Парите за здраве за 2024 г.
В началото на декември Народното събрание разиска и одобри на първо четене плана на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 година, който се чака всеки миг да бъде признат и на второ четене, паралелно със закона за държавния бюджет и закона за бюджета на държавното публично обезпечаване.
И през тази година разискването не минава без разнородни политически сделки настрана от опити за сериозна и значима смяна в тласъците за държание на всички участници в даването на здравни действия, услуги и артикули и метода на оценка и финансиране на резултатите. Рефренът „ парите не доближават, дайте ни още " остава дежурна фраза от страна на лечебни заведения, съсловни организации и даже политически партии, само че проблемите в бранша, които тревожат пациентите, не намират отражение в бюджетните документи или най-малко не в средносрочен проект, оповестиха от Института за пазарна стопанска система.
Ръстът на разноските в бюджета на касата за последните пет години надвишава 3 милиарда лв., като единствено за последната година той е над 1 милиард. Разходите за болнична помощ за интервала се усилват с над 1,5 милиарда лв., а разноските за медикаменти, платени от касата, към този момент надвишават общо 2 милиарда лв..
В структурата на разноските е забележим превесът на разноските за болнична помощ – 46,8% от общите разноски. Лекарствата са другото огромно перо, което гълтам една четвърт от общия запас. Трябва да се означи, че за пет години разноските нарастват с над 80%, до момента в който по данни на Евростат насъбраната за целия интервал инфлация при лекарствените артикули в Европейски Съюз е към 11%. Извънболничната помощ – първична и профилирана – си поделя по към 7,3-7,4%, като нарастването на разноските за първична и за профилирана извънболнична помощ за тази година е по-значимо, в размер на общо 216 млн. лева и то отразява напъните за подобряването на профилактиката – една от дребното положителни вести в бранша.
Необходими ли са фундаментални промени в модела на организация и финансиране? Този въпрос постоянно се разисква и мненията на специалистите варират в двете крайности. Разумният отговор допуска, че за дълбоки промени е нужна висока степен на публично единодушие, а това е извънредно мъчно да се реализира в опазването на здравето. Секторът е мощно доминиран от ползи – на съсловни организации, фармацевтични компании, здравни специалисти и пациенти, които рядко се сплотяват към предпочитание за смяна в една обща посока. Безспорно обаче виждаме настоящи параметри, които основават неправилни тласъци и които могат да се поправят релативно елементарно, да вземем за пример:
Лекарствената политика да се насочи към генеричното заменяне на медикаменти по дифолт. Обществените поръчки при медикаментите да се трансфорат в главен способ при заплащането на медикаменти от снабдител, финансиран с публичен запас, и контролът върху тези поръчки да е действителен и ефикасен.
Да се приключи финансирането на лечебни заведения посредством клинични пътеки и да се подбере по-адекватен финансиращ механизъм, който да заплаща близо до действително осъществения разход на лечебните заведения за лекуване и да не подтиква нередности. Вече сме писали (например тук) с какво могат да бъдат сменени пътеките.
Повишаване на заплащането на труда на медицинските експерти по здравни грижи (медицински сестри, акушерки, санитари и др.), понижаване на периода им на образование и внезапно възстановяване на изискванията им на труд за увеличение на техния брой и задържането им на работа в България.
Дълбоките промени също са вероятни и постижими, без значение от компликациите. Те засягат действието и постройката на целия застрахователен модел, друго регламентиране на доплащанията и на пакета здравни услуги и решаването на въпроса с мрежата от лечени заведения на територията на страната. Опитите тези въпроси да се разискват през последните години и да започва промяна срещат опозиция, а дали тя ще се резервира и през идващите следва да забележим.
И през тази година разискването не минава без разнородни политически сделки настрана от опити за сериозна и значима смяна в тласъците за държание на всички участници в даването на здравни действия, услуги и артикули и метода на оценка и финансиране на резултатите. Рефренът „ парите не доближават, дайте ни още " остава дежурна фраза от страна на лечебни заведения, съсловни организации и даже политически партии, само че проблемите в бранша, които тревожат пациентите, не намират отражение в бюджетните документи или най-малко не в средносрочен проект, оповестиха от Института за пазарна стопанска система.
Ръстът на разноските в бюджета на касата за последните пет години надвишава 3 милиарда лв., като единствено за последната година той е над 1 милиард. Разходите за болнична помощ за интервала се усилват с над 1,5 милиарда лв., а разноските за медикаменти, платени от касата, към този момент надвишават общо 2 милиарда лв..
В структурата на разноските е забележим превесът на разноските за болнична помощ – 46,8% от общите разноски. Лекарствата са другото огромно перо, което гълтам една четвърт от общия запас. Трябва да се означи, че за пет години разноските нарастват с над 80%, до момента в който по данни на Евростат насъбраната за целия интервал инфлация при лекарствените артикули в Европейски Съюз е към 11%. Извънболничната помощ – първична и профилирана – си поделя по към 7,3-7,4%, като нарастването на разноските за първична и за профилирана извънболнична помощ за тази година е по-значимо, в размер на общо 216 млн. лева и то отразява напъните за подобряването на профилактиката – една от дребното положителни вести в бранша.
Необходими ли са фундаментални промени в модела на организация и финансиране? Този въпрос постоянно се разисква и мненията на специалистите варират в двете крайности. Разумният отговор допуска, че за дълбоки промени е нужна висока степен на публично единодушие, а това е извънредно мъчно да се реализира в опазването на здравето. Секторът е мощно доминиран от ползи – на съсловни организации, фармацевтични компании, здравни специалисти и пациенти, които рядко се сплотяват към предпочитание за смяна в една обща посока. Безспорно обаче виждаме настоящи параметри, които основават неправилни тласъци и които могат да се поправят релативно елементарно, да вземем за пример:
Лекарствената политика да се насочи към генеричното заменяне на медикаменти по дифолт. Обществените поръчки при медикаментите да се трансфорат в главен способ при заплащането на медикаменти от снабдител, финансиран с публичен запас, и контролът върху тези поръчки да е действителен и ефикасен.
Да се приключи финансирането на лечебни заведения посредством клинични пътеки и да се подбере по-адекватен финансиращ механизъм, който да заплаща близо до действително осъществения разход на лечебните заведения за лекуване и да не подтиква нередности. Вече сме писали (например тук) с какво могат да бъдат сменени пътеките.
Повишаване на заплащането на труда на медицинските експерти по здравни грижи (медицински сестри, акушерки, санитари и др.), понижаване на периода им на образование и внезапно възстановяване на изискванията им на труд за увеличение на техния брой и задържането им на работа в България.
Дълбоките промени също са вероятни и постижими, без значение от компликациите. Те засягат действието и постройката на целия застрахователен модел, друго регламентиране на доплащанията и на пакета здравни услуги и решаването на въпроса с мрежата от лечени заведения на територията на страната. Опитите тези въпроси да се разискват през последните години и да започва промяна срещат опозиция, а дали тя ще се резервира и през идващите следва да забележим.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ