Древният български календар по-точен от китайския, еврейския и всички останали
В началото на 2024 година сме, само че в обществените мрежи се върти прелюбопитна информация, че в действителност стартира 7529-а година. Летоброенето е по българския календар, който съгласно обявата е доста по-точен от този на григорианския, китайския, еврейския и всички останали.
Новата година по българския календар към този момент настъпи на 21 против 22 декември. Началото на летоброенето по българския календар потвърдено от няколко учени е 5504 година преди Христа.
Ето какво гласи обявата:
ЩЕ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ПРЕДСТАВИМ НАКРАТКО МЕХАНИЗМА НА СЪСТАВЯНЕ НА КАЛЕНДАРИ И КАКВА Е ГЕНИАЛНАТА ИДЕЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, С КОЯТО БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР НАДСКАЧА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ.
НОВАТА ГОДИНА Пожарна охрана БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР НАСТЪПИ НА 21 СРЕЩУ 22 ДЕКЕМВРИ.
Началото на летоброенето по българския календар потвърдено от няколко учени е 5504 година преди Христа - годината на последният потоп по нашите земи. т.е. 5504 + 2023 + една нулева година при започване на ерата = 7528 година
по Персийския календар 1401 година
по Ислямския календар 1444 година
по Тайландския календар 2565 година
по Китайския календар 4721 година
по Еврейския календар 5783 година
по Египетския календар 6267 г.(предполагаемо)
Световният календар през днешния ден е признато да е Григорианският. За него, както и за множеството други календари цифрата 365 се оказва кошмарно тестване.
Земята обикаля Слънцето за 365,2425 дни.
Как да се раздели това число на равни интервали, тъй че да са комфортни и елементарни за наблюдаване и отчитане?
Повечето календари не се оправят добре със задачата. Имат огромни неточности в доклада или комплицирани добавки и извадки от сметките всяка година или на чести интервали от време.
Например:
През 2636 година прочие Хр. със заповед на император Хуан Ти в Китай бил въведен 12 и 60 цикловият български календар. Но те не копират напълно тъкмо българския и поправят доклада на времето всяка година. Началото на китайската Новата година настава по друго време всяка година, в интервала сред 21 януари и 21 февруари. Което е извънредно неловко в случай че би трябвало да се счита с този календар интервали от повече години.
При Григорианския също би трябвало да се вкарват редица ремонти.
1. Добавяме един ден на всеки 4 години, 29 февруари.
2. В годините кратна на 100, не се прибавя ден.
3. В годините кратни на 400 отново се прибавя ден.
4. Основното стеснение е, че всяка дата в другите месеци и години е в друг ден от седмицата. Различни са за всички месеци и всички години.
Какво вършат съставителите на множеството календари за разделянето на 365-те дни от годината?
Най-близкото хубаво за разделяне число е 360.
360: 12 = 30
Така имат 12 интервала по 30 дни, само че тук стартират неприятностите. До 365 им остават 5 дни, които би трябвало да наместят някъде. Затова вършат пет интервали с по 31 дни. И почти се получава някакъв календар с редица трудности.
Приблизително такива сметки има в григорианския и по този начин пораждат изброените към този момент затруднения.
Всички календари се пробват по някакъв метод да включат всичките 365 дни в календарното систематизиране.
ВСИЧКИ КАЛЕНДАРИ ОСВЕН БЪЛГАРСКИЯТ
С какво българският календар печели възторженостите на ЮНЕСКО?
Древните българи не се стопират на цифрата 360 като останалите календарни съставители.
Те вземат решение да работят с цифрата 364. По нашите земи имаме 4 сезона и по тази причина разделят
364: 4 = 91.
Получават 4 равни четвъртинки на годината, което никой различен календар не предлага.
В 1/4 година има 91 дни.
Числото 91 просто плаче да бъде разграничено на 3.
91: 3 = 30 и 1 излишък.
Получават три месеца по 30 дни, като на първия прибавят останалия един ден.
31 + 30 + 30 = 91
Перфектно равни и идентични тримесечия.
Така всички дни от седмицата и цифрата на дните от месеца са идентични всяко тримесечие и всяка година, во веки.
Така постоянно първият ден в годината постоянно е и първи ден от седмицата. За всички години. Во веки.
Първият ден на всяко тримесечие постоянно е и първи ден от седмицата. За всички години. Во веки.
Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички години. Во веки.
Такава разпоредба никой различен календар не е съумял да реализира.
Защото българите разпределят 364 дни, а не 360 както другите народи.
Но ще попитате: Какво става с последния 365-ти ден?
Тук се откроява ексцентричното мислене на българите. Мислене " out of the box ".
Последния 365-я ден го изключват от календарното систематизиране. Гениално!
Този ден не взе участие в никой месец и седмица. Не е в календара въобще! Ден за празнуване!
Пишат го празник и го назовават Ени-Алем, Енин ден, Еднажден. Това е последният ден по българския календар (21 декември) или Зимното слънцестоене - най-късия ден в годината, там слънцето приключва цикъл. След него дните стартират да нарастват, стартира нов цикъл, стартира нова година. Поради това денят след Еднажден античните българи са го нарекли за начало на Нова година.
Високосния ден го прибавят през 4 години на мястото на лятното слънцестоене - Еньовден.
През 60 години високосният ден не се прибавя с цел да се поправя календара с астрономическото време.
Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички тримесечия и за всички години. Во веки.
Еднажден е последният ден на годината, в който българите са чествали раждането на новото слънце или раждането на господ Слънце - господ Сурва.
В сурвакарските песни и до през днешния ден се пее: " Сурва Бога се роди мамо, млада бога "
Теофилакт не споделя въобще, че дедите ни са монотеисти, не споделя, че почитат Тангра, а приказва за фетиш на българите към слънце, луна, звезди. Теофилакт назовава старите българи скити, а от Херодот знаем, че богът на слънцето при скитите носи името Гетосур.
Гетосур значи славното слънце. Частицата гет е сродна на тракийския етноним гети-славни, прославени, пояснение получаваме и от арийските думи гаяте-прославям. Елементът сур значи зарево, светлина, слънце.
За разлика от други български приноси към международната история и просвета, към момента никой не оспорва произхода на българския календар.
Но тук поражда един логически въпрос - Защо българските медии не приказват за него? Защо в учебниците няма даже една страничка? Въпреки че единствено няколко народа в света имат хилядолетни календари, а единствено един от тях - българския е по прецизен от международния григориански. Ето за това би трябвало да се проглушат ушите на света. Ако беше някой американски празник да са го създали. Дори за китайската нова година и китайския календар приказват повече в сравнение с за българския. Не е ли необичайно такова държание? Не навежда ли на мисълта, че това е нарочна позиция подбудена от сили, които имат интерес българина да не знае за величието на предците си? Защото по какъв начин ли биха реагирали българите, в случай че знаят каква просвета и просвета потеглят от тях?
Вижте българския календар онлайн тук:
Новата година по българския календар към този момент настъпи на 21 против 22 декември. Началото на летоброенето по българския календар потвърдено от няколко учени е 5504 година преди Христа.
Ето какво гласи обявата:
ЩЕ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ПРЕДСТАВИМ НАКРАТКО МЕХАНИЗМА НА СЪСТАВЯНЕ НА КАЛЕНДАРИ И КАКВА Е ГЕНИАЛНАТА ИДЕЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, С КОЯТО БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР НАДСКАЧА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ.
НОВАТА ГОДИНА Пожарна охрана БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР НАСТЪПИ НА 21 СРЕЩУ 22 ДЕКЕМВРИ.
Началото на летоброенето по българския календар потвърдено от няколко учени е 5504 година преди Христа - годината на последният потоп по нашите земи. т.е. 5504 + 2023 + една нулева година при започване на ерата = 7528 година
по Персийския календар 1401 година
по Ислямския календар 1444 година
по Тайландския календар 2565 година
по Китайския календар 4721 година
по Еврейския календар 5783 година
по Египетския календар 6267 г.(предполагаемо)
Световният календар през днешния ден е признато да е Григорианският. За него, както и за множеството други календари цифрата 365 се оказва кошмарно тестване.
Земята обикаля Слънцето за 365,2425 дни.
Как да се раздели това число на равни интервали, тъй че да са комфортни и елементарни за наблюдаване и отчитане?
Повечето календари не се оправят добре със задачата. Имат огромни неточности в доклада или комплицирани добавки и извадки от сметките всяка година или на чести интервали от време.
Например:
През 2636 година прочие Хр. със заповед на император Хуан Ти в Китай бил въведен 12 и 60 цикловият български календар. Но те не копират напълно тъкмо българския и поправят доклада на времето всяка година. Началото на китайската Новата година настава по друго време всяка година, в интервала сред 21 януари и 21 февруари. Което е извънредно неловко в случай че би трябвало да се счита с този календар интервали от повече години.
При Григорианския също би трябвало да се вкарват редица ремонти.
1. Добавяме един ден на всеки 4 години, 29 февруари.
2. В годините кратна на 100, не се прибавя ден.
3. В годините кратни на 400 отново се прибавя ден.
4. Основното стеснение е, че всяка дата в другите месеци и години е в друг ден от седмицата. Различни са за всички месеци и всички години.
Какво вършат съставителите на множеството календари за разделянето на 365-те дни от годината?
Най-близкото хубаво за разделяне число е 360.
360: 12 = 30
Така имат 12 интервала по 30 дни, само че тук стартират неприятностите. До 365 им остават 5 дни, които би трябвало да наместят някъде. Затова вършат пет интервали с по 31 дни. И почти се получава някакъв календар с редица трудности.
Приблизително такива сметки има в григорианския и по този начин пораждат изброените към този момент затруднения.
Всички календари се пробват по някакъв метод да включат всичките 365 дни в календарното систематизиране.
ВСИЧКИ КАЛЕНДАРИ ОСВЕН БЪЛГАРСКИЯТ
С какво българският календар печели възторженостите на ЮНЕСКО?
Древните българи не се стопират на цифрата 360 като останалите календарни съставители.
Те вземат решение да работят с цифрата 364. По нашите земи имаме 4 сезона и по тази причина разделят
364: 4 = 91.
Получават 4 равни четвъртинки на годината, което никой различен календар не предлага.
В 1/4 година има 91 дни.
Числото 91 просто плаче да бъде разграничено на 3.
91: 3 = 30 и 1 излишък.
Получават три месеца по 30 дни, като на първия прибавят останалия един ден.
31 + 30 + 30 = 91
Перфектно равни и идентични тримесечия.
Така всички дни от седмицата и цифрата на дните от месеца са идентични всяко тримесечие и всяка година, во веки.
Така постоянно първият ден в годината постоянно е и първи ден от седмицата. За всички години. Во веки.
Първият ден на всяко тримесечие постоянно е и първи ден от седмицата. За всички години. Во веки.
Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички години. Во веки.
Такава разпоредба никой различен календар не е съумял да реализира.
Защото българите разпределят 364 дни, а не 360 както другите народи.
Но ще попитате: Какво става с последния 365-ти ден?
Тук се откроява ексцентричното мислене на българите. Мислене " out of the box ".
Последния 365-я ден го изключват от календарното систематизиране. Гениално!
Този ден не взе участие в никой месец и седмица. Не е в календара въобще! Ден за празнуване!
Пишат го празник и го назовават Ени-Алем, Енин ден, Еднажден. Това е последният ден по българския календар (21 декември) или Зимното слънцестоене - най-късия ден в годината, там слънцето приключва цикъл. След него дните стартират да нарастват, стартира нов цикъл, стартира нова година. Поради това денят след Еднажден античните българи са го нарекли за начало на Нова година.
Високосния ден го прибавят през 4 години на мястото на лятното слънцестоене - Еньовден.
През 60 години високосният ден не се прибавя с цел да се поправя календара с астрономическото време.
Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички тримесечия и за всички години. Во веки.
Еднажден е последният ден на годината, в който българите са чествали раждането на новото слънце или раждането на господ Слънце - господ Сурва.
В сурвакарските песни и до през днешния ден се пее: " Сурва Бога се роди мамо, млада бога "
Теофилакт не споделя въобще, че дедите ни са монотеисти, не споделя, че почитат Тангра, а приказва за фетиш на българите към слънце, луна, звезди. Теофилакт назовава старите българи скити, а от Херодот знаем, че богът на слънцето при скитите носи името Гетосур.
Гетосур значи славното слънце. Частицата гет е сродна на тракийския етноним гети-славни, прославени, пояснение получаваме и от арийските думи гаяте-прославям. Елементът сур значи зарево, светлина, слънце.
За разлика от други български приноси към международната история и просвета, към момента никой не оспорва произхода на българския календар.
Но тук поражда един логически въпрос - Защо българските медии не приказват за него? Защо в учебниците няма даже една страничка? Въпреки че единствено няколко народа в света имат хилядолетни календари, а единствено един от тях - българския е по прецизен от международния григориански. Ето за това би трябвало да се проглушат ушите на света. Ако беше някой американски празник да са го създали. Дори за китайската нова година и китайския календар приказват повече в сравнение с за българския. Не е ли необичайно такова държание? Не навежда ли на мисълта, че това е нарочна позиция подбудена от сили, които имат интерес българина да не знае за величието на предците си? Защото по какъв начин ли биха реагирали българите, в случай че знаят каква просвета и просвета потеглят от тях?
Вижте българския календар онлайн тук:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ