В началото на 90-те стартирахме с енергия за свобода. За

В началото на 90-те стартирахме с сила за независимост. За онази, чистата - без политика. „ Като започнахме да вървим по улиците на България и да бутаме стени с този жар - злите сили се уплашиха доста. Направо настръхнаха от боязън. Сигурен съм, тъй като бях там и си оставих част от сърцето “, споделя за първите години от демокрацията изпълнителят на песента „ Нека бъде светлина ", която към този момент се учи в учебниците.

За нула време Васко и групата му „ Подуене блус бенд " се утвърждават като звезди в следкомунистическа България. Но изкуството е стръмен път, отрупан постоянно с тръни, написа " България Днес ".

„ В един миг през 94-та ми се обаждат от склада и споделят: „ Бате Васко, ела да си вземеш дисковете и касетките ". Били пристигнали хора с бухалки и споделили: „ Тук ще има друга музика “, спомня си с болежка блусарят, само че, добавя: " Мислех си, че ще убият силата, само че ченгетата си свършиха работата за шестица. Само че забавиха нещата. Това бе най-тъжният миг от моя музикантски живот “, прави си равносметка китаристът, прочут с колекционерския си пъстър бус на „ Фолксваген “.

Кръпката е безапелационен - музиката е лекът за всяка болежка. „ И в най-затворения затвор човек може да почувства свободата посредством изкуство. Дори аз - карам си колата и някой ме ядоса. Вадя си хармониката, карам с едната ръка, а с другата изсвирвам. Това е магия, всичко ти минава ", приключи под звуците на хармониката си Кръпката.