В началото на 2026 г. Кремъл се изправи пред риска

В началото на 2026 година Кремъл се изправи пред риска от сериозна икономическа рецесия, което можеше да подтикне съветския президент да премисли войната против Украйна. Въпреки това, бързите промени в международната политика, по-специално ескалацията на напрежението в Близкия изток, в действителност лишиха част от натиска върху Москва и трансформираха нейните проекти. Както написа, още при започване на годината в Русия бързо спадаха бюджетните доходи, производството се свиваше, бизнесът губеше достъп до заеми поради високите лихви, а рисковете от всеобщи банкрути единствено нарастваха. Особено показателна стана обстановката с петрола, който Русия беше принудена да продава със забележителна отстъпка, което нанесе тежък удар върху основните доходи на страната.

В такива условия президентът на Русия Владимир Путин, който по-рано в действителност игнорираше икономическите предизвестия, през февруари стартира да обръща по-голямо внимание на обстановката. В неговото обграждане се заприказва, че икономическите компликации могат да принудят Кремъл най-малко отчасти да преразгледа позицията си във връзка с войната и да обмисли разновидности за договаряния.

Тези настроения са подкрепени и от диалози за кадрови промени. Сред вероятните фигури, които биха могли да получат по-голямо въздействие в договарянията, се загатва Игор Сечин — един от най-близките до Путин хора. Успоредно с това се разпространяваха клюки за евентуално преструктуриране на държавното управление, което може да засегне и премиера Михаил Мишустин. Всичко това наподобява като подготовка за вероятен политически ход.

Въпреки това този сюжет бързо загуби новост и след внезапното изостряне на обстановката към Иран и гибелта на висшия водач Али Хаменей международните цени на петрола стремглаво се покачиха, а тези промени върнаха на Русия обилни финансови запаси. Едновременно с това се усилиха приходите от експорт, а световните проблеми с продоволствието покачиха търсенето на съветски торове.

Не по-малко значимо за Кремъл стана и това, че вниманието на Съединени американски щати се пренасочи към Близкия изток. По-конкретно, това освен отклони фокуса от войната в Украйна, само че и евентуално понижи размера на помощта за Киев. Освен това в Москва разчитат на вътрешни политически съмнения в Съединени американски щати, които могат да повлияят на позициите на Доналд Тръмп и на общия курс на Вашингтон.

В същото време даже в самата Русия не всички имат вяра в дълготрайността на такова облекчение. В политическите и бизнес среди се допуска, че резултатът от външните фактори може да се окаже временен, а санкционният напън с времето ще се върне.

" Изглежда, че скоро Путин ще би трябвало да направи значим избор: или да се съгласи на някаква форма на деескалация в Украйна, включваща евентуално преустановяване на войната, или да поеме в противоположната посока — да ускори контрола във всички посоки, даже до степен на нова готовност. Невъзможно е да се планува какво решение ще вземе Путин. Но значим фактор ще бъде дали Америка ще продължи да води личната си война “, сепосочва в публикацията.