против признатата от Министерския съвет разпоредба за пресмятане на такса битови боклуци и беше един от кметовете, които се оповестиха против нея.
Милков е уверен, че водещо при установяване размера на парите би трябвало да бъде съответното количество битови боклуци, което семейството е генерирало. Този принцип обаче не е детайлизиран в наредбата.
Новите разпореждания биха довели до диспропорции при установяване на съответния размер за всеки жител или компания и практическа неспособност той да се дефинира и да се реализира надзор, декларира Милков.
" Предвидени са три различни метода за пресмятане на таксата. Първият модел планува размерът на таксата да се пресмята на база самостоятелно несъмнено количество битови боклуци за парцела. Гражданите ще бъдат задължени да употребяват само авансово закупени от самите тях торби за боклук, чиято цена ще се дефинира от съответната им съдържимост. Цената на торбите ще дефинира таксата, която всеки ще заплаща. Този модел обаче би могъл да докара до екологична злополука поради риска от изхвърляне на боклуци на нерегламентирани места за отбягване на заплащането ", разяснява Милков.
При втория модел таксата се дефинира от броя и вместимостта на съдовете за събирането на боклука и честотата на тяхното превозване за всеки съответен парцел. Този вид е елементарно използван за администрацията, само че би довел до внезапни промени и неравноправно отнасяне на жителите. Те не могат да бъдат задължени да употребяват тъкмо избран съд за отпадъците си ", акцентира кметът на Русе.
При третия метод, който Общинският съвет може да избере, размерът на таксата за битови боклуци се дефинира от броя на лицата, ползващи услугата. Този метод обаче е нормативно предизвикателство, тъй като терминът „ ползвател “ не е ясно дефиниран. Едно лице може да се окаже ползвател по едно и също време на непрекъснатия си адрес, на сегашния си адрес, на работното си място, като клиент на заведение и така нататък ", акцентира кметът на Русе.
" Прилагането на който и да е от моделите ще докара до обществена нетърпимост на таксата, която за избрани лица ще се усили в пъти без ясни и справедливи пропорции. Това ще аргументи голямо напрежение измежду хората. Размерът на таксата би трябвало да е обществено търпим за всеки жител, а наредбата не разрешава това ", безапелационен е той.
Милков приканва Министерски съвет да анулира наредбата, да се извършат промени в Закона за локалните налози и такси и други нормативни документи, които да задължат Национална агенция за приходите и Националния статистически институт да дават информация за работещите в бизнес бранша. Кметът прецизира, че това е позицията и на доста негови сътрудници в цялата страна.
България създава приблизително повече боклуци, в сравнение с други западни страни
Един от аспектите на неприятната инфраструктура за оправянето с боклуци е обвързван с количеството боклуци, които България основава. Доклад от 2018 година демонстрира, че България създава приблизително повече боклуци, в сравнение с други западни страни. Колко тъкмо? През 2016-2017 година те са били 45 милиона тона. Тези боклуци идват от потреблението на пластмаса, дизайна на опаковките, възходящия брой електронни боклуци и питателните боклуци. Целият този отпадък би трябвало да отиде някъде. Много от другите страни бяха избрали тактиката да изпращат боклуци в Китай, което се обрисуваше като добър вид и за нас, само че измененията в политиката на Китай през 2018 година във връзка с това какъв тип боклуци ще приема и преработва от други страни направиха невероятно страната да изпраща толкоз доста отпадък в чужбина, колкото е належащо.
И защото от ден на ден страни следват образеца на Китай и стават все по-строги във връзка с това какви боклуци ще внасят и обработват, системата на България може да бъде в допълнение натоварена, в случай че инфраструктурата не се усъвършенства.
Рециклираме ли в България?
Въпреки че страната е относително нова в преработването и екологичните практики, в последните години има повишен интерес и старания за усъвършенстване на процесите. Рециклирането на отпадък в България се прави посредством центрове и системи за селективно събиране и преправка на разнообразни типове боклуци.
В доста градове и обитаеми места се употребява система за селективно събиране, която разрешава жителите да разделят отпадъците си на разнообразни категории като хартия, картон, стъкло, метал, пластмаса и биоотпадъци. Понякога материалите, които би трябвало да отидат в центровете за преработване, обаче са били отделени погрешно. Това може да докара до замърсяване на цялата партида заради потреблението на разнообразни процеси за преработване на разнообразни материали и при разнообразни температури. Недостатъчното преработване значи, че фирмите създават повече артикули от първични материали. Това води до от ден на ден и повече боклуци в дълготраен проект.
През 2021 година беше признат Закон за ръководство на отпадъците, който вкарва наложителни цели за преработване на избрани типове боклуци. Този закон постанова на организациите и публичните институции обвързване за разделно събиране и преработване на отпадъците, както и вкарва системи за следене и отчитане на техните практики. Въпреки това на него към момента не се гледа толкоз съществено. Още по-фрапантно е да забележим по какъв начин от време на време три контейнера за разделно събиране на боклуци се изсипват непосредствено в един камион за транспортиране. Какъв е смисълът и това ли назоваваме преработване?
Електронно ползване
Един от най-големите проблеми, с които се сблъсква целият свят когато става въпрос за рецесия с боклука, е наклонността да се купува най-новата електроника. За това са отговорни и компании, и консуматори, които се надпреварват да основават нови и нови модели устройства, а потребителите купуват, макар че притежаваните от тях към момента работят вярно. Това води до повишаване на електронните боклуци и в случай че хората не ги предадат за повторна приложимост или преработване, те постоянно се озовават на сметището дружно с всичко останало. По-високите нива на ползване на артикули водят до производството на още повече такива, а по-късно до превръщането на повече произведения в твърди боклуци. С други думи, потребността от „ най-новите и най-модерните “ софтуерни устройства е рисков метод на мислене. Ако хората не поемат отговорност, когато става въпрос за преработване на електроника, това постоянно води до изхвърляне на изцяло положителни произведения.
Предизвикателствата с депата за боклуци
Много депа в България не разполагат със модерни технологии и съоръжение за преправка и обработка на боклуци. Това значи, че процесите за разпространяване на отпадъците в природата постоянно са неефективни и нездравословни за околната среда. Контролът и мониторингът на депата за боклуци постоянно се правят несъответстващо, което може да докара до незаконно изхвърляне на боклуци и противозаконни депа. Този проблем може да подкопае напъните за преработване и стабилно ръководство на отпадъците.
Някои депа в България могат да съдържат рискови боклуци, които изискват особено съоръжение и технологии за безвредно ръководство. Липсата на съответни фабрики за обработка на рискови боклуци може да съставлява риск за околната среда и човешкото здраве. Въпреки напъните за развиване на системи за селективно събиране, успеваемостта в преработването към момента може да бъде усъвършенствана. Често се смесват разнообразни типове боклуци в съдовете за селективно събиране, което затруднява процеса на преправка.
Депата за боклуци могат да бъдат източник на обществени спорове и митинги, изключително когато те се възнамеряват или строят покрай обитаеми места.
Управлението на отпадъците в България също по този начин не е централизирано и постоянно се реализира на локално равнище, което може да докара до незадоволителна съгласуваност и разнообразни практики в другите области на страната.
Финансирането на модерни депа и технологии за обработка на боклуци може да бъде предизвикателство за бюджетите на общините и районните органи.
За да се решат тези минуси и провокации, е належащо стабилно и новаторско ръководство на отпадъците в България, както и вложения в модерни технологии и обучение на обществото по въпросите на преработването и опазването на околната среда.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ