„Изпратете ни бутилка шоколад“ или как шоколадът става познат в България
В началото на 20 век шоколадът е бил нещо непознато и екзотично за българите , описа за Българска телеграфна агенция основният организатор в Националния политехнически музей Васил Макаринов.
Човекът, който първи се взема решение да създава какаовото лакомство в България, е Велизар Пеев - някогашен боен, участник в Сръбско-българската и Балканската войни. През 1901 година той основава първата шоколадова работилница у нас – в София, с името „ Индустрия за шоколад и захарни произведения - Велизар Пеев “ и в нея стартират да се създават за първи път в България шоколад, първокласни бонбони, бисквити.
Има някои компликации, които предприемачът би трябвало да преодолее, и едната от тях е усетът на клиентите – хората не знаят какво е шоколад, тъй като това е нещо ново за българите, изясни Макаринов. Той даде като образец една занимателна детайлност – заинтересован от новото произвеждане, духовник от провинцията изпраща писмо до Велизар Пеев с молбата: „ Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка да го опитаме “.
Първоначално в работилничката работят единствено десетина души и има 3-4 машини. В идващите години, с неизменност и твърдоглав труд, дребното дружество се разраства до по-сериозна съвременна европейска фабрика. Персоналът към този момент наброява към 300 служащи, има съоръжение от 32 електромотора и 172 съвременни машини .
1922 година е значима година за Пеев - той прави клон на фабриката в Своге, като капиталът му нараства до сериозните 6 милиона тогавашни лв. . Предприемачът закупува нови машини от разнообразни немски и италиански вносители. Има дори и лична електроцентрала, която работи в Своге и даже доставя с ток града, описа Макаринов.
За по-сериозна шоколадова промишленост в България може да се приказва след Първата международна война, разяснява основният организатор на Националния политехнически музей. Той посочи, че през 30-те години и други заводи стартират да създават шоколад. Най-известните измежду тях са фабриките на Стефан Балъкчиев, Аврам Чельовски, Арон Бераха.
След повече от 100 години, през днешния ден в България шоколадът към този момент не е екзотика . Шоколадовата промишленост става все по-креативна и шоколадовите форми не се лимитират единствено до блокчета, бонбони и кремообразни десерти. Някои сладкари основават същински творби на изкуството - шоколадови цветя, разнообразни фигурки и играчки , шоколадови бижута, даже шоколадови статуи и картини.
Човекът, който първи се взема решение да създава какаовото лакомство в България, е Велизар Пеев - някогашен боен, участник в Сръбско-българската и Балканската войни. През 1901 година той основава първата шоколадова работилница у нас – в София, с името „ Индустрия за шоколад и захарни произведения - Велизар Пеев “ и в нея стартират да се създават за първи път в България шоколад, първокласни бонбони, бисквити.
Има някои компликации, които предприемачът би трябвало да преодолее, и едната от тях е усетът на клиентите – хората не знаят какво е шоколад, тъй като това е нещо ново за българите, изясни Макаринов. Той даде като образец една занимателна детайлност – заинтересован от новото произвеждане, духовник от провинцията изпраща писмо до Велизар Пеев с молбата: „ Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка да го опитаме “.
Първоначално в работилничката работят единствено десетина души и има 3-4 машини. В идващите години, с неизменност и твърдоглав труд, дребното дружество се разраства до по-сериозна съвременна европейска фабрика. Персоналът към този момент наброява към 300 служащи, има съоръжение от 32 електромотора и 172 съвременни машини .
1922 година е значима година за Пеев - той прави клон на фабриката в Своге, като капиталът му нараства до сериозните 6 милиона тогавашни лв. . Предприемачът закупува нови машини от разнообразни немски и италиански вносители. Има дори и лична електроцентрала, която работи в Своге и даже доставя с ток града, описа Макаринов.
За по-сериозна шоколадова промишленост в България може да се приказва след Първата международна война, разяснява основният организатор на Националния политехнически музей. Той посочи, че през 30-те години и други заводи стартират да създават шоколад. Най-известните измежду тях са фабриките на Стефан Балъкчиев, Аврам Чельовски, Арон Бераха.
След повече от 100 години, през днешния ден в България шоколадът към този момент не е екзотика . Шоколадовата промишленост става все по-креативна и шоколадовите форми не се лимитират единствено до блокчета, бонбони и кремообразни десерти. Някои сладкари основават същински творби на изкуството - шоколадови цветя, разнообразни фигурки и играчки , шоколадови бижута, даже шоколадови статуи и картини.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ