Руската икономика е в стагнация
В началото на 2018 година съветската стопанска система е в застоялост. Няма статистическа особеност: междинният годишен напредък през интервала 2008-2017 година в Русия е бил единствено 1,2%. Миналата година брутният вътрешен артикул (БВП) на Русия се е нараснал с 1,5% спрямо 2,5% в еврозоната и 2,3% в Съединени американски щати - двете развити стопански сили, които би трябвало да порастват с ритъм по-нисък с 2 до 3 процентни пункта спрямо разрастваща се стопанска система като Русия. А прогнозите и на съветското икономическо министерство, и на Световна банка, и на Международния валутен фонд са, че слабото показване на съветската ще продължи.
Ускоряването на темпа на повишаване на съветската стопанска система ще стане допустимо единствено с дълбоки структурни промени, тъй като стопанската система стагнира при цялостна натовареност. При безработица от 5,5 % за пета поредна година - ниво, на което съвсем всяка развита страна би завидяла - има малко безработни, които да бъдат върнати на трудовия пазар. Производствените мощности в индустрията в този момент са натоварени съвсем на същото ниво, на което бяха през предходните два пика (2007-2008 и 2013). Това значи, че няма благоприятни условия да се разчита на напредък, употребяващ ненатоварени мощности.
Именно по тази причина централната банка, давайки си сметка, че дейната парична политика не може да помогне при тези условия, съумя да смъкна инфлацията до 2,5% с годишно струпване, а това е най-ниското й ниво през 25-те години на съветски капитализъм. Ако цените на петрола не стартират трайно да се покачват, а това е малко евентуална вероятност, единственият източник за напредък в Русия е продуктивността. А това ще изисква обилни промени.
Една от тях би могла да бъде да се усили достъпът на задграничните вложители. През последните 10 години чужденците бяха лишени от опцията да вършат капиталовложения в над 40 бранша, определяни от държавното управление като " извънредно значими за сигурността ". Тази възбрана облагодетелства националната индустрия, само че доста понижи достъпа на Русия до финансовите пазари, и нещо още по-важно, до нови технологии, които следват финансовите потоци.
Финансовите наказания, последвали насилственото " наново присъединение на Крим " към Русия през 2014 година, ускориха още повече изолацията на Русия. Същото важи и за стъпките, подхванати като ответна реакция от Русия: огромни търговски ограничавания, в това число и безапелационна възбрана на вноса на хранителни артикули от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Отмяната на тези ограничавания ще даде неотложен подтик на стопанската система, само че и ще усили в дълготрайна вероятност Брутният вътрешен продукт.
Друга доста нужна промяна е приватизацията. През 90-те години бяха раздържавени доста съветски активи. Само че през 18-те години на ръководство на Владимир Путин процесът значително бе преобърнат и през днешния ден следените от страната компании съставляват близо три-четвърти от Брутният вътрешен продукт на Русия.
Макар национализацията да бе съвсем толкоз огромна като предхождалата я приватизация, тя не бе поредна, нито бе обществено декларирана като публична политика. Някои предприятия бяха национализирани, с цел да бъдат основани " национални първенци ", които да са конкурентоспособни на световните пазари. Други пък бяха върнати в лоното на страната при налагането на политически надзор върху хипотетични поддръжници на съпротива.
Част от промишлените активи попаднаха под контрола на страната като последица от световната икономическа рецесия от 2008 година. А откогато Елвира Набиулина пое ръководството на Руската централна банка през 2013 година, множеството огромни частни банки бяха национализирани като част от напъните за изчистване на банковата система.
Независимо какви са причините на държавното управление за национализацията, факт е, че в фирмите, следени от страната, се шири неефективност и те работят по схеми, които насърчават корупцията. Ако Русия цели да построи същински динамична стопанска система, подкрепяна от промишлени компании, които са конкурентоспособни в световен мащаб, тя би трябвало да построи по-силен частен бранш.
Икономическата промяна стартира с политическа смяна. В една зряла народна власт такава смяна постоянно идва след икономическа рецесия, когато жителите гласоподават за ново управление, което е поело ангажимент да направи промени. В страна без мощни демократични институции такава смяна може да настъпи под формата на гражданска война или да стане мирна, въпреки от време на време и недемократична, промяна на властта.
За Русия обаче политическата смяна наподобява не се обрисува на хоризонта. През март 2018 година на президентските избори Путин, който се употребява с цялостната поддръжка на съветския хайлайф, както и с цялостен надзор върху медиите и държавния уред, ще завоюва против привидните си съперници. Алексей Навали, известен опозиционен водач, пази антикорупционна платформа, която да даде отговори на провокациите пред съветската стопанска система и включва някои пазарно насочени промени.
Той обаче е възпрепятстван да взе участие в изборите.
Така че съвсем сигурно Путин ще завоюва четвърти мандат.
Константин Сонин, професор в чикагския университет Harris School of Public Policy и гостуващ професор във Висшето учебно заведение по стопанска система в Москва, както и помощник на Institute of Transition Economics в Стокхолм.
Източник: " Проджек синдикът " /БТА
Ускоряването на темпа на повишаване на съветската стопанска система ще стане допустимо единствено с дълбоки структурни промени, тъй като стопанската система стагнира при цялостна натовареност. При безработица от 5,5 % за пета поредна година - ниво, на което съвсем всяка развита страна би завидяла - има малко безработни, които да бъдат върнати на трудовия пазар. Производствените мощности в индустрията в този момент са натоварени съвсем на същото ниво, на което бяха през предходните два пика (2007-2008 и 2013). Това значи, че няма благоприятни условия да се разчита на напредък, употребяващ ненатоварени мощности.
Именно по тази причина централната банка, давайки си сметка, че дейната парична политика не може да помогне при тези условия, съумя да смъкна инфлацията до 2,5% с годишно струпване, а това е най-ниското й ниво през 25-те години на съветски капитализъм. Ако цените на петрола не стартират трайно да се покачват, а това е малко евентуална вероятност, единственият източник за напредък в Русия е продуктивността. А това ще изисква обилни промени.
Една от тях би могла да бъде да се усили достъпът на задграничните вложители. През последните 10 години чужденците бяха лишени от опцията да вършат капиталовложения в над 40 бранша, определяни от държавното управление като " извънредно значими за сигурността ". Тази възбрана облагодетелства националната индустрия, само че доста понижи достъпа на Русия до финансовите пазари, и нещо още по-важно, до нови технологии, които следват финансовите потоци.
Финансовите наказания, последвали насилственото " наново присъединение на Крим " към Русия през 2014 година, ускориха още повече изолацията на Русия. Същото важи и за стъпките, подхванати като ответна реакция от Русия: огромни търговски ограничавания, в това число и безапелационна възбрана на вноса на хранителни артикули от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Отмяната на тези ограничавания ще даде неотложен подтик на стопанската система, само че и ще усили в дълготрайна вероятност Брутният вътрешен продукт.
Друга доста нужна промяна е приватизацията. През 90-те години бяха раздържавени доста съветски активи. Само че през 18-те години на ръководство на Владимир Путин процесът значително бе преобърнат и през днешния ден следените от страната компании съставляват близо три-четвърти от Брутният вътрешен продукт на Русия.
Макар национализацията да бе съвсем толкоз огромна като предхождалата я приватизация, тя не бе поредна, нито бе обществено декларирана като публична политика. Някои предприятия бяха национализирани, с цел да бъдат основани " национални първенци ", които да са конкурентоспособни на световните пазари. Други пък бяха върнати в лоното на страната при налагането на политически надзор върху хипотетични поддръжници на съпротива.
Част от промишлените активи попаднаха под контрола на страната като последица от световната икономическа рецесия от 2008 година. А откогато Елвира Набиулина пое ръководството на Руската централна банка през 2013 година, множеството огромни частни банки бяха национализирани като част от напъните за изчистване на банковата система.
Независимо какви са причините на държавното управление за национализацията, факт е, че в фирмите, следени от страната, се шири неефективност и те работят по схеми, които насърчават корупцията. Ако Русия цели да построи същински динамична стопанска система, подкрепяна от промишлени компании, които са конкурентоспособни в световен мащаб, тя би трябвало да построи по-силен частен бранш.
Икономическата промяна стартира с политическа смяна. В една зряла народна власт такава смяна постоянно идва след икономическа рецесия, когато жителите гласоподават за ново управление, което е поело ангажимент да направи промени. В страна без мощни демократични институции такава смяна може да настъпи под формата на гражданска война или да стане мирна, въпреки от време на време и недемократична, промяна на властта.
За Русия обаче политическата смяна наподобява не се обрисува на хоризонта. През март 2018 година на президентските избори Путин, който се употребява с цялостната поддръжка на съветския хайлайф, както и с цялостен надзор върху медиите и държавния уред, ще завоюва против привидните си съперници. Алексей Навали, известен опозиционен водач, пази антикорупционна платформа, която да даде отговори на провокациите пред съветската стопанска система и включва някои пазарно насочени промени.
Той обаче е възпрепятстван да взе участие в изборите.
Така че съвсем сигурно Путин ще завоюва четвърти мандат.
Константин Сонин, професор в чикагския университет Harris School of Public Policy и гостуващ професор във Висшето учебно заведение по стопанска система в Москва, както и помощник на Institute of Transition Economics в Стокхолм.
Източник: " Проджек синдикът " /БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ