Конкурсите за красота за бебета в САЩ
В началото на 20 век гости се стичат по панаирите из Съединени американски щати, с цел да гледат добитък, големи зеленчуци, вкусни пайове – и бебета. На тези по този начин наречени Конкурси за по-добри бебета съдии преглеждат и правят оценка бебета въз основа на тяхното физическо и психическо здраве. След това те награждават родителите на тези малчугани, които смятат за най-хубавите.
Тези надпревари са предопределени за поощряване на по-добри здравословни и хигиенични привички при новите родители. Но с времето те развиват и тъмна страна: тъй като стартират да се движат от расистките правила на евгениката. Тъй като тези надпревари ставаха все по-популярни, в един миг те развиват съдийството върху бебетата до съдийството върху задачите фамилии.
В публикация от 1913 година са разказани другите кръгове и детайли, по които се състезават малчуганите: „ Лекарят прави оценка бебето по същия метод, както се прави с добитък… Първо е належащо да се откри стандарт, а по-късно да се съпоставя всеки участник с този стандарт, което е известно като 100-процентов или съвършен. “
Бебетата се подреждат за разглеждане и по-късно медицински сестри и лекари инспектират всяко от тях и записват измервания си – в това число тежестта на детето, обиколката на гърдите и умствените му качества. Бебетата, които са прекомерно срамежливи да вземат участие в интерактивни проби, ще изгубят точки.
Съдиите правят оценка дребните по канара от 1000 точки – 700 точки за физически външен тип, 200 точки за умствена и психическа валидност и 100 точки за физически ограничения.
Победителите, или най-„ научните “, бебета получават сребърни титли.
Цялата работа с състезанията с бебета стартира от здравна сестра на име Мери Дегармо, която е бранител на детското здраве. Дегармо желае да насърчи поддържането на здраве и хигиена в процеса на развъждане на бебенца и по тази причина работи с доктор от Луизиана, с цел да създаде пример, който майките могат да употребяват за премерване на личния си триумф при развъждането на детето им.
Идеята става известна и бързо се популяризира. През 1910 година списанието Woman’s Home Companion разгласява национална таблица с оптималните индикатори и даже основава бюро за разпространение на надпреварите. Но даже Woman’s Home Companion споделя: „ Под чара на концепцията стои сериозна научна цел – здрави бебета, стандартизирани бебета и по този начин, година след година, по-добри бебета. “
Конкурсите за по-добри бебета обаче адресира и един по-голям проблем в националното опазване на здравето по това време, даже и методите, които стоят зад тях, да са нечестиви. В началото на 20 век детската смъртност към момента е висока в Съединени американски щати и на всеки 100 деца 1 умира преди първия си рожден ден. Медицинските експерти и чиновниците в публичното опазване на здравето изпитваха усложнения да подобрят здравето на децата и надлежно доста жители одобриха задушевно образеца за „ идеалното бебе “.
На по-ранните надпревари родителите на бебета, които получават неприятни резултати, са изпращани у дома с пасквил за здравето на техните бебета. Също през това време в състезанията могат да вземат участие единствено деца сред шест месеца и четири години. Скоро обаче надпреварите стартират да включват и по-големи деца – и даже възрастни.
Почитателите на евгениката имат вяра, че хората могат да подобрят потомството със селективно чифтосване, сходно на отглеждане на добитък или домашни любимци. Движението придобива известност при започване на 20 век в Америка, когато доста американци развиват ксенофобия в отговор на засилената индустриализация и имиграция.
Желанието да се сътвори по-добро потомство хора може и да е било благородно, само че на процедура теорията значително изхожда от расистки и колониалистически идеологии. Белите откриватели настояват, че „ по-нисшите “ раси би трябвало да бъдат развъждат настрана, с цел да се подсигурява, че белите хора (и техните гени) ще останат неприкосновени.
Евгенистите също по този начин имат вяра и, че хората наследяват черти като едва схващане и беднотия, което значи, че обществото има задължението да разрежда тези групи хора. За страдание, доста небогати, недохранени и необразовани американци по това време са цветнокожи и имигранти. Така за евгенистите следва, че съвършеният човек е бял и че белите, добре образовани, заможни хора би трябвало да не престават да се развъждат. Дори някои от най-известните мислители на Съединени американски щати са откровени евгенисти, в това число Хелън Келер и Теодор Рузвелт. Всъщност президентът Теодор Рузвелт даже един път се оплаква, че Съединени американски щати „ разрешават безкрайно отглеждане от най-лошите ресурси “.
