В началото на 50-те Carl Sigman вече е популярен автор

...
В началото на 50-те Carl Sigman вече е популярен автор
Коментари Харесай

„Музикална история“, еп.5: „Buona Sera“ на Louis Prima

В началото на 50-те Carl Sigman към този момент е известен създател на песни. Зад гърба си има няколко джаз стандарта, в това число известната „ Pennsylvania 6-5000 “. След като по гледище на родителите си учи право, в края на 30-те години той следва същинската си пристрастеност да написа музика, подстрекаван от своя другар и към този момент процъфтяващ създател на текстове за джаз стандарти Johnny Mercer. През 1942 година Карл е мобилизиран в Африка, където се бие във Военновъздушните сили на Съединени американски щати и дори е награден с бронзова звезда за смелост. Някъде там Карл се влюбва в италианския език и неговата мелодичност. Връщайки се в Съединени американски щати, той незабавно написва няколко песни, въодушевени от Италия.

Първото съдействие на Карл Сигман с Луи Прима е още през 1947 година. Тогава той също към този момент е известен в джаз средите. Сигман му предлага своята ария „ Civilization “, по-известна като „ Bongo Bongo “. Когато Сигман гостува при Луи в кабинета му в Брил Билдинг в Ню Йорк, с цел да му предложи песента, за пръв път вижда Тери, тогавашна асистентка на Луи, която след това става брачна половинка на Сигман. Още в оня интервал, до момента в който двамата музиканти беседват, Карл Сигман споделя, че има един текст, писан още в Африка по музика на неговия другар Peter De Rose. Луи по това време е към този момент одобрен реализатор, изключително на музика от Ню Орлиънс, която му е най-близка. Може би няма да се учудите, че Луи Лео Прима, както е цялото му име, е роден в Ню Орлиънс, в семейство на италиански имигранти от Сицилия. Той израства в атмосфера, в която музиката преодолява всевъзможни расови бариери. Слуша всичко - от класика до кънтри, само че най-силно е повлиян от джаза. Дълбоко е впечатлен от гласа и тромпета на Луис Армстронг и по-късно постоянно го имитира. Луи Прима става известен през 40-те години, а в това военно време в Америка много се ширят антииталиански настроения. Луи, в типично собствен жанр, обръща всичко в комизъм, възползвайки се от обстоятелството, че тогава занимателната музика постоянно е била придружавана и от сатирата. Той се възползва и от това, че е видял доста от многонационалната просвета на Америка и с песните си може да разрушава изкуствените бариери, прокарвани от политиците.

И по този начин, първият опит на Луи да трансформира „ Buona Sera “ в шлагер е от 1950 година. Тогава той записва песента като балада с присъединяване на Keely Smith, негова брачна половинка и тогавашна вокална партньорка, с богата оркестровка и с вокален хор. Но песента претърпява крах, тъй като е пусната върху страна Б на дребната плоча. А както към този момент знаят по-редовните ни читатели, в случай че по това време искаш нещо да стане шлагер, то не трябва да е част от страна Б. Отзивите на рецензията също не са изключително положителни. Луи обаче доста си харесва песента. От началото на 50-те той и брачната половинка му се откриват в Лас Вегас, където не престават да я включват в своята стратегия, подкрепени от тогавашната си група „ The Witnesses “. По това време те главно се появяват на сцената на именития „ Sahara’s Casbar Lounge “. През 1956 година, до момента в който Прима записва своя албум „ The Wildest “, той съумява да убеди продуцентите от „ Capital Records “ да включат и „ Buona Sera “ с друг аранжимент. Новата версия е въодушевена от джъмп-блуса, който групата възприема от саксофониста Sam Butera.

Текстът споделя за двама влюбени, разхождащи се в късна лунна вечер в Неапол. Той пее на обичаната сеньорина, че в този момент би трябвало да й каже „ Лека нощ “, само че че й дава обещание, че на сутринта ще влязат в дребния магазин за бижута и той ще й подари годежен пръстен. Но в текста има и нещо безгрижно и нехайно. Все едно това е следващото му мощно увлечение.

Когато Карл Сигман чува новата версия, той е надълбоко шокиран. Той е написал текстове за една простичка, прочувствена любовна балада, а Луи прима я е трансформирал в танго с рокендрол в края. Тангото е известен танц в кварталите със засилено френско наличие, в това число и в родния на Луи - Ню Орлиънс. Градът се слави с известната зона, наречена „ The Tango Beld “, където остарелият аржентински танц се конкурира с множеството други въздействия, вплетени в джаза. В детството си Луи е заварил най-силните години на подем в този регион, обикаляйки локалните кабарета, питейни заведения, зали за танци и театри. По това време регионът е най-хубавото място за нощен живот в цялата местност и дава самун на доста джаз музиканти. Неговата известност надвишава и тази на „ Back O Town “ - различен квартал, намиращ се напълно покрай „ The Tango Beld “, където пък израства Луис Армстронг. През целия си живот Луи Прима ще употребява претекстове и музи от Ню Орлиънс, с цел да обогатява своето музикално наличие по най-различни подиуми.

С излизането си през 1956 година песента към този момент получава от дълго време мечтаното самопризнание. Тя доближава номер едно в класациите на Белгия, Нидерландия и Норвегия. През февруари 1958 година тя доближава и до 25-то място в английския чарт за сингли. Учудващо е какъв брой доста почитатели има песента в Германия, а също и в доста източноевропейски страни. Това може да проличи и в многочислените кавъри, правени на най-различни езици, в това число и на български.

Българският текст е дело на Развигор Попов. Първоначално той предлага за утвърждение съвсем дословен превод на оригинала, само че той е отритнат. Младият тогава и новак текстописец е посъветван да го редактира по отношение на модата и вътре да има герои на социалистическия труд. Развигор взема решение да се пошегува с това престарание да се следва правата линия и написва текст, подиграващ социалистическия труд. Но никой от управителните фактори не усеща шегата и той е утвърден за осъществяване в радио, телевизия и в концерти.

Още две версии се оправят сносно в европейските ранглисти. Първата е на Ралф Бендикс, която стига до седма позиция в Западна Германия, а другата – на Дийн Мартин - става седма в британската ранглиста за сингли през 1960 година, подобрявайки даже версията на Прима.

Не бива да се учудваме, че и Дийн Мартин прави собствен вид на парчето. Неговият татко, Гаетано, е роден в Южна Италия, а майка му - Анджела е също на половина италианка. Рожденото му име е Дино Пол Крочети, а до предучилищна възраст знае единствено италиански. Английски учи чак в учебно заведение, а съучениците му непрекъснато го подиграват, че не умее да го приказва. Когато се мести от родното Охайо в Ню Йорк, той се именува Дино Мартини и стартира музикалните си изяви под това име. Дийн повлиява на много артисти от оня интервал, като дори някои критици споделят, че Елвис Пресли е също под неговото въздействие, когато пее „ Love Me Tender “. Мартин взема решение да включи „ Buona Sera “ в своя значим албум „ This Is Dean Martin “ от 1958 година, където участват и други италиански и испански мелодии. Но Мартин пее италиански песни и от по-ранни години, като измежду тях е и известната му версия на „ Mambo Italiano “ от 1955 година.

И Луи Прима има забавен живот. Също като Елвис Пресли, той се демонстрира и в киното, където взе участие в единадесет кино лентата. Той съумява да бие Бил Хейли по брой съпруги, като има цели пет, въпреки от тях да има единствено общо шест деца. Също по този начин, за разлика от рокендрол легендата, която оправдава алкохолизма си с фиктивен от него израстък в мозъка, на Луи Прима в действителност му откриват подобен израстък. След тригодишни опити за лекуване, музикантът умира в родния си Ню Орлиънс на 67 години. „ Buona Sera “ не е най-популярната в богатото му творчество. Доста по-известна става „ I Wanna Be Like You “ от ролята на Луи във кино лентата „ Книга за джунглата “ на „ Уолт Дисни “ от 1967 година

Луи също по този начин дава нова известност на едно остаряло парче, наречено „ Just A Gigolo “.

В по-късно изявление Тери, към този момент вдовица, споделя, че когато чуе Луи да пее „ Buona Sera “, става доста прочувствена и си напомня за тези години, в които се е срещнала с любовта на живота си в кабинета на артиста.

Карл Сигман живее до 91 години. За страдание, къщата на един от синовете му - Майкъл, където се е съхранявал целия списък на Карл, изгаря при пожар и нищо не е избавено, в това число стотици песни, непубликувани до тогава. Но ползата към творчеството на Карл Сигман убеждава неговите потомци, че следите, оставени от него в музиката, са незаличими и трайни. А „ Buona Sera “ ще остане значима част от това завещание.

Източник: dnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР