В началото на годината едно младо момиче ни накара за

В началото на годината едно младо момиче ни накара за първи път в действителност да почувстваме, че в отдалечен Китай има вирус и че можеш една заран да осъмнеш в град, който не можеш да напуснеш. Преслава Пешкова - студентка, която се оказа в огнището на пандемията - град Ухан, разкава Българска национална телевизия.

През януари тя ни описа какво е чувството да си в затворен град, проследихме и връщането й в Европа. Близо година по-късно, екип на " По света и у нас " още веднъж се свърза с Преслава, с цел да ни опише по какъв начин се е трансформирал животът й след карантината.

" Все още ми е като на филм и ми е мъчно да допускам, че ми се е случило сходно нещо. Не с неприятни усеща ", споделя Преслава.

Преслава Пешкова е на 25 години, студентка по геодезия и геоинформатика в Щутгарт. В началото на годината се оказа в огнището на болестта - китайския град Ухан, където е на няколкомесечен продан.

" Получих известие от мои другари китайци, че градът ще бъде блокиран. Обадих се на немското посолство, защото съм с двойно поданство, с цел да попитам дали е правилно - аз също желаех да напусна града. Те не можаха да ми кажат ", описа тя на 24 януари.

Семейството на Преслава й купува самолетен билет за връщане в Европа, а тя има единствено няколко часа да си събере багажа и да замине. Впоследствие взема решение, че е по-безопасно да остане в общежитието си, което е изолирано от града и рискът да се болести е редуциран до най-малко.

" Дните там бяха доста еднообразни. Усещаше се страхът на хората, беше запустял градът последните дни. Аз не излизах доста на открито, защото не знаех и аз доста за вируса и се притеснявах. Не желаех да се заразя и ми беше значимо да остана здрава до последно. И по тази причина си седях общо взето в стаята ", добавя българката.

" В самолета като се качихме, започнаха да ни разпитват. Дадоха ни анкета с въпроси къде сме били в последните 14 дни, имаме ли недоволства - кашляне, температура и така нататък Имаше доктори в самолета, които очевидно са избрали евентуално инфектирани пасажери ", описа тя пък на 2 февруари.

Двама от пасажерите се оказват с COVID-19 и Преслава и останалите пасажери са сложени под 16-дневна карантина в казарми, на към 100 км от Франкфурт.

" Със сигурност интервала от локдауна в Ухан до идването ми в Германия ще го запомня. Самото прекарване, чувството да ти се случи нещо сходно... Ти не осъзнаваш, мислиш си, че си в някакъв холивудски филм и ти споделят, че градът, в който се намираш, е заключен за останалата част от света и не се знае по кое време може да напуснеш. Също и чувството, когато най-сетне се качихме в самолета и когато кацнахме в Хелзинки да презареди самолетът с гориво, и когато знаех, че съм в Европа и знаех, че към този момент всичко е ок.

Мисля, че значително хората, с които бяхме на този полет за евакуация, се притеснявахме, че няма да можем да напуснем Китай, защото ни бяха казвали за единични случаи на студенти, върнати в Китай от летището, защото са им премерили температурата и тя е била да речем 37.3 и управляващите не са им разрешили да изоставен страната. Може би това ни бяха най-големите терзания ", спомня си в този момент Преслава.

" По принцип не бих споделила, че ме е било боязън, нито в този момент сега ме е доста боязън, само че може би в този момент повече, в сравнение с тогава. Тогава обстановката беше такава, че се говореше за този вирус, знаеше се, че има вирус, не се знаеше тъкмо какъв е и какви могат да бъдат следствията, само че хората съблюдаваха разпоредбите, съблюдаваха това, което им се споделяше и аз действително не съм усещала боязън в Китай, тъй като нямаше никого по улицата.

Докато в този момент казусът е, че значително това дали аз ще се заразя или не, не зависи единствено от мен, ами и от хората към мен. Защото аз даже да съблюдавам разпоредбите, даже да нося маска, да съблюдавам отдалеченост, да не излизам толкоз постоянно, другите около мен могат да ме заразят ", споделя тя.

По време на единственото си прибиране до България това лято, остава разочарована от неглижирането на вируса у нас, само че и споделя, че в Германия, където живее, също мнозина се поддават на тайни теории или отхвърлят съществуването на вируса.

" В началото когато стана всичко това с вируса - март месец, април месец, бях изумена какъв брой съответно реагираха държавното управление, страна и хората - съблюдаваха се ограничения. И по-късно юли месец, когато се прибирах, беше много безредно и сякаш на хората въобще не им пукаше. Но се усещаше наличието на COVID-19, тъй като аз вървях на морето и нямаше изключително доста туристи, не беше както предни години. Но да - имаше към момента хора, които не ги интересува и не носеха маски даже и тук-там, на които се очакваше ", разяснява Преслава.

" Вярвам, че дисциплината играе значима роля. Китай си остава единствената страна в света, в която действително имаше локдаун. Където действително хората не излизаха с месеци на открито и чакаха да отмине вирусът. Докато в Европа нещата са по-различни. Първо в Европа няма по какъв начин тези...няма по какъв начин да има подобен локдаун. Няма по какъв начин да се вкарат тези ограничавания първо, тъй като хората имат друг метод на живот и метод на мислене, второ поради метода, по който страните в Европа са свързани. Много по-лесно е да отцепиш Китай - Китай не е толкоз подвластен от страните съседки, едвам речем която и да е страна в Европа от останалите страни около нея ", декларира Преслава.

" Ситуацията е относително много по-добра, в сравнение с тук. Имам другари, които към момента живеят там. Като цяло не им е доста позволено до колкото знам да приказват за вируса по медиите и да се всява боязън, всеобщ боязън ", дава отговор тя.

" Китайците си съблюдават строго разпоредбите и най-добре овладяха обстановката, а в Германия може би е приблизително ситуацията - има хора, които просто не ги интересува и не имат вяра и имат вяра в някакви тайни теории, че Коронавирус е за да унищожи стопанската система на света и други сходни, и не съблюдават ограниченията. Но бих споделила, че множеството хора, образованите хора, интелигентните хора се придържат към разпоредбите. В България - не съм си била там от лятото и не мога да кажа, само че по фотоси, които виждам от мои другари и по техни изявления виждам, че няма избавление ", разяснява Преслава.

" Бих споделила, че в България Ковидът се отразява доста по-драматично, в сравнение с в Германия. В Германия се гледа по-обективно на нещата и се пробват да не внасят, да не всяват боязън в хората, ами по-скоро пробват се да ги накарат да бъдат по-разумни, да внимават. Не се постановат строги ограничения, не се постановат забрани. Никой не се пробва да споделя неща в духа на " в случай че не извършите еди какво си, ще ви се случи нещо доста неприятно ". По-скоро с съгласие. Докато в България имам възприятието, че медиите отразяват единични случаи, които са по-сензационни ", декларира българката.

" Аз не съм човек, който е доста обществен и излиза, върви по празненства и се събира с един куп хора. Имам една шепа другари, само че съгласно мен имам най-хубавите другари, с които не преставам да си подкрепям контакт и вирусът не ме е спирал. Разбира се, множеството от тях живеят в България и нямах опция да се прибера повече пъти за този интервал и да ги видя, само че ние си поддържаме контакт по обществените мрежи и също по този начин сме наясно с това, че тази пандемия ще отмине и ние ще можем да си честваме, да се прегръщаме, да се целуваме, да си пътуваме и така нататък след този интервал и че е значимо в този момент да се успокоят нещата. И че има време за всичко.

С Новата година няма да изчезне пандемията, няма да изчезне вирусът, само че мисля, че нещата ще стават по-добре. Може би в първата половина на годината към момента ще се усещат измененията и следите от пандемията и постепенно ще изчезва, само че втората половина от годината допускам, че малко по малко нещата ще стартират да се връщат към естествения си метод. Може би 2020-а година е дала урок на човечеството като цяло. Да се замислят върху доста неща, върху живота като цяло. Ние не направляваме безусловно нищо и би трябвало да умеем да се приспособяваме към сходни обстановки, с цел да оцеляваме ", приключва Преслава.