Как през XX век се научиха да възкресяват кучета, но не можаха да възкресят хора: експериментите на Робърт Е. Корниш
В началото на 30-те години на предишния век науката като че ли е решила да настигне Бога. В лабораторията на Калифорнийския университет биологът Робърт Е. Корниш се пробва да направи невъзможното – да върне мъртвите към живот. Той не конструира обемисти машини, както във „ Франкенщайн “, и не употребява вълшебства – единствено етер, азот, О2 и религия в науката.
Той е съживявал мъртви кучета, само че не е могъл да съживи хора Лазар II: кучето, което умира два пъти
През пролетта на 1934 година един фокстериер на име Лазар II лежи на стоманена маса под светлината на лампите. Учените му инжектирали етер и азот – дишането му спряло, сърцето му замръзнало, очите му помътнели.
Шест минути по-късно Корниш изважда спринцовка с О2, адреналин и дестилат от черен дроб. Докато асистентът му люлеел кучето на специфична люлка, Корниш вкарвал въздух в белите дробове и инжектирал кислородсъдържащи разтвори със стимуланти, пробвайки се да накара тялото да си спомни какво е да живее.
И – знамение. Нивата на течностите в апаратите почнали да пулсират, лапата му потреперила, гърдите му се надигнали. Сърцето му още веднъж стартира да бие. Лазар II бе върнат към живота.
За страдание първата стъпка от опита е кучето да бъде убито. Но не за дълго. Осем часа по-късно кучето умира изцяло – кръвен съсирек запушва съдовете и Корниш, като че ли е самият Бог, вижда по какъв начин животът още веднъж се изплъзва.
Между другото, името „ Лазар “ не е определено инцидентно – в Библията това е името на индивида, който Исус възкресил четири дни след гибелта му.
Защо е било допустимо да се съживят кучета, само че не и хора
Ученият не стопира: съумява да върне краткотрайно към живот още две кучета – Лазар IV и V (само 3 от общо 5). Някои от тях идват в схващане, само че страдат от тежки мозъчни увреждания.
Лазар IV се възстановявал в продължение на 13 дни, научил се да пълзи, да лае, да седи на задните си крайници и да изяжда съвсем половин кг месо дневно, само че ослепял и не можел да стои на краката си. А Лазар V се възстановил за четири дни съвсем изцяло!
Корниш осъзнал, че не е задоволително да се съживи тялото: значимо е да се резервира целостта на мозъка, а това технологията на XX век не разрешавала. Сърцето може да бъде накарано да бие, белите дробове – да дишат, само че мозъкът, лишен от О2 за повече от пет минути, умира вечно. Науката може да разпали угасващия огън, само че не може да върне изгубените искри на съзнанието.
Експериментите на Робърт Е. Корниш за възкресяване на кучета и мъртви хора Той се е опитал да приложи метода си върху хора още преди опитите си с кучета. През 1933 година Корниш се пробва да съживи трима мъже, умряли от сърдечен удар, удавяне и токов удар – пет и шест часа след гибелта.
Той употребявал кислородна маска, дефибрилатор и сърдечен масаж, само че те въобще не могли да бъдат съживени: сърцето не проработило, дишането не се възстановило. При кучетата най-малко краткотрайно животът можел да бъде възобновен, само че с тежки мозъчни увреждания – при хората даже този стадий оставал неизпълним.
Какво дадоха опитите на Корниш на актуалната медицина
Корниш съумява да организира опит, който влиза в историята, само че жестокостта му към животните провокира мощна негативна реакция и лабораторията му е затворена.
Тъй като последните опити с кучета били сполучливи, той желал да се върне към опитите с хора. Той се спогажда с един наказан на гибел човек: желае да употребява човек, който е на косъм от гибелта, като обект на проучване. Правителството обаче отхвърлило молбата му от боязън, че оживелият палач ще би трябвало да бъде освободен.
След всичко това Корниш изпада в обърканост. Някои считат, че е спрял опитите, а други – че ги е траял скрито. А през 1963 година ученият умира от сърдечен удар.
Опитът му се трансформира в знак на началото на реанимацията – науката, от която израстват актуалните дефибрилатори, респиратори и изкуствено кръвообращение. Хората към момента не „ възкръсват “ – те биват връщани назад, в случай че гибелта към момента не е станала дефинитивна.
Днес лекарите са в положение да върнат човек даже след 30 минути клинична гибел, само че единствено в случай че мозъкът е избавен.
