Арнолд Зомерфелд – малко известният учен
В началото на 20-ти век доста области на науката се задвижили бързо напред. Това с особена мощ важи за физиката, където редица развити теории предиздвикали човечеството да огледа света по друг метод. В доста връзки това било заслуга на изключителна плеяда от учени, сред които, несъмнено, ще споменем Айнщайн, Минковски, Планк, Шрьодингер. Но не всеки знае за Арнолд Зомерфелд – немски физик, който е положил основите на доста бъдещи научни открития.
Арнолд Зомерфелд
Арнолд Зомерфелд е роден на 5 декември 1868г. в Кьонигсберг. Още в детството си той се интересувал от просвета и даже основал своя лична сбирка от инсекти. След гимназията постъпил в лицей и посочил забележителен интерес към математиката и физиката, само че също по този начин се занимавал и с философия. Вероятно тези две противоположни страни на науката довели до обстоятелството, че Зомерфелд е бил в положение да реализира забележителен прогрес в своите проучвателен действия. Интересното е, че най-известните физици от това време са имали купата лекар по философия. Изглежда, че Айнщайн е бил прав, когато е почнал да твърди, че „ въображението е по-важно от знанието “.
След отбраната на докторската си дисертация, Арнолд е работил в продължение на няколко години като помощник на видни учени, преди най-сетне да се заеме с разрешаването на съществуващите физически и математически задания. Обхватът на научните ползи на Зомерфелд включвал топлопроводимостта, дифракцията и разпространяването на електромагнитни талази, придвижването на електрона, новопоявилата се Теория на относителността и несъмнено, квантовата механика, която занимавала мозъците на учените от целия свят. Неговият опит в тази област оказал помощ да се сътвори модерна доктрина на квантовата механика. Зомерфелд бил теоретичен сътрудник и учител в Катедрата по теоретична физика в Университета в Мюнхен, където работил в продължение на 30 години.
През 1900г., съгласно волята на Алфред Нобел, била основана Нобелова фондация, от която било взето решение да се заплаща годишно заплащане на извънреден академик в пет разнообразни посоки. По това време сред учените нямало самоцел да получат премия непременно, само че несъмнено достойнството била доста висока. По време на живота си Арнолд Зомерфелд основава един тип връх (или антирекорд): 84 пъти е номиниран за Нобелова премия, само че в никакъв случай не я е получил. Имало няколко аргументи за това. Първо, Зомерфелд постоянно е помагал да се развие теорията, оставайки в сянката на нейния финален основател, което съгласно мнозина не било задоволително, с цел да получи премията. На второ място, както се оказало по-късно, главната причина за неуспеха на Зомерфелд да получи премията е рецензията на неговата методология за научните проучвания от един от членовете на Нобеловия комитет – Карл Озеен.
Заради Карл Озеен, Зомерфелд не е получил заслужена премия. Но в това време, с помощта на него Алберт Айнщайн става притежател на Нобелова премия. Факт е, че Айнщайн, прочут основно със основаването на Теорията на относителността, получил почетната премия не за нея. Теорията на относителността била свежа концепция, само че към момента единствено на доктрина. Затова Карл Озеен решил да номинира Айнщайн за обяснението на фотоелектричния резултат, което довело до триумфа на младия академик.
Но приносът на Арнолд Зомерфелд за неговите възпитаници е скъп: ученият съумял да възпита доста известни физици, които след това неведнъж признавали, че методите на преподаване на Зомерфелд са провокирали интерес към науката. Много от тях получили Нобелови награди, като по този метод като че ли възстановили несправедливостта по отношение на своя преподавател.
