Спасяването на редник Бойко
В началото на април Бойко Борисов се озова надълбоко в тила на врага. Защо се получи по този начин е ясно – през целия ден генералът се разхождаше с джипката и евентуално обърка автомагистралата с черен път. Изведнъж против него застанаха някакви неръкопляскащи субекти, напълно непознати хора, които бързо му демонстрираха, че не е добре пристигнал. Разжалваха го, гледаха го неприятно и потъркваха предостатъчно ръчички. Някакви четирипроцентни политички започнаха да го наскърбяват, викаха му даже, че не е специалист (представяте ли си?!). И злобно му предричаха черно, безсребърно бъдеще. Бойко, несъмнено, направи това, което беше належащо сега - окопа се и понякога даваше сигнали на своите, че е жив. Досега той смяташе, че всички го боготворят - най-малко това виждаше от джипката. Сега се трансформира в елементарен редови войник, който чака някой да го избави.
На 4 април Бойко Борисов приличаше на Тодор Живков на 10 ноември
Удивително несъответстващ. Говореше по-несвързано от нормално. Предлагаше обединения наляво и надясно, в които да взе участие не като водач, а като елементарен човечец с голям опит. И тем сходни дивотии. Мисля, че някъде в този час на изборната вечер Бойко е схванал това, което Пир е схванал преди епохи. Сигурно си е споделил: “Още една такава победа и ще се върна в Банкя сам”. В този момент Бойко още веднъж беше елементарен пожарникар; редови войник, пратен да пази реколтата в Делиормана; десантчик, приземил се с парашута си в тила на врага. В мига, в който Борисов разбра, че е спечелил безапелационно Видин, само че е изгубил София (досущ като ранната Българска социалистическа партия през 90-те), той загуби десетгодишния си рахатлък, изпадна в обезпокоително безпокойствие и се опули пред джипката.
Не знам какво е правил мозъчният концерн на ГЕРБ в този миг. Факт е, че в онази нощ Георги Харизанов взе дистанцията от Българска национална телевизия до bTV за по-малко от 10 минути и изясни в двата ефира, че изборите нищо не са трансформирали. Вероятно в този миг целият ГЕРБ е почнал интервенция по спасяването на редови войник Бойко. Бърза и по тази причина недотам добре премислена интервенция. За по-малко от пет часа
ГЕРБ мина през първите три етапи на скръбта
и едвам по-късно стартира да мисли какво може да се направи.
Първо, всички чухме ясно, че тези резултати би трябвало да се преглеждат само като чиста и поредна победа на ГЕРБ, с леки, само че пренебрежими триумфи на някакви други незначителни и новички политически играчи. Тук се включи и политоложката Антоанета Христова, която ни изясни научнопопулярно, че вотът за статуквото е бил по-силен от вота за смяната - нещо, което безусловно никой различен отвън ГЕРБ не видя. Намесиха се “24 часа” и ПИК, които още по-научно потвърдиха, че Слави е доста зле, защото е изгубил пагубно изборите в Учин дол. Ваксинираните медии означиха още, че Европа чества успеха на ГЕРБ, а Манфред Вебер написа приветствени адреси до Борисов. По-сериозните, също имунизирани, медии просто пренебрегнаха представянето на ГЕРБ и се заеха да нищят що Българска социалистическа партия е толкоз зле.
Друга политоложка - проф. Румяна Коларова, ни сподели ни повече, ни по-малко, че нов избор значи политическа неустойчивост. Че изборите са скъпо нещо, а българският бизнес ще се нагърби за сметка на жителите. Тук някъде дори се чу, че в случай че се гласоподава, отново ще последва нещо като КТБ и Виденовата зима. И… виж какво нещо…. специалистът Коларова говореше като специалиста Бойко Борисов: “Широко експертно държавно управление е единственото отговорно поведение”.
Веднага по-късно се изля гневът на Борисов против тези, дето са влезнали в Народното събрание, само че с толкоз оскъдни проценти, че нямат право да приказват. В края на петия час Борисов към този момент бе в трета фаза на скръбта - пазарлък: “Аз им предлагам мир, да сложим специалистите...”.
Така през идващите няколко дни
пред редови войник Бойко има единствено две вероятни спирки по пътя –
депресията и приемането на изборните резултати. Съдбата си е орис.
Това не е избавяне. За избавителен може да се смята единствено проект, който води Борисов до нова изпълнителна власт, до президентството или до пенсионерски безгрижен, надалеч от правосъдна препирня.
За да има нова власт, Борисов има явен път - да отиде при Слави с нужните причини. Слави, който още най-малко година-две няма по какъв начин да именуваме господин Трифонов, лежи у дома, болен от нещо като ковид, само че Бойко към този момент го е изкарал, няма проблем. Двамата са от една порода, могат да се схванат. Въпросът не е дори дали Бойко може да излезе със мощни причини за колаборация. Въпросът е дали Слави има цена, против която е податлив да жертва своето управническо бъдеще в името на Бойковия безгрижен. Вероятно има, само че надали ще си направи харакири още при започване на кино лентата. Затова предвиждаме, че по този начин редови войник Борисов не може да се избави.
Тук е значимо тълкуването на оня “кабинет от специалисти “, който ошашавеният Борисов предложи в изборната нощ. Тълкуването не е мое, на Георги Харизанов е - в ГЕРБ всички политици са специалисти, тъй че в този смисъл Бойко не е предложил ”експертен кабинет”, а най-хубавите да седнат и да схванат. Такова изтриване с гумичка на разликата сред “експерт” и “политик” е неповторимо, само че това е различен въпрос - значимото е, че с тази концепция ситуацията се утежнява - щото никой не ще да седне на една маса с политици от ГЕРБ. С специалисти - иди-дойди, само че с политици - йок.
Вторият вид е оттегляне в този момент,
предислоциране на наличната поддръжка и излизане в съдбоносен пердах -
на предварителните парламентарни и на идващите президентски избори. Бойко към този момент игра този мач - през май 2013 година, когато завоюва с голяма преднина парламентарните избори, само че Сергей Станишев, Лютви Местан и златният пръст на Волен направиха министър председател Пламен Орешарски. Сега обстановката е по-лоша за Борисов. Той още веднъж е самичък против всички, няма на кого да се опре в Народното събрание, само че в този момент неговата победа е сянка на онази от 2013-а. Сега е минус 35 мандата и минус 350 000 гласа. Обществената поддръжка никак я няма, тъй че какъв съдбоносен пердах?
Остава вид номер 3. За този вид Политическа партия ГЕРБ няма какво да направи. Той е в ръцете на основния прокурор Иван Гешев. А къде е Гешев в тази скица, е въпрос за най-малко една къща в Барселона и едно чекмедже с кюлчета. Летните митинги вкараха Борисов и Гешев под общ знаменател, само че не е несъмнено дали това е по този начин. Казвам това не поради друго, а с цел да припомня, че в случай че легне на тази кълка, Бойко може и да сгреши. И със подобаващ отдих да се сблъска с нереформираната правосъдна система.
Ден след вота стана ясно, че ГЕРБ май ще избере пътя на борбата - или Бойко министър председател, или нищо. Мъдро, тъй като това значи... нищо. Така редови войник Бойко няма да бъде избавен, само че партията ГЕРБ може да изкара още няколко месеца.
Петьо Цеков, "Сега "
На 4 април Бойко Борисов приличаше на Тодор Живков на 10 ноември
Удивително несъответстващ. Говореше по-несвързано от нормално. Предлагаше обединения наляво и надясно, в които да взе участие не като водач, а като елементарен човечец с голям опит. И тем сходни дивотии. Мисля, че някъде в този час на изборната вечер Бойко е схванал това, което Пир е схванал преди епохи. Сигурно си е споделил: “Още една такава победа и ще се върна в Банкя сам”. В този момент Бойко още веднъж беше елементарен пожарникар; редови войник, пратен да пази реколтата в Делиормана; десантчик, приземил се с парашута си в тила на врага. В мига, в който Борисов разбра, че е спечелил безапелационно Видин, само че е изгубил София (досущ като ранната Българска социалистическа партия през 90-те), той загуби десетгодишния си рахатлък, изпадна в обезпокоително безпокойствие и се опули пред джипката.
Не знам какво е правил мозъчният концерн на ГЕРБ в този миг. Факт е, че в онази нощ Георги Харизанов взе дистанцията от Българска национална телевизия до bTV за по-малко от 10 минути и изясни в двата ефира, че изборите нищо не са трансформирали. Вероятно в този миг целият ГЕРБ е почнал интервенция по спасяването на редови войник Бойко. Бърза и по тази причина недотам добре премислена интервенция. За по-малко от пет часа
ГЕРБ мина през първите три етапи на скръбта
и едвам по-късно стартира да мисли какво може да се направи.
Първо, всички чухме ясно, че тези резултати би трябвало да се преглеждат само като чиста и поредна победа на ГЕРБ, с леки, само че пренебрежими триумфи на някакви други незначителни и новички политически играчи. Тук се включи и политоложката Антоанета Христова, която ни изясни научнопопулярно, че вотът за статуквото е бил по-силен от вота за смяната - нещо, което безусловно никой различен отвън ГЕРБ не видя. Намесиха се “24 часа” и ПИК, които още по-научно потвърдиха, че Слави е доста зле, защото е изгубил пагубно изборите в Учин дол. Ваксинираните медии означиха още, че Европа чества успеха на ГЕРБ, а Манфред Вебер написа приветствени адреси до Борисов. По-сериозните, също имунизирани, медии просто пренебрегнаха представянето на ГЕРБ и се заеха да нищят що Българска социалистическа партия е толкоз зле.
Друга политоложка - проф. Румяна Коларова, ни сподели ни повече, ни по-малко, че нов избор значи политическа неустойчивост. Че изборите са скъпо нещо, а българският бизнес ще се нагърби за сметка на жителите. Тук някъде дори се чу, че в случай че се гласоподава, отново ще последва нещо като КТБ и Виденовата зима. И… виж какво нещо…. специалистът Коларова говореше като специалиста Бойко Борисов: “Широко експертно държавно управление е единственото отговорно поведение”.
Веднага по-късно се изля гневът на Борисов против тези, дето са влезнали в Народното събрание, само че с толкоз оскъдни проценти, че нямат право да приказват. В края на петия час Борисов към този момент бе в трета фаза на скръбта - пазарлък: “Аз им предлагам мир, да сложим специалистите...”.
Така през идващите няколко дни
пред редови войник Бойко има единствено две вероятни спирки по пътя –
депресията и приемането на изборните резултати. Съдбата си е орис.
Това не е избавяне. За избавителен може да се смята единствено проект, който води Борисов до нова изпълнителна власт, до президентството или до пенсионерски безгрижен, надалеч от правосъдна препирня.
За да има нова власт, Борисов има явен път - да отиде при Слави с нужните причини. Слави, който още най-малко година-две няма по какъв начин да именуваме господин Трифонов, лежи у дома, болен от нещо като ковид, само че Бойко към този момент го е изкарал, няма проблем. Двамата са от една порода, могат да се схванат. Въпросът не е дори дали Бойко може да излезе със мощни причини за колаборация. Въпросът е дали Слави има цена, против която е податлив да жертва своето управническо бъдеще в името на Бойковия безгрижен. Вероятно има, само че надали ще си направи харакири още при започване на кино лентата. Затова предвиждаме, че по този начин редови войник Борисов не може да се избави.
Тук е значимо тълкуването на оня “кабинет от специалисти “, който ошашавеният Борисов предложи в изборната нощ. Тълкуването не е мое, на Георги Харизанов е - в ГЕРБ всички политици са специалисти, тъй че в този смисъл Бойко не е предложил ”експертен кабинет”, а най-хубавите да седнат и да схванат. Такова изтриване с гумичка на разликата сред “експерт” и “политик” е неповторимо, само че това е различен въпрос - значимото е, че с тази концепция ситуацията се утежнява - щото никой не ще да седне на една маса с политици от ГЕРБ. С специалисти - иди-дойди, само че с политици - йок.
Вторият вид е оттегляне в този момент,
предислоциране на наличната поддръжка и излизане в съдбоносен пердах -
на предварителните парламентарни и на идващите президентски избори. Бойко към този момент игра този мач - през май 2013 година, когато завоюва с голяма преднина парламентарните избори, само че Сергей Станишев, Лютви Местан и златният пръст на Волен направиха министър председател Пламен Орешарски. Сега обстановката е по-лоша за Борисов. Той още веднъж е самичък против всички, няма на кого да се опре в Народното събрание, само че в този момент неговата победа е сянка на онази от 2013-а. Сега е минус 35 мандата и минус 350 000 гласа. Обществената поддръжка никак я няма, тъй че какъв съдбоносен пердах?
Остава вид номер 3. За този вид Политическа партия ГЕРБ няма какво да направи. Той е в ръцете на основния прокурор Иван Гешев. А къде е Гешев в тази скица, е въпрос за най-малко една къща в Барселона и едно чекмедже с кюлчета. Летните митинги вкараха Борисов и Гешев под общ знаменател, само че не е несъмнено дали това е по този начин. Казвам това не поради друго, а с цел да припомня, че в случай че легне на тази кълка, Бойко може и да сгреши. И със подобаващ отдих да се сблъска с нереформираната правосъдна система.
Ден след вота стана ясно, че ГЕРБ май ще избере пътя на борбата - или Бойко министър председател, или нищо. Мъдро, тъй като това значи... нищо. Така редови войник Бойко няма да бъде избавен, само че партията ГЕРБ може да изкара още няколко месеца.
Петьо Цеков, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ