В началото на април имах възможността да посетя централата на

В началото на април имах опцията да посетя централата на Huawei в Шънджън – едно от тези места, където технологиите се срещат с визията за бъдещето. Представени ни бяха някои от най-новите устройства на компанията, които публично ще забележим на събитието в Берлин на 15 май, както и нововъведения като TruSense, за която към този момент писахме. Вече си мислех, че съм видял всичко най-интересно, когато домакините ни предложиха да отскочим и до близкия град Донгуан, където се намира по този начин нареченият кампус на Huawei – място, за което по това време нямах съвсем никаква информация.

Признавам си, подходих към концепцията с прочут песимизъм – не чаках нищо изключително. Представях си следващата съвременна бизнес зона с офиси и лаборатории. Но още с първите крачки вътре разбрах, че това не е просто кампус. Това е прекарване. Това е Европа в Китай.

Впечатляващи здания, библиотеки като от филм за Хари Потър, трамвай, напомнящ швейцарската железница, улички, които те придвижват в Париж, Болоня или Гьотеборг. Без да съм го очаквал, попаднах на едно от най-вълнуващите места, които съм виждал.

Пристигане в приказката: Huawei Ox Horn Campus

Когато слязохме от рейса пред входа на кампуса, първото ми усещане беше толкоз мощно, че мъчно можех да го обясня с думи. Сякаш бях минал през портал, който ме е пренесъл не в промишлен софтуерен парк, а в фон от европейска приказка. Една солидна, елегантна постройка се издигаше пред нас – библиотеката, която подсещаше на сцена от филм за Хари Потър или старинна опера. Това беше единствено началото на едно странствуване, което щеше да разкрие свят, в който високите технологии и архитектурната романтика се преплитат по изцяло непредвиден метод.

Huawei Ox Horn Campus се намира край крайбрежията на езерото Соншан, в южната част на град Донгуан, близо до Шънджън. Открит през юни 2018 година, кампусът е издигнат върху внушителните 300 акра, което се равнява на над 1.4 милиона квадратни метра. Целта не е била просто да се построи още едно корпоративно пространство, а да се сътвори нещо неповторимо – място, което въодушевява и провокира удивление у всеки, който стъпи в него.

Комплексът се състои от 108 здания, разграничени в четири съществени зони, всяка от които съдържа 12 „ села “, въодушевени от разнообразни европейски градове. Реплики на архитектурата от Хайделберг, Париж, Болоня, Люксембург, Прага и доста други оживяват с невероятна точност и внимание към детайла. Проектът е коствал над 10 милиарда юана (около 1.45 милиарда щатски долара), само че крайният резултат е не просто офис кампус – а пространство, което споделя история, въодушевява креативност и кара човек да се усеща като част от нещо доста по-голямо от всекидневието.

Архитектурата – Европа, пресъздадена с внимание до последния подробност

Едно от най-впечатляващите неща в Ox Horn Campus е архитектурната му идея – всяка зона е въодушевена от съответен европейски град и е осъществена с извънредно внимание към детайла. Разхождайки се из кампуса, преминаваш около здания и площади, които припомнят на Хайделберг, Париж, Болоня, Фрайбург, Брюж, Люксембург, Оксфорд, Гренада, Прага, Гьотеборг… всеки квартал носи собствен темперамент, жанр и дух. Не просто фасади – а същински архитектурни комплекси с улици, канали, балкони и даже улични лампи в стила на съответния град.

Няма потребност да се питаш къде се намираш – усещаш го още щом прекрачиш границата на всяка нова зона. Цветовете на постройките, текстурата на настилката, чувството за пространство – всичко е подчинено на концепцията да се почувстваш, като че ли си се озовал на друго място в Европа. Можеш да се разходиш из сантименталните улички на Брюж, да се насладиш на тишината край езеро с черни лебеди в „ Гьотеборг “ или да пиеш кафе с аспект към „ Прага “. Това е не просто тематичен парк – това е културен роман, построен от камък, дърво и стъкло.

Особено запаметяващо се остава визитата на основната библиотека – постройка, която напълно може да бъде част от кино фон. Интериорът ѝ съставлява овална зала на четири етажа, увенчана с възвишен купол, под който се разпростира мозайчен под с геометрични орнаменти и антични надписи.

В нея се съхраняват към 80 000 книги на китайски и 40 000 на непознати езици, в това число редки ръкописи и издания, които мъчно могат да бъдат открити другаде. Това не е просто информативен център – а съкровищница на културата, почтена за всяка национална библиотека в Европа.

Придвижване в кампуса – швейцарски трен, голф колички и лодки

Придвижването в Ox Horn Campus е прекарване единствено по себе си. За да се минава комфортно сред обособените „ европейски “ зони, Huawei е построил трамвайна мрежа с дължина 7.8 километра, моделирана по емблематичната Jungfrau железница в Швейцария. Влаковете се движат гладко и тихо, преминавайки около езера, зелени паркове и достоверни фасади, което основава чувството, че си в първокласно туристическо странствуване, а не просто в бизнес кампус. Това е главният превоз в границите на комплекса, само че надалеч не единственият.

Някои имат опция да се качат и на дребна лодка, само че за жалост нашата група нямаше време за това. За още по-бързо напредване сред кварталите се употребяват електрически голф колички, които те придвижват безусловно от Париж до Люксембург за минути. Това е град в града, жив, въодушевяващ и безпределно фотогеничен.

Хармония с природата и човешки мащаб

Една от най-силните страни на Huawei Ox Horn Campus е неговата архитектурна философия, която заобикаля клишето на огромните стъклени небостъргачи, преобладаващи в множеството софтуерни центрове. Вместо това тук е построено „ човешко пространство “ – мащаб, който те кани да се движиш пешком, да общуваш, да се отпуснеш.

Всичко е проектирано по този начин, че да съчетае функционалността на високите технологии с уюта на европейските остарели градове. И това не е инцидентно – самият създател на Huawei, Ren Zhengfei, има обучение в региона на архитектурата и инженерството, което ясно проличава във всеки подробност от кампуса.

Навсякъде към теб се разкрива жива природа – езеро, в което умерено плават черни лебеди, сенчести паркове, къси мостчета над водни канали, зелени площи, по които чиновници четат или беседват неофициално. Всичко това придава чувство за успокоение и баланс, които са необичайност в динамичната среда на софтуерния свят. Тук не просто работиш – тук съществуваш в темп с околната среда, с архитектурата и с хората към теб. Това е място, което не те натоварва, а те въодушевява да бъдеш изобретателен.

Кои работят тук – R&D сърцето на Huawei

Зад приказната фасада на Ox Horn Campus стои и неговата най-съществена функционалност – да бъде център за научноизследователска и развойна активност (R&D). В кампуса работят сред 25 000 и 30 000 души, като преобладаващата част от тях са инженери, учени и софтуерни разработчици, които всекидневно основават новите технологии на Huawei. Това не е просто красиво място за работа – това е мозъкът на иновационната екосистема на компанията, където се проектират бъдещите решения в сфери като мобилни връзки, изкуствен интелект, облачни услуги и доста други.

Интересното е, че тук не всичко е фокусирано върху технологии. Huawei целеустремено построява пространства за размисъл, ентусиазъм и просвета, като огромни библиотеки, читателски зони, артистични галерии и неофициални места за срещи. Идеята е, че технологиите не могат да съществуват стабилно без филантропично мислене и прочувствена просветеност. Тук нововъведението не е единствено в кода, а и в културата на работа – в среда, която почита знанието, салдото и човешкото ентусиазъм.

Защо този кампус впечатлява повече от Силициевата котловина

Няма по какъв начин да не направиш съпоставяне сред Huawei Ox Horn Campus и именитите офиси на Гугъл, Фейсбук или Apple в Силициевата котловина. Но в тази ситуация на Донгуан, визията е на напълно друго равнище. Това не е просто софтуерен хъб с улеснения – тук става дума за архитектурно произведение, вдъхновяващо културно пространство и функционален град, основан с мисъл за хората. Личното ми усещане е, че даже единствено като образно и прочувствено прекарване, това място надминава това, което сме привикнали да свързваме с най-големите западни софтуерни колоси.

И не съм единственият с такова мнение. По време на визитата си разговарях с AI експерт, който е работил както за Гугъл, по този начин и за Microsoft, и който показа изцяло искрено, че Huawei Dongguan Campus е най-вдъхновяващото място, което е виждал в кариерата си. Това прави прекарването още по-специално, защото кампусът не е отворен за туристи – влизането е допустимо единствено с покана и се смята за привилегия, която малко на брой имат. Именно това възприятие на ексклузивност, съчетано с мащаба и естетиката, трансформира това място в нещо в действителност незабравимо.

Huawei Ox Horn Campus: където работата става изкуство, а бъдещето – ентусиазъм

Ox Horn Campus не е просто работно място. Това е цялостна философия за това по какъв начин би трябвало да наподобява и да се усеща всекидневието на хората, които градят технологиите на утрешния ден. Тук всичко – от улиците и архитектурата до звука на трамвая или формата на библиотеката – е подчинено на концепцията, че средата въздейства на мисленето, а вдъхновението е също толкоз значимо, колкото и успеваемостта. В този кампус работата не е „ от девет до пет “, а равномерен темп, съчетаващ просвета, познание и природа – визия, която към момента е необичайност в световния корпоративен свят.

Huawei е основала не просто съвременна база за нововъведения, а съразмерен свят, в който технологиите живеят в симбиоза с човешкото. Разходката сред здания, въодушевени от Европа, шепотът на водата от каналите, аромата на кафе от френска „ уличка “ и лебедите в езерото – всичко това приказва освен за мащаб и запаси, а за една висока просвета на почитание към работата, знанието и хората. Това е място, където не просто се основават технологии – тук се основават хрумвания, визии и бъдеще.

В последна сметка, Huawei Ox Horn Campus е мост сред световете – сред Изтока и Запада, сред инженерното и артистичното, сред бъдещето и безконечната културна класика. Това не е просто място, а обръщение – че можем да работим красиво, умерено и свястно, без да жертваме продуктивността. И тук неизбежно поражда въпросът: в случай че имахте опция, бихте ли желали да работите на такова място? Аз към този момент знам своя отговор.