Експерт: Това, че някой не ни е пред очите не значи, че не съществува
„ В началото на 20-ти век, процентът на левичарите, т.е. хора с доминантна лява ръка, не надвишава 4% съгласно допитвания в учебните заведения. След 20-та година се повишава неведнъж и към 70-те към този момент стига равнищата, които виждаме през днешния ден – към 10-12% с превес при мъжете. В другите страни това нарастване се вижда в статистиката по-късно, а при други – още 50-те. “
Това разяснява Боян Юруков във, продължавайки:
„ Може да предположите, че това е поради химикали в храната, пластмаса, крах на цивилизацията и традициите, разнообразни вируси или болести, ваксини и антибиотици, замърсяване и всевъзможни други неща, с които обвързваме този интервал. Тогава бихте се причисли към множеството, които са считали левичарството за недостатък и са се опитвали да го лекуват.
А може да помислите, че в този интервал учители и родители са положили неимоверни старания да скъсат с предразсъдъците на по-възрастните и закостенели догатки в литературата без доказателства или способ, само че вкоренени в образованието и възпитанието на децата. Като биенето на ръцете, вързването на лява ръка зад тила, психически тормоз посредством засрамване, нападки и избрания за некомпетентност и кусур. Тогава бихте разбрали, че постоянно хората с доминантна лява ръка са били толкоз, колкото в този момент, само че са били „ поправени “, отхвърляни и несъмнено не са влизали в статистиката.
Аналогично, в този момент се приказва за някакъв гърмеж на броя деца с аутизъм. Има пребогато реклами и акции за събиране на пари за подвеждащи или искрено рискови лечения, които дават обещание „ лекуване “ за тези деца. Някак прозира прилика на лечението с връзването на левичарите. Говори се още веднъж за химикали, пластмаси и ваксини.
А може да се замислим, че постоянно са били такива. Че хората в спектъра са доста и разнообразни и в множеството случаи действат и постоянно са функционирали както обществото чака от тях макар неналичието на схващане и поддръжка, само че с цената на огромна персонална жертва – жертва, която може да им спестим със напълно леко изпитание или внимание. Може би тежките случаи, които нямат такава опция или имат потребност от непрекъсната помощ, в миналото са били изоставяни в манастири или в гората, а до скоро в лудници или сиропиталища, където са срещали същата орис, каквато биха в гората. В случая на „ лудниците “ я срещат и през днешния ден.
Това, че някой не ни е пред очите не значи, че не съществува. Също в случай че не си го спомняме от детството си или бабите ни не си го спомнят, не значи, че не ги е имало и тогава. Просто в този момент оцеляват по-често. Както би трябвало да бъде в едно разрастващо се общество. “
Присъединете се към нашия
„ Локалите “ – новата вълна от агресори измежду учениците, които всяват боязън измежду младежи в София
