В началото на 20-те години на ХХ век, талантливи майстори

В началото на 20-те години на ХХ век, надарени майстори на четкана вземат решение да си създадат оркестър, до момента в който се забавляват.

 

Някои настояват, че концепцията пристигнала от карикатуриста Александър Божинов. Други пък считат, че е на художника от остарялата столица Борис Денев.

Оркестърът е наименуван „ Бръмбазъци “ като съставът му се мени непрекъснато. Направен е за наслаждение от основателите си, които са взаимнозаменяеми на инструментите барабан, дайре, цигулка, гъдулка, тракане по масата или по празните чаши.

 



Всички музиканти в оркестъра са самоуки създатели на нотите. На свирачите Александър Божинов, Константин Щъркелов, Дечко Узунов, Илия Бешков, Борис Денев, Янко Павлов, Александър Балабанов припяват и други надарени интелектуалци от времето сред двете международни войни.

 

Щъркелов да вземем за пример неведнъж споделя, че чува музика, когато рисува. Дечко Узунов пък живее „ с музика в сърцето “, защото както самичък признава – музиката и живописта са свързани.

Александър Божинов увековечава с подигравка „ Бръмбазъци “–те.

Като изцяло самоинициативен и радостен състав, те ту се разпадат, ту отново зяпват и засвирват в следващата радостна нощ до сутринта.

 



През 30-те години към този момент са „ Джаз бенд “ и като подобен трансформират 25-годишния креативен празник на Константин Щъркелов в музикално събитие, за което София дълго приказва. На 12.02.1935 година в. „ Заря “ в детайли разказва колоритното честване, последвано от гръмък концерт на художниците музиканти.

 

По-съществената, а и по—интересна част на юбилея продължава в ресторант „ Балабанов “, където се събира внушително число от към 200 фенове на Константин Щъркелов, на който не е било елементарно да заплати. В тази връзка се носят столични митове, че разноските са били поети от двореца, само че това не е потвърдено.

 

Известно е, че Борис Трети и Щъркелов са доста близки другари. Монархът избавя художника от гонене, а майсторът на четката е създател на текста на обичаната ария на царя – „ Разлъка “.

 

В паметната нощ за Щъркелов има и доста дарове като съгласно в. „ Заря “, най-висока стойност за юбиляря има една кратунка, чиято ръкохватка наподобявала глава на щъркел. Върху нея е изписано просвещение: „ На нашия другар по изкуство и чашка, от приятелите му от кръчмарница „ Рила “.

 

Според някои откриватели от близкото минало, оркестърът на художниците музиканти е основоположник на българския куклен спектакъл.

Източник: Уикенд