Да Се Знае И Помни! В Този Номврийски Ден На 1204Г. Цар Калоян Е Провъзгласен За Император-Rex Bulgarorum Et Blachorum
В началото на 1202 година императорът Алексий ІІІ подписва кротичък контракт, с който признава освободените територии, само че не и царска купа на българския държател, тъй като съгласно византийската теория василевсът е стопанин на ”ойкумена ”, т.е. на целия свят, а другите владетели стоят по-ниско от него. През тези години Византия е към момента непримирима към формалното признание на българското царство.
Докато Калоян е ангажиран с ромеите, унгарският крал Емерих присвоява западните области Белград и Браничево и дава град Ниш на своя васал – сръбския жупан Вълкан (1202). Българският държател не оставя ненаказани тези дейности. На идната 1203 година изпраща мощна армия, която нанася тежко проваляне на маджарите в долината на р. Морава и причислява още веднъж българските земи.
Междувременно през 1202 година стартира Четвъртият кръстоносен поход, подкрепян от папа Инокентий ІІІ. Калоян влиза в оживена преписка с папата, разменени са пратеничества и многочислени писма. През есента на 1204 година кардинал Лъв потегля за България, само че бива арестуван от маджарския крал Имре (Емерих), който декларира, че ще пропусне кардинала единствено в случай че получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му напомня, че Калоян ще бъде коронясан „ не върху непозната, а върху лична земя “ и го заплашва с отделяне от Църквата, в случай че не освободи пратеника му. На 15 октомври 1204 година кардинал Лъв идва в Търново. На 7 ноември той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската черква, а на идващия ден – 8 ноември 1204 година – от името на папа Инокентий III прогласява Калоян за крал (rex Bulgarorum et Blachorum) и му връчва корона и жезъл.
Калоян изпраща писмо до Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеникът му – за глава и патриарх на българската черква. По този метод Калоян подписва уния и признава върховенството на католическата черква. Папата признава всички земи на Калоян и владетелската купа като завещание от дедите му – Симеон, Петър и Самуил.
Така и двете страни биват задоволени, а папската благословия и коронация придават огромен престиж на българския държател в цяла Европа. Според архимандрит Павел Стефанов, унията има огромно въздействие върху вътрешния живот на Българската черква. Тя обаче е анулирана с решение на всеправославния събор в Лампсак през 1235 година
На 12.04.1204 година рицарите завладяват Константинопол и основават тук Латинската империя. Калоян прави опити за доближаване, само че бароните се държат враждебно. Жителите на Одрин въстават против латинците и българският цар ги поддържа. На 14.04.1205 година край Одрин се разгаря най-голямата борба с латинците, в която прославените рицари претърпяват пагубно проваляне. Император Балдуин е покорен и откаран в Търново, където умира по-късно. Победата при Одрин издига интернационалния престиж на цар Калоян и бележи политическия напредък на България.
През пролетта и лятото на 1205 г цар Калоян подхваща военна атака в Тракия, Македония и Родопската област. През юни завладява Пловдив благодарение на локалните българи. През пролетта на 1206 година войната с латинците е възобновена, Калоян обсажда Одрин и завладява Димотика и няколко замъци в Източна Тракия. В началото на 1207 година подписва контракт с никейския император Теодор Ласкарис за общо нахлуване против кръстоносците.
През есента на 1207 година българските войски още веднъж обсаждат Одрин, само че идва непредвидената новина за гибелта на крал Бонифаций Монфератски – господарят на Солунското кралство. На 4 септември българска стрела погубва прославения рицар, а главата му е изпратена на Калоян. В началото на м. октомври 1207 г.българската армия с подрепата на кумански отряди подхваща огромна блокада на Солун. В нощта преди щурма цар Калоян е погубен от куманския воевода Манастър – участник в следващия болярски скрит план. Тялото на царя било пренесено още тогава в Търново. Гробът му бе открит през 1972 година при разкопки в църквата ”Св. Четиридесет мъченици ” до костите на другите велики Асеневци.
Докато Калоян е ангажиран с ромеите, унгарският крал Емерих присвоява западните области Белград и Браничево и дава град Ниш на своя васал – сръбския жупан Вълкан (1202). Българският държател не оставя ненаказани тези дейности. На идната 1203 година изпраща мощна армия, която нанася тежко проваляне на маджарите в долината на р. Морава и причислява още веднъж българските земи.
Междувременно през 1202 година стартира Четвъртият кръстоносен поход, подкрепян от папа Инокентий ІІІ. Калоян влиза в оживена преписка с папата, разменени са пратеничества и многочислени писма. През есента на 1204 година кардинал Лъв потегля за България, само че бива арестуван от маджарския крал Имре (Емерих), който декларира, че ще пропусне кардинала единствено в случай че получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му напомня, че Калоян ще бъде коронясан „ не върху непозната, а върху лична земя “ и го заплашва с отделяне от Църквата, в случай че не освободи пратеника му. На 15 октомври 1204 година кардинал Лъв идва в Търново. На 7 ноември той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската черква, а на идващия ден – 8 ноември 1204 година – от името на папа Инокентий III прогласява Калоян за крал (rex Bulgarorum et Blachorum) и му връчва корона и жезъл.
Калоян изпраща писмо до Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеникът му – за глава и патриарх на българската черква. По този метод Калоян подписва уния и признава върховенството на католическата черква. Папата признава всички земи на Калоян и владетелската купа като завещание от дедите му – Симеон, Петър и Самуил.
Така и двете страни биват задоволени, а папската благословия и коронация придават огромен престиж на българския държател в цяла Европа. Според архимандрит Павел Стефанов, унията има огромно въздействие върху вътрешния живот на Българската черква. Тя обаче е анулирана с решение на всеправославния събор в Лампсак през 1235 година
На 12.04.1204 година рицарите завладяват Константинопол и основават тук Латинската империя. Калоян прави опити за доближаване, само че бароните се държат враждебно. Жителите на Одрин въстават против латинците и българският цар ги поддържа. На 14.04.1205 година край Одрин се разгаря най-голямата борба с латинците, в която прославените рицари претърпяват пагубно проваляне. Император Балдуин е покорен и откаран в Търново, където умира по-късно. Победата при Одрин издига интернационалния престиж на цар Калоян и бележи политическия напредък на България.
През пролетта и лятото на 1205 г цар Калоян подхваща военна атака в Тракия, Македония и Родопската област. През юни завладява Пловдив благодарение на локалните българи. През пролетта на 1206 година войната с латинците е възобновена, Калоян обсажда Одрин и завладява Димотика и няколко замъци в Източна Тракия. В началото на 1207 година подписва контракт с никейския император Теодор Ласкарис за общо нахлуване против кръстоносците.
През есента на 1207 година българските войски още веднъж обсаждат Одрин, само че идва непредвидената новина за гибелта на крал Бонифаций Монфератски – господарят на Солунското кралство. На 4 септември българска стрела погубва прославения рицар, а главата му е изпратена на Калоян. В началото на м. октомври 1207 г.българската армия с подрепата на кумански отряди подхваща огромна блокада на Солун. В нощта преди щурма цар Калоян е погубен от куманския воевода Манастър – участник в следващия болярски скрит план. Тялото на царя било пренесено още тогава в Търново. Гробът му бе открит през 1972 година при разкопки в църквата ”Св. Четиридесет мъченици ” до костите на другите велики Асеневци.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ